ВИП затвор
Общите упования за Апартаментгейт са общоприетите: най-после ще се окаже, че е законно, само че не морално. А защото първото е единственото, което вълнува един политик, прекрачил някоя норма, второто е към този момент единствено пожелателно и провокира най-вече лека въздишка. Моралът е по-скоро за западни страни, разкош на напредъка, за който тук е още рано-рано, по-нататък.
Но все пак, ние сме ужасно впечатлени от ВИП асансьора на Цветанов и въпреки да сме изцяло наясно за мечтателната безтегловност на фантазиите си, дано си представим: ВИП затвор.
ВИП пандизът е това, поради което Борисов бе определен на власт през 2009-та. Очакванията бяха смътни, героично, юначно-хайдушки. Имаше там една тройна коалиция, един кофти съюз БСП-ДПС, един беззвучен Станишев, който не се впечатляваше от нищо, преходът бе навъртял 20-тина години. И ето, ще пристигна Борисов и ще направи оня желан ВИП затвор. Там ще влязат всички най-презряни фигури на прехода, за които всички знаят, че са нарушители, само че това по някакви особени способи в никакъв случай не се потвърждава: всичко излиза законно, само че просто аморално, ерго презрението е оптималното наказване за тези хора; а пък всяко равнище на презрението елементарно може да се обезврежда от големи насъбрани суми. Някак си като сладко дремят едни пари в банковата ти сметка, не ти пука, че те ненавиждат изключително.
ВИП пандизът обаче се оказа фантазия. Нито една одиозна фигура на прехода не получи това, което се очакваше да получи. Нещо повече: последователно фигурите на ГЕРБ сами натрупаха нужната корупционен актив, който да ги направи възможни претенденти за същия затвор. За ГЕРБ, от многото очаквания, остана един-единствен предисторически мотив: давайте да сме ние, че да не са Българска социалистическа партия. Това обаче от ден на ден се амортизира като мотив: помислете за какъв неуспех приказваме, щом ГЕРБ направиха по този начин, че Българска социалистическа партия още веднъж да наподобяват вероятни. Изглеждаше, че оня срив след кабинета на Орешарски - изцяло подобаващ -, към този момент дефинитивно ще прати псевдолевицата в историята. Но завръщането им на политическата сцена въпреки всичко се случи и то не даже толкоз поради тяхна заслуга: заслугата е извънредно на Борисов и компания.
И най-после стигнахме още веднъж до там, от кое място започнахме: хипотетичният ВИП затвор стои необитаем. Няма го Борисов да му пререже лентата, ангажиран е с други. Хипотетичните надзиратели стоят на едно бюро с вдигнати крайници и безмълвно пушат. Построиха се едни жилища, вградиха се едни псалмове, появиха се нови партийни богаташи, които смениха старите партийни богаташи. Политиката продължи да бъде това, което постоянно е била: бърз метод за замогване. Определени първокласни жилищни здания се изпълниха с ВИП политици, а животът им замязя на ВИП брат: камерите те наблюдават непрестанно, само че на теб не ти пука, щото си инкасирал колкото би трябвало и просто чакаш идващия политически сезон, когато да инкасираш още малко. В този смисъл идните избори наподобяват прекомерно безнадеждно. Измежду всичко, което следва да се каже, дано кажем главното: избирате тези, които да вдигнат малко по-хубава къща. Другото са детайлности.
Автор: Райко Байчев
Но все пак, ние сме ужасно впечатлени от ВИП асансьора на Цветанов и въпреки да сме изцяло наясно за мечтателната безтегловност на фантазиите си, дано си представим: ВИП затвор.
ВИП пандизът е това, поради което Борисов бе определен на власт през 2009-та. Очакванията бяха смътни, героично, юначно-хайдушки. Имаше там една тройна коалиция, един кофти съюз БСП-ДПС, един беззвучен Станишев, който не се впечатляваше от нищо, преходът бе навъртял 20-тина години. И ето, ще пристигна Борисов и ще направи оня желан ВИП затвор. Там ще влязат всички най-презряни фигури на прехода, за които всички знаят, че са нарушители, само че това по някакви особени способи в никакъв случай не се потвърждава: всичко излиза законно, само че просто аморално, ерго презрението е оптималното наказване за тези хора; а пък всяко равнище на презрението елементарно може да се обезврежда от големи насъбрани суми. Някак си като сладко дремят едни пари в банковата ти сметка, не ти пука, че те ненавиждат изключително.
ВИП пандизът обаче се оказа фантазия. Нито една одиозна фигура на прехода не получи това, което се очакваше да получи. Нещо повече: последователно фигурите на ГЕРБ сами натрупаха нужната корупционен актив, който да ги направи възможни претенденти за същия затвор. За ГЕРБ, от многото очаквания, остана един-единствен предисторически мотив: давайте да сме ние, че да не са Българска социалистическа партия. Това обаче от ден на ден се амортизира като мотив: помислете за какъв неуспех приказваме, щом ГЕРБ направиха по този начин, че Българска социалистическа партия още веднъж да наподобяват вероятни. Изглеждаше, че оня срив след кабинета на Орешарски - изцяло подобаващ -, към този момент дефинитивно ще прати псевдолевицата в историята. Но завръщането им на политическата сцена въпреки всичко се случи и то не даже толкоз поради тяхна заслуга: заслугата е извънредно на Борисов и компания.
И най-после стигнахме още веднъж до там, от кое място започнахме: хипотетичният ВИП затвор стои необитаем. Няма го Борисов да му пререже лентата, ангажиран е с други. Хипотетичните надзиратели стоят на едно бюро с вдигнати крайници и безмълвно пушат. Построиха се едни жилища, вградиха се едни псалмове, появиха се нови партийни богаташи, които смениха старите партийни богаташи. Политиката продължи да бъде това, което постоянно е била: бърз метод за замогване. Определени първокласни жилищни здания се изпълниха с ВИП политици, а животът им замязя на ВИП брат: камерите те наблюдават непрестанно, само че на теб не ти пука, щото си инкасирал колкото би трябвало и просто чакаш идващия политически сезон, когато да инкасираш още малко. В този смисъл идните избори наподобяват прекомерно безнадеждно. Измежду всичко, което следва да се каже, дано кажем главното: избирате тези, които да вдигнат малко по-хубава къща. Другото са детайлности.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ