Обществото ни проявява редица традиционалистки навици. Връзката на българина със

Обществото ни демонстрира редица традиционалистки привички. Връзката на българина със земята остава годна, повече от половин век след форсираната урбанизация и индустриализация. Личат разликите в поколенията и виталната вероятност.

Изводите са от следващ, провокативен, сондаж на „ Галъп интернешънъл “, който желае да покаже линии от актуалния портрет на българина – трийсет години след началото на прозападните, пропазарни и продемократични промени в страната ни.

Този път „ Галъп интернешънъл “ зададе любопитни и даже занимателни въпроси, с цел да ревизира доколко българите се придържат към обичайни за нашето общество действия, част от които постоянно по табиет са считани за отживялост.

В последните години в София и огромните градове сякаш досегът със селото, грижите за зеленчукова градина и домашни животни, потреблението на домашна храна получават смисъл и на градска мода в подтекста на настоящите „ органични “, „ био “ и прочие въздействия. Оказва се обаче, че със или без схващане за „ натурално “ и така нататък към и над две трети от пълнолетните българи са безусловно на ръка разстояние от всичко, обвързвано със земя и природа. Предпочитат ракията да е домашна и своя, имат другари и/или близки, които отглеждат домашни животни за храна или овощни дръвчета. Често употребяват домашна зимнина.

Над 70% от българите свидетелстват, че в миналото са приготвяли или постоянно употребяват така наречен зимнина, в това число туршия, лютеница, компоти и така нататък Изглежда, че модерният метод на живот в огромните градове, характеризиращ се с опцията да се сдобиеш с всичко належащо на една ръка разстояние в кварталния супермаркет, не е заличил обичайното за българите подготвяне на артикули за зимата.

В избрани случаи използването на домашно приготвени артикули даже е мощно желана, пред тези, създадени под държавна регулация. 66% от запитаните, да вземем за пример, споделят, че избират, в случай че пият ракия, тя да е домашна, респ. да е своя, а не купена. Една четвърт от запитаните не споделят това желание. Останалите се двоумят.

Над 60% от българите настояват, че или отглеждат плодове и зеленчуци и домашни животни за персонална консумация, или имат близки и познати, които го вършат.

Разноцветни балкони и тераси по улиците на огромните градове у нас са постоянно срещана панорама, само че не само поради разнообразни украшения, „ украсяващи “ блоковете, нито единствено поради всевъзможното остъкляване или самоинициативно саниране на парче, само че и с помощта на опънатото съвсем във всяко жилище пране. Оказва се, че за 77% от запитаните българи сушенето на облеклата на балкона остава главен вероятен или желан способ, макар противоречивия резултат върху естетиката на фасадите и градския пейзаж.

Впечатление прави и фактът, че за повече от две трети от участниците в национално представителното проучване събуването на обувките у дома е от огромно значение - 71% дават отговор, че когато имат посетители, биха предпочели те да влязат в къщи едвам откакто се събуят. Една четвърт от запитаните са тези, които не биха предпочели гостите да са без обувки, а 4% не могат да отговорят.

Оказва се, че традиционализмът на сходни битови навици е необятно характерен. Разбира се, посочените тук образци, следва да се проучват и с усмивка, само че те са явен знак, че има привички, които мъчно се трансформират – даже и при въздействието на всеобщи медии и външни културни мостри. Освен всичко, сходни привички идват и от средата, в която огромна част от българите са принудени да живеят.

Традицията обаче е „ победена “ от напредъка, в случай че се съди по отговорите на въпроса за домашните поправки. 55% от участвалите в изследването респонденти, декларират, че изказванието „ избирам самичък да се оправям с домашните поправки “ не се отнася за тях. 41% обаче към момента избират да разчитат на себе си, а не на експерти, що се отнася до домашните поправки.

Очаквано, що се отнася до тази тематика, се открива забележителна разлика сред отговорите на мъжете и дамите, попаднали в проучването. По другите знаци не се следи такава сериозна разлика в отговорите сред мъже и дами.

Къде са другите съществени демографски разлики? Естествено, по-младите, хората в по-големите обитаеми места, респ. с по-високи приходи и прочие, са и тези, които са по-далеч от обичайните привички и усети.

Разбира се, откриват се известни разлики в отговорите, присъщи за другите генерации, само че даже и измежду най-младите респонденти дяловете на тези, които разчитат на зимнина, простират облеклата на балкона или подканват своите посетители да се събуят на прага, се приближават до една втора от всички запитани младежи.

Разлики има и в метода, по който жителите на дребните обитаеми места и регионалните градове и столицата дават отговор. Но още веднъж дяловете на позитивните отговори във връзка с обичайни за бита ни действия като подготвяне на зимнина и консумация на домашна ракия и туршия да вземем за пример са към и над половината без значение от обитаемото място, въпреки и доста по-високи в по-малките обитаеми места.

Все отново, наподобява, че що се отнася до столицата, болшинството от жителите са изоставили развъждането на животни и растения и осъществяването на ремонтите независимо, само че не и приготвянето на зимнина, използването на домашна ракия или простирането на облеклата на терасата.

Представените данни са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено в интервала сред 4 и 10 септември измежду 802 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.