Ректори пишат нови правила за финансиране на университетите
Обявиха се против измененията, направени от кабинета " Петков " в последния миг
Анализ на Съвета на ректорите демонстрира, че повдигането на минималната съществена заплата в бранша от 1300 на 1500 лева, което се случи в последния миг преди промяната на държавното управление, е непостижимо за бюджетите на значително от българските висши учебни заведения, в това число на доста добре ръководени такива. Това пишат в своя остра позиция от Съвета. Те показват, че отпуснатите за заплати противоречиви 20 млн. лв. не могат да покрият декларираното нарастване на възнагражденията и университетите ще бъдат изправени пред заплахата от банкрут в средата на 2023 година
Затова ректорите декларират абсолютно желанието си да предложат на необятната общност направени от тях промени на методиката на финансиране на висшите учебни заведения, които да поправят описаните съществуващи дефицити.
“Ще предложим на служебния кабинет приемането на тези от тях, които са в кръга на неговата подготвеност и пълномощия и ще пожелаеме тяхното въвеждане от началото на календарната 2023 год. На бъдещото Народно заседание ще предложим и съответните промени в ЗВО, с вярата за образуване на необятен политически консенсус във връзка с тяхното приемане и последващата им реализация”, безапелационни са от Съвета.
Ето и цялостният текст на мнението на Съвета на ректорите:
" Съветът на ректорите като организация, обединяващаръководителите на всички български висши учебни заведения,изразява своята паника по отношение на признатото в последния миг от „ живота “ на държавното управление в оставка решение за смяна на минималния размер на работната заплата за академична служба „ Асистент “ от 1300 на 1500 лева
В предварителните диалози с представителите на синдикатите и управлението на Министерство на образованието и науката, ние категорично изразихме своето противоречие. В тази връзка, приемането на горепосоченоторешение, бе изненада за нас, защото същото е в пъленразрез с нашето авансово мнение.
Смесването на два обособени по своето естество въпроса, каквито са този за разпределението на отпуснатите в допълнение 20 милиона лв., от които българските университети имат голяма потребност, и едновременното установяване на нов най-малък предел на главните работни заплати за университетските длъжности, е деяние, което ще преобърне напълно моделите на образуване на бюджетите на университетите и на образуване на работните заплати. Отделената за това сума от 20 милиона лв. не покрива многочислените спомагателни съпътстващи разноски, които не са изчислени и включени при установяване на размера на дотацията от страна на страната.
Заявяваме, че вземането на сходно решение, изключително в последния вероятен за това миг, е освен погрешно, само че и незаконосъобразно, като слага всички ръководители на просветителни институции пред приключен факт.
Повишаването на най-ниската работна заплата в академичната подчиненост - тази за длъжността „ Асистент “, въздейства и върху размера на всички останали хонорари с непрекъснат и спомагателен темперамент, както на университетския, по този начин и на неакадемичния (административен) състав. Това е деликатна конструкция от взаимовръзки, при която всяка смяна на избран съставен елемент неизбежно повлича след себе си други промени, рефлектиращи върху цялостното финансово положение на висшите учебни заведения. Работата с тяхизисква да се съблюдават университетски, научни, управнически и други правила и салда.
На Министерство на образованието и науката бе предоставено пълномощието да се намесва директно в тези процеси, вследствие на смяната в Закона за висшето обучение през 2020 година Доколко този метод е сполучлив, можем да съдим от обстоятелството, че с цел да се обезпечи достигането на в началото избрания най-малко от 1300 лв. и кореспондиращите нараствания на другите съществени трудови хонорари на преподавателите, страната се наложи изключително да отдели 62 милиона лв. през предходната година. През актуалната година методът е същият – образуваните дефицити се компенсират посредством директна финансова инжекция, а не се ревизират разпоредбите за образуване на държавната дотация към бюджетите на висшите учебни заведения.
Анализ на Съвета на ректорите сподели, че повдигането на минималната съществена заплата в бранша е непостижимо за бюджетите на значително от българските висши учебни заведения, в това число на доста добре ръководени такива. Видно от гореизложеното, при използването на този оспорван метод, университетите ще бъдат изправени пред заплахата от банкрут в средата на 2023 година, защото повдигането на главната преподавателска работна заплата е разход с непрекъснат темперамент, до момента в който определеният механизъм за изключително дофинансиране има случаен темперамент и посредством него просто се запушват отчасти от време на време отварящите се дупки в бюджетите им. Подобен метод не внася никаква изясненост, сигурност и предвидимост, а те са наложителни правила при взимане на управнически решения с дълготраен темперамент.
Като резултат, към този момент втора поредна година се постанова дофинансирането на заплатите да става под формата на изключителни спомагателни дотации, които се разпределят сред университетите по правила, признати ad hoc. През актуалната година някои висши учебни заведения заделиха част от полагащите им се средства, с цел да подкрепят сътрудниците си с по-малки финансови благоприятни условия, които да поправят всепо-задълбочаващите се неравенства, подбудени от неналичието на верни политики и задоволителна финансова обезпеченост на наложените разноски от страна на страната.
Това демонстрира, че българските университети, обратно на опитите на доста политици да бъдат разграничени и опълчени едни на други, са единни, солидарни и виновни, както към личните си чиновници, по този начин и единспрямо различен.
Показателно и задоволително красноречиво е и събитието, че механизмите, посредством които страната контролира тези връзки, са неефективни и надълбоко неправилни.
Няма ректор, който да не желае приходите в ръководеното от него висше учебно заведение да са високи. Няма обаче и ректор, който да е подготвен неразумно да подвига приходи, без те да са авансово финансово обезпечени за обозримо дълъг интервал напред във времето. Това е изключително настоящо в конюнктура на икономическа, политическа и обществена неустойчивост, каквато е сегашната.
Гореизложените претекстове и причини обаче надалеч не са всички дефекти на признатия акт на изпълнителната власт.
В признатото решение от държавното управление в оставка, юридически, по неприемлив метод се смесварегламентирането на два обособени въпроса –разпределението на средствата от бюджета и определянетона минималния размер на работната заплата за заемане на длъжността „ Асистент “.
Докато първият от тях може да бъде решен правно без осъществяване на публично разискване на плана за нормативен акт, то във връзка с втория - това е безусловно юридически неприемливо. Включването на изменителна правна норма по осъществения от Министерски съвет метод нарушава процедурните правила, регламентирани в Закона за нормативните актове и жестоко заобикаля условието за осъществяване на социална консултация. Това прави признатото в тази част решение незаконосъобразно, а затова атакуемо и отменимо.
Съветът на ректорите не желае да провокира публично напрежение посредством опълчването на синдикати, изпълнителна власт и академична общественост по тематика, обвързвана с повишение на нивото на заплатите в обстановка на галопираща инфлация. Също, не желае да се изправя против справедливите ползи на личните си преподаватели. Ние, ректорите, сме определени точно от тях, призвани сме да работим в техен интерес и в случай че сме първи, то сме първи измежду равни.
Същевременно не можем да допуснем да сме изправени пред алтернативата да избираме сред оцеляването на ръководените от нас институции и обезпечаването на по-високи заплати за сътрудниците ни преподаватели. Това е недостойна алтернатива, пред която обаче ни изправя самата страна с провежданата от нея политика в тази тенденция.
Поради гореизложената причина, заявяваме абсолютно желанието си да предложим на необятната общност направени от нас промени на методиката на финансиране на висшите учебни заведения, които да поправят описаните съществуващи дефицити. Ще предложим на служебния кабинет приемането на тези от тях, които са в кръга на неговата подготвеност и пълномощия и ще пожелаеме тяхното въвеждане от началото на календарната 2023 год. На бъдещото Народно заседание ще предложим и съответните промени в ЗВО, с вярата за образуване наширок политически консенсус във връзка с тяхното приемане и последващата им реализация.
До реализирането на тези дейности от страна на органите на изпълнителната и законодателната власт, които би трябвало да обезпечат сигурност и непоклатимост на финансовите доходи на висшите учебни заведения в дългострочен проект, не одобряваме да бъдем притискани да подхващаме дейности в осъществяване на взетите незаконосъобразни решения. Никой няма право да черпи права от своето лично непозволено държание и не трябва да се настройва академичната общественост против нейната Алма матер. "
Анализ на Съвета на ректорите демонстрира, че повдигането на минималната съществена заплата в бранша от 1300 на 1500 лева, което се случи в последния миг преди промяната на държавното управление, е непостижимо за бюджетите на значително от българските висши учебни заведения, в това число на доста добре ръководени такива. Това пишат в своя остра позиция от Съвета. Те показват, че отпуснатите за заплати противоречиви 20 млн. лв. не могат да покрият декларираното нарастване на възнагражденията и университетите ще бъдат изправени пред заплахата от банкрут в средата на 2023 година
Затова ректорите декларират абсолютно желанието си да предложат на необятната общност направени от тях промени на методиката на финансиране на висшите учебни заведения, които да поправят описаните съществуващи дефицити.
“Ще предложим на служебния кабинет приемането на тези от тях, които са в кръга на неговата подготвеност и пълномощия и ще пожелаеме тяхното въвеждане от началото на календарната 2023 год. На бъдещото Народно заседание ще предложим и съответните промени в ЗВО, с вярата за образуване на необятен политически консенсус във връзка с тяхното приемане и последващата им реализация”, безапелационни са от Съвета.
Ето и цялостният текст на мнението на Съвета на ректорите:
" Съветът на ректорите като организация, обединяващаръководителите на всички български висши учебни заведения,изразява своята паника по отношение на признатото в последния миг от „ живота “ на държавното управление в оставка решение за смяна на минималния размер на работната заплата за академична служба „ Асистент “ от 1300 на 1500 лева
В предварителните диалози с представителите на синдикатите и управлението на Министерство на образованието и науката, ние категорично изразихме своето противоречие. В тази връзка, приемането на горепосоченоторешение, бе изненада за нас, защото същото е в пъленразрез с нашето авансово мнение.
Смесването на два обособени по своето естество въпроса, каквито са този за разпределението на отпуснатите в допълнение 20 милиона лв., от които българските университети имат голяма потребност, и едновременното установяване на нов най-малък предел на главните работни заплати за университетските длъжности, е деяние, което ще преобърне напълно моделите на образуване на бюджетите на университетите и на образуване на работните заплати. Отделената за това сума от 20 милиона лв. не покрива многочислените спомагателни съпътстващи разноски, които не са изчислени и включени при установяване на размера на дотацията от страна на страната.
Заявяваме, че вземането на сходно решение, изключително в последния вероятен за това миг, е освен погрешно, само че и незаконосъобразно, като слага всички ръководители на просветителни институции пред приключен факт.
Повишаването на най-ниската работна заплата в академичната подчиненост - тази за длъжността „ Асистент “, въздейства и върху размера на всички останали хонорари с непрекъснат и спомагателен темперамент, както на университетския, по този начин и на неакадемичния (административен) състав. Това е деликатна конструкция от взаимовръзки, при която всяка смяна на избран съставен елемент неизбежно повлича след себе си други промени, рефлектиращи върху цялостното финансово положение на висшите учебни заведения. Работата с тяхизисква да се съблюдават университетски, научни, управнически и други правила и салда.
На Министерство на образованието и науката бе предоставено пълномощието да се намесва директно в тези процеси, вследствие на смяната в Закона за висшето обучение през 2020 година Доколко този метод е сполучлив, можем да съдим от обстоятелството, че с цел да се обезпечи достигането на в началото избрания най-малко от 1300 лв. и кореспондиращите нараствания на другите съществени трудови хонорари на преподавателите, страната се наложи изключително да отдели 62 милиона лв. през предходната година. През актуалната година методът е същият – образуваните дефицити се компенсират посредством директна финансова инжекция, а не се ревизират разпоредбите за образуване на държавната дотация към бюджетите на висшите учебни заведения.
Анализ на Съвета на ректорите сподели, че повдигането на минималната съществена заплата в бранша е непостижимо за бюджетите на значително от българските висши учебни заведения, в това число на доста добре ръководени такива. Видно от гореизложеното, при използването на този оспорван метод, университетите ще бъдат изправени пред заплахата от банкрут в средата на 2023 година, защото повдигането на главната преподавателска работна заплата е разход с непрекъснат темперамент, до момента в който определеният механизъм за изключително дофинансиране има случаен темперамент и посредством него просто се запушват отчасти от време на време отварящите се дупки в бюджетите им. Подобен метод не внася никаква изясненост, сигурност и предвидимост, а те са наложителни правила при взимане на управнически решения с дълготраен темперамент.
Като резултат, към този момент втора поредна година се постанова дофинансирането на заплатите да става под формата на изключителни спомагателни дотации, които се разпределят сред университетите по правила, признати ad hoc. През актуалната година някои висши учебни заведения заделиха част от полагащите им се средства, с цел да подкрепят сътрудниците си с по-малки финансови благоприятни условия, които да поправят всепо-задълбочаващите се неравенства, подбудени от неналичието на верни политики и задоволителна финансова обезпеченост на наложените разноски от страна на страната.
Това демонстрира, че българските университети, обратно на опитите на доста политици да бъдат разграничени и опълчени едни на други, са единни, солидарни и виновни, както към личните си чиновници, по този начин и единспрямо различен.
Показателно и задоволително красноречиво е и събитието, че механизмите, посредством които страната контролира тези връзки, са неефективни и надълбоко неправилни.
Няма ректор, който да не желае приходите в ръководеното от него висше учебно заведение да са високи. Няма обаче и ректор, който да е подготвен неразумно да подвига приходи, без те да са авансово финансово обезпечени за обозримо дълъг интервал напред във времето. Това е изключително настоящо в конюнктура на икономическа, политическа и обществена неустойчивост, каквато е сегашната.
Гореизложените претекстове и причини обаче надалеч не са всички дефекти на признатия акт на изпълнителната власт.
В признатото решение от държавното управление в оставка, юридически, по неприемлив метод се смесварегламентирането на два обособени въпроса –разпределението на средствата от бюджета и определянетона минималния размер на работната заплата за заемане на длъжността „ Асистент “.
Докато първият от тях може да бъде решен правно без осъществяване на публично разискване на плана за нормативен акт, то във връзка с втория - това е безусловно юридически неприемливо. Включването на изменителна правна норма по осъществения от Министерски съвет метод нарушава процедурните правила, регламентирани в Закона за нормативните актове и жестоко заобикаля условието за осъществяване на социална консултация. Това прави признатото в тази част решение незаконосъобразно, а затова атакуемо и отменимо.
Съветът на ректорите не желае да провокира публично напрежение посредством опълчването на синдикати, изпълнителна власт и академична общественост по тематика, обвързвана с повишение на нивото на заплатите в обстановка на галопираща инфлация. Също, не желае да се изправя против справедливите ползи на личните си преподаватели. Ние, ректорите, сме определени точно от тях, призвани сме да работим в техен интерес и в случай че сме първи, то сме първи измежду равни.
Същевременно не можем да допуснем да сме изправени пред алтернативата да избираме сред оцеляването на ръководените от нас институции и обезпечаването на по-високи заплати за сътрудниците ни преподаватели. Това е недостойна алтернатива, пред която обаче ни изправя самата страна с провежданата от нея политика в тази тенденция.
Поради гореизложената причина, заявяваме абсолютно желанието си да предложим на необятната общност направени от нас промени на методиката на финансиране на висшите учебни заведения, които да поправят описаните съществуващи дефицити. Ще предложим на служебния кабинет приемането на тези от тях, които са в кръга на неговата подготвеност и пълномощия и ще пожелаеме тяхното въвеждане от началото на календарната 2023 год. На бъдещото Народно заседание ще предложим и съответните промени в ЗВО, с вярата за образуване наширок политически консенсус във връзка с тяхното приемане и последващата им реализация.
До реализирането на тези дейности от страна на органите на изпълнителната и законодателната власт, които би трябвало да обезпечат сигурност и непоклатимост на финансовите доходи на висшите учебни заведения в дългострочен проект, не одобряваме да бъдем притискани да подхващаме дейности в осъществяване на взетите незаконосъобразни решения. Никой няма право да черпи права от своето лично непозволено държание и не трябва да се настройва академичната общественост против нейната Алма матер. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ