Кирил Петков: Парите за култура трябва да се увеличат. Предприемачеството не бива да е табу
Общият бюджет за просвета би трябвало да се усили доста от страната, само че предприемачеството в културата не би трябвало да е табу. Това разгласи в четвъртък съпредседателят на “Продължаваме промяната” Кирил Петков по време на договарянията за ново държавно управление. Първоначално Демократична България предложи бюджетът за просвета да бъде повишен до 1.5% от Брутният вътрешен продукт. Любомир Каримански от “Има подобен народ” уточни, че сега държавните средства за просвета са 0.5-0.7% от Брутният вътрешен продукт. " По-добре да се стремим да стигнем 1%, което е приблизително за равнище Европейски Съюз ", сподели той.
Александър Симов от Българска социалистическа партия добави, че 1% би трябвало да е най-малко бюджет за просвета. Той обаче акцентира, че би трябвало да има има транспарантно разходване на тези средства. Всички партии се сплотяват към изработването национална културна тактика.
Преди ден в отворено писмо до медиите.
Парите би трябвало да следват качеството
“ Парите би трябвало да следват качеството . Бил съм очевидец по света, и в Торонто и в Брюксел, по какъв начин цялата зала става на крайници когато свири Теодосий Спасов. Аз не съм експерт в тази област, парите би трябвало да са някаква оценка на качество. Предприемачеството в културата не би трябвало да е табу. Не може да се чака единствено финансиране от страната ”, сподели още Кирил Петков.
От думите на Кирил Петков стана ясно, че партията му ще вземе ограничения за старите -къщи монументи на културата .
" Мен ме боли за всяка една изгубена остаряла къща. Това е една загуба вечно. Никога повече няма да я забележим там. Срещу министерство на стопанската система бе остарялата постройка на първия проектант на София - към този момент я няма”, описа още Петков.
Ваучери, чекове и наложителен културен календар за възпитаници
" Идеята да инвестираш в просвета, обучение, просвета. Това е инвестиция, която в бъдеще носи възвръщаемост и това е пътят към свободата ", сподели Стоян Михалев от Демократична България. От групировката предложиха въвеждане на ваучери за млада аудитория . Подобна концепция бе стартирана и от Българска социалистическа партия, единствено че инструментът бе наименуван “културен чек” .
Идеята е чекът да се употребява от всеки юноша, навършил пълноправие, даже за закупуване на книга.
Манол Манолов от Има Такъв Народ стартира концепцията за наложителен културен календар за всяко дете в образователната стратегия . Така с финансиране от държавния бюджет, то ще може да посети спектакъл, опера, музей.
Христо Петров от Политическа партия, прочут като Ицо Хазарта , уточни, че партията му поддържа идеата за народен културен календар . Той обърна внимание, че би трябвало да се усили заплащането на държавните симфонични оркестри. В оркестъра на БНР заплатата на един музикант е 650 лв., сподели Христо Петров.
" Съвременната българска музика намира своя пазар, на мен никой не ми е пречил ", сподели още Христо Петров. Той добави, че поддържа концепцията за повече българска продукция в българските медии, като превес би трябвало да се даде на българската фолклорна музика .
По време на полемиката Христо Петров заяви и новината, че през днешния ден България е определена за член на комитета на ЮНЕСКО за международно завещание.
Повечето партии предложиха в полемиката закон за отбрана на българския език, обособени закони за обособените изкуства, а също и закон за меценатството. Демократична България предложи изваждане на фонд “Култура” от Министерство на културата и превръщането му самостоятелна транспарантна организация, тъй че да е ясно кой и за какво финансира страната.
Има Такъв Народ: Да слеем администрациите на Българска национална телевизия и БНР
Една от най-любопитните хрумвания за бъдещето на публичните медии Българска национална телевизия и БНР бе стартирана от представителя на Има Такъв Народ Любомир Каримански. Той предложи промени в Закона за радио и телевизия, като по модела на BBC и на немската АRD да се слее администрацията на БНР и Българска национална телевизия, само че не и журналистическите екипи.
“Защо би трябвало да имаме обособени администрации - финанси, ИТ, човешки запаси, сграден фонд, превоз. Какво пречи администрацията е да като BBC - център за споделена услуга. Какво пречи ние да имаме обединен център за споделени услуги, с цел да спестим от мащаба и тези пари да се върнат в творческси инициативи в БНР и БНТ”, стимулира се Каримански.
Българска социалистическа партия пък предложи концепция да се вкарат тласъци за медиите, в случай че пускат и разгласяват повече българска продукция. Бившият зам.-министър на културата в служебното държавно управление и настоящ член на “Продължаваме промяната” уточни, че регламентите на Европейска комисия не разрешават българската продукция да се фавозира от медиите по отношение на непознати продукции. В Европейски Съюз работи главен принцип на артикули, услуги и капитали.
Любомир Каримански стартира концепцията за основаване на фонд " Кино " и да се категорично разпише, че Министерство на културата е отговорно за битката с пиратството.
Очаквайте детайлности
Александър Симов от Българска социалистическа партия добави, че 1% би трябвало да е най-малко бюджет за просвета. Той обаче акцентира, че би трябвало да има има транспарантно разходване на тези средства. Всички партии се сплотяват към изработването национална културна тактика.
Преди ден в отворено писмо до медиите.
Парите би трябвало да следват качеството
“ Парите би трябвало да следват качеството . Бил съм очевидец по света, и в Торонто и в Брюксел, по какъв начин цялата зала става на крайници когато свири Теодосий Спасов. Аз не съм експерт в тази област, парите би трябвало да са някаква оценка на качество. Предприемачеството в културата не би трябвало да е табу. Не може да се чака единствено финансиране от страната ”, сподели още Кирил Петков.
От думите на Кирил Петков стана ясно, че партията му ще вземе ограничения за старите -къщи монументи на културата .
" Мен ме боли за всяка една изгубена остаряла къща. Това е една загуба вечно. Никога повече няма да я забележим там. Срещу министерство на стопанската система бе остарялата постройка на първия проектант на София - към този момент я няма”, описа още Петков.
Ваучери, чекове и наложителен културен календар за възпитаници
" Идеята да инвестираш в просвета, обучение, просвета. Това е инвестиция, която в бъдеще носи възвръщаемост и това е пътят към свободата ", сподели Стоян Михалев от Демократична България. От групировката предложиха въвеждане на ваучери за млада аудитория . Подобна концепция бе стартирана и от Българска социалистическа партия, единствено че инструментът бе наименуван “културен чек” .
Идеята е чекът да се употребява от всеки юноша, навършил пълноправие, даже за закупуване на книга.
Манол Манолов от Има Такъв Народ стартира концепцията за наложителен културен календар за всяко дете в образователната стратегия . Така с финансиране от държавния бюджет, то ще може да посети спектакъл, опера, музей.
Христо Петров от Политическа партия, прочут като Ицо Хазарта , уточни, че партията му поддържа идеата за народен културен календар . Той обърна внимание, че би трябвало да се усили заплащането на държавните симфонични оркестри. В оркестъра на БНР заплатата на един музикант е 650 лв., сподели Христо Петров.
" Съвременната българска музика намира своя пазар, на мен никой не ми е пречил ", сподели още Христо Петров. Той добави, че поддържа концепцията за повече българска продукция в българските медии, като превес би трябвало да се даде на българската фолклорна музика .
По време на полемиката Христо Петров заяви и новината, че през днешния ден България е определена за член на комитета на ЮНЕСКО за международно завещание.
Повечето партии предложиха в полемиката закон за отбрана на българския език, обособени закони за обособените изкуства, а също и закон за меценатството. Демократична България предложи изваждане на фонд “Култура” от Министерство на културата и превръщането му самостоятелна транспарантна организация, тъй че да е ясно кой и за какво финансира страната.
Има Такъв Народ: Да слеем администрациите на Българска национална телевизия и БНР
Една от най-любопитните хрумвания за бъдещето на публичните медии Българска национална телевизия и БНР бе стартирана от представителя на Има Такъв Народ Любомир Каримански. Той предложи промени в Закона за радио и телевизия, като по модела на BBC и на немската АRD да се слее администрацията на БНР и Българска национална телевизия, само че не и журналистическите екипи.
“Защо би трябвало да имаме обособени администрации - финанси, ИТ, човешки запаси, сграден фонд, превоз. Какво пречи администрацията е да като BBC - център за споделена услуга. Какво пречи ние да имаме обединен център за споделени услуги, с цел да спестим от мащаба и тези пари да се върнат в творческси инициативи в БНР и БНТ”, стимулира се Каримански.
Българска социалистическа партия пък предложи концепция да се вкарат тласъци за медиите, в случай че пускат и разгласяват повече българска продукция. Бившият зам.-министър на културата в служебното държавно управление и настоящ член на “Продължаваме промяната” уточни, че регламентите на Европейска комисия не разрешават българската продукция да се фавозира от медиите по отношение на непознати продукции. В Европейски Съюз работи главен принцип на артикули, услуги и капитали.
Любомир Каримански стартира концепцията за основаване на фонд " Кино " и да се категорично разпише, че Министерство на културата е отговорно за битката с пиратството.
Очаквайте детайлности
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ