За кожата на един учител
Обществото се отнася към преподавателите като към зле платени прислужници, които трябва да заместват родителя
Един евродепутат карал пийнал. Взеха му книжката, само че той продължи да заседава в Европарламента, като по всяка възможност взема таксита и харчи служебни пари. Една учителка карала, откакто е използвала алкохол. Сбогува се освен с книжката, само че и с специалността си, с репутацията и всичко, което е градила досега. С две думи - разпнаха я.
Въобще българското общество има необичайно отношение към учителите. То се отнася към хората, от които чака да учат децата му, като към зле платени прислужници, които би трябвало да заместват родителя във връзка с възпитанието, образованието и бавенето на наследниците ни в моментите, когато ние сме извънредно заети да печелим пари. Учителят е по хипотеза " Ей оня, дето беше най-слабият в курса и не си откри друга работа ". Той е индивидът, който е изостанал цифрово и все би трябвало да го пращаме на преквалификации и курсове, тъй като нашето сладурче не знае с кой бутон се отваря книгата и може да възприема нови порции познание единствено онлайн. Той е даскалът, който си има единствено един костюм за празници и през другото време носи облекла втора употреба.
А в случай че не носи втора употреба, значи е печалбар и скубе родителите за частни уроци, вместо да си прави съзнателно работата. Той е индивидът, който ни проваля вечерите, като ни кара да вършим презентации и макети, тъй като " по какъв начин да оставим детето да ги направи единствено, като може нещо да обърка? " Човекът, който постоянно ни е на разположение, когато желаеме да оправдаем някоя своя неточност във възпитанието на детето. Виновният по хипотеза.
И - воала, ето ни я изкупителната жертва. Учителка пийнала и се качила на колата, макар че, забележете, нито й е предстояло да влезе в класната стая, нито да преподава. Разбира се, и законът и моралът са безапелационни - никой не трябва да сяда пил зад кормилото. Но тук не става въпрос за това, а за двойния критерий. Тази учителка я разпнаха по малките екрани, трансфораха я в изкупителна жертва в уеб сайтове, уволниха я неотложно. Преди време, припомням си, една учителка, която бе пийнала и влезнала в час, след глобата на целокупния български народ и откакто малките екрани я демонстрираха по какъв начин влиза в правосъдната зала с белезници /за разлика от баджанака ви, който заплати на катаджиите и даже не помириса правосъдна зала, камо ли ефирен интерес/. След цялата тази инквизиция тя опита да се самоубие. Не знам по какъв начин се усеща тя през днешния ден, дали е преподавател и дали е добре. Знам, че обществото ни е безмилостно към преподавател, който ненадейно не се е оказал на равнището на моралния стожер, който се чака да бъде, нищо че не му се заплаща като за подобен. В миг, когато преподавател престъпи границите, въпреки и с нещо дребно, реакциите по отношение на него са като по отношение на Иисус, който да вземем за пример е трансформирал водата във вино, само че е скатал една част за лична приложимост. Нямаме нищо срещу депутати, политици, служители на реда, адвокати и който и да било различен да нарушават закона, само че чакаме от българския преподавател възрожденско отношение към света, в който децата ни напълно невъзрожденски считат, че той е в ролята на техен лакей. Очакваме от него да бъде будител, без даже да знаем какво тъкмо значи тази дума. Влагаме в понятието " преподавател " това, което не влагаме в нито една друга специалност, може би с изключение на в лекарската. И не му прощаваме греховете толкоз елементарно, колкото на евродепутата, който ни изяснява " Ама аз тогава не се усещах пийнал ". Живеем с мантрата " Учител е предопределение " и съдим хората не съгласно Наказателния кодекс, а съгласно някакъв изопачен честен закон за призванията, който слага учителите в особена категория хора, от които се чака да бъдат за образец нонстоп, да не правят зло, да ни анулират във възпитанието на децата и да го вършат за малко пари. Ако ли пък им вдигнат заплатите с 20 лв., медиите пишем " Заплатите на учителите скачат ".
Това, несъмнено, не е неотдавна, още Ботев написа, че " учителят би трябвало да бъде толерантен като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски бедняк ". За век и половина нищо не се е трансформирало в учебно заведение. Освен смарт телефоните, с които можем да заснемем битолския бедняк в неуместна обстановка и за нула време да провалим живота му, качвайки клипчето в интернет.
Един евродепутат карал пийнал. Взеха му книжката, само че той продължи да заседава в Европарламента, като по всяка възможност взема таксита и харчи служебни пари. Една учителка карала, откакто е използвала алкохол. Сбогува се освен с книжката, само че и с специалността си, с репутацията и всичко, което е градила досега. С две думи - разпнаха я.
Въобще българското общество има необичайно отношение към учителите. То се отнася към хората, от които чака да учат децата му, като към зле платени прислужници, които би трябвало да заместват родителя във връзка с възпитанието, образованието и бавенето на наследниците ни в моментите, когато ние сме извънредно заети да печелим пари. Учителят е по хипотеза " Ей оня, дето беше най-слабият в курса и не си откри друга работа ". Той е индивидът, който е изостанал цифрово и все би трябвало да го пращаме на преквалификации и курсове, тъй като нашето сладурче не знае с кой бутон се отваря книгата и може да възприема нови порции познание единствено онлайн. Той е даскалът, който си има единствено един костюм за празници и през другото време носи облекла втора употреба.
А в случай че не носи втора употреба, значи е печалбар и скубе родителите за частни уроци, вместо да си прави съзнателно работата. Той е индивидът, който ни проваля вечерите, като ни кара да вършим презентации и макети, тъй като " по какъв начин да оставим детето да ги направи единствено, като може нещо да обърка? " Човекът, който постоянно ни е на разположение, когато желаеме да оправдаем някоя своя неточност във възпитанието на детето. Виновният по хипотеза.
И - воала, ето ни я изкупителната жертва. Учителка пийнала и се качила на колата, макар че, забележете, нито й е предстояло да влезе в класната стая, нито да преподава. Разбира се, и законът и моралът са безапелационни - никой не трябва да сяда пил зад кормилото. Но тук не става въпрос за това, а за двойния критерий. Тази учителка я разпнаха по малките екрани, трансфораха я в изкупителна жертва в уеб сайтове, уволниха я неотложно. Преди време, припомням си, една учителка, която бе пийнала и влезнала в час, след глобата на целокупния български народ и откакто малките екрани я демонстрираха по какъв начин влиза в правосъдната зала с белезници /за разлика от баджанака ви, който заплати на катаджиите и даже не помириса правосъдна зала, камо ли ефирен интерес/. След цялата тази инквизиция тя опита да се самоубие. Не знам по какъв начин се усеща тя през днешния ден, дали е преподавател и дали е добре. Знам, че обществото ни е безмилостно към преподавател, който ненадейно не се е оказал на равнището на моралния стожер, който се чака да бъде, нищо че не му се заплаща като за подобен. В миг, когато преподавател престъпи границите, въпреки и с нещо дребно, реакциите по отношение на него са като по отношение на Иисус, който да вземем за пример е трансформирал водата във вино, само че е скатал една част за лична приложимост. Нямаме нищо срещу депутати, политици, служители на реда, адвокати и който и да било различен да нарушават закона, само че чакаме от българския преподавател възрожденско отношение към света, в който децата ни напълно невъзрожденски считат, че той е в ролята на техен лакей. Очакваме от него да бъде будител, без даже да знаем какво тъкмо значи тази дума. Влагаме в понятието " преподавател " това, което не влагаме в нито една друга специалност, може би с изключение на в лекарската. И не му прощаваме греховете толкоз елементарно, колкото на евродепутата, който ни изяснява " Ама аз тогава не се усещах пийнал ". Живеем с мантрата " Учител е предопределение " и съдим хората не съгласно Наказателния кодекс, а съгласно някакъв изопачен честен закон за призванията, който слага учителите в особена категория хора, от които се чака да бъдат за образец нонстоп, да не правят зло, да ни анулират във възпитанието на децата и да го вършат за малко пари. Ако ли пък им вдигнат заплатите с 20 лв., медиите пишем " Заплатите на учителите скачат ".
Това, несъмнено, не е неотдавна, още Ботев написа, че " учителят би трябвало да бъде толерантен като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски бедняк ". За век и половина нищо не се е трансформирало в учебно заведение. Освен смарт телефоните, с които можем да заснемем битолския бедняк в неуместна обстановка и за нула време да провалим живота му, качвайки клипчето в интернет.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ