Общата сума за подпомагане на енергийния преход в България достига

...
Общата сума за подпомагане на енергийния преход в България достига
Коментари Харесай

Плененият енергиен преход

Общата сума за подкрепяне на енергийния преход в България доближава близо 8 милиарда евро. На този стадий е мъчно да се каже дали тя ще бъде задоволителна

© Цветелина Белутова *Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България

След десетилетия, фокусирани върху въглищата и енергетиката, Стара Загора и районът са изправени пред трагичен поврат. Само след 5 години това, което мнозина одобряват за даденост, ще стартира да се трансформира, и то доста по-бързо, в сравнение с хората и локалните стопански системи могат да се приспособяват. И въпреки че за смяната се приказва от дълго време, в този момент часовникът, отмерващ времето за нейната реализация, форсира ход.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Заради проектите на Европейски Съюз да реализира въглеродно неутрална стопанска система до 2050 година и към този момент съгласуваните по-високи цели за понижение на парниковите газове до 2030 година изгарянето на въглища за произвеждане на ток ще бъде наложително прекратено до края на идващото десетилетие. За България това е главно политически въпрос, а за Стара Загора - съществено предизвикателство, което ще има стопански, обществени и демографски последици.

Благосъстоянието на региона е мощно подвластно от добива на въглища и изгарянето им за производството на ток. Тези действия са гръбнак на старозагорската стопанска система, само че и от стратегическо значение в народен проект, тъй като топлоелектроцентралите (ТЕЦ) в района създават 40% от електрическата сила на страната .

Въглища в предизборна година

В осъществяване на политиките на Европейски Съюз България е създала Национален проект за енергетиката и климата, който планува Топлоелектрическа централа да стартират да се затварят последователно още през 2025 година Проблемът е, че към момента това не се афишира в прав текст и държавното управление основава илюзорни упования, че въглищният модел може да работи още десетилетия. Затова и настроенията в Стара Загора към този момент остават оптимистични и протекционистични.

Истината обаче е, че в случай че не се вземат ограничения за така наречен енергийна и икономическа промяна, които да обезпечат нови благоприятни условия за района и да трансфорат смяната в мотор на растежа, ще се стигне до огромни съкращения освен в централите, само че и в мините. А това е еднакво на стопански и обществен колапс, който ще раздруса съществено региона. Колкото по-дълго се отсрочва смяната, толкоз повече хора ще вършат неверен избор за специалността си и по-късно ще става по-скъпо и мъчително те да бъдат пренасочени.

За да премине безпрепятствено и безболезнено огромната енергийна промяна, е нужна най-много политическа воля. Такава обаче към този момент също липсва. Дори единствено ограничението на производството на въглища би довело до огромни митинги и благоприятни условия за рухване на държавното управление. Ето за какво властта избира комфорта на статуквото. Това се удостовери в средата на февруари, когато Народното събрание задължи държавното управление непременно и макар опасността от европейски наказания да избави от банкрут държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ". В резултат работодателските организации се оповестиха срещу държавна помощ и желаеха оставки, а синдикатите излязоха с контрапозиция и заплашиха с митинги. В годината преди парламентарните избори държавно управление сигурно ще заеме страната на вторите. Отлагането на решения, несъмнено, ще има своята по-висока цена в бъдеще.

Посоката е ясна, пътят - не

Основният абсурд на българската политика е, че в Брюксел не се чуват никакви рецензии към новия курс на Европа, а на локално равнище се приказва за отбрана и ярко бъдеще за въглищата.

" Българското държавно управление стои твърдо зад този вид мощности, зад българските миньори и нашите сътрудници. Те би трябвало да бъдат спокойни за своите работни места, за бъдещето на комплекса ", споделя министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Това от позиция на краткосрочните политически цели е целесъобразно. Но когато страната е поставила подписи под европейското климатично законодателство и е поела ангажимент да ограничи до най-малко потреблението на въглища до 10 години, сходни заявки са по-скоро рискови. Те дават илюзорна сигурност за хората в района на Стара Загора и не подтикват по никакъв метод новите хрумвания и вложения, в това число в образованието.

Защита, само че на каква цена

" В нашия интегриран проект доста ясно сме декларирали, че без въглищните централи българската електроенергийна система не би могла да действа обикновено. До 2030 година, докато е срокът за този интегриран проект климат - енергетика, ясно сме декларирали, че ще продължим да разчитаме на тях като съществена базова мощ в българската електроенергийна система ", споделя още министър Петкова. В края на 2019 година обаче самата тя показа плана на същия този интегриран проект и в него бе записано, че делът на силата от въглищни Топлоелектрическа централа ще стартира да понижава след 2025 година - от сегашните към 45% той ще се свие до 30 на 100 през 2030 година, а пет години по-късно ще е единствено 15%.

Освен това за разлика от Полша България пропусна (по неразбираеми причини) опцията посредством механизъм за потенциали да дава финансова поддръжка на ТЕЦ-овете на въглища след 1 юли 2025 година А без такава те надали ще могат да просъществуват поради разноските за CO2 и е доста евентуално още след 5 години краят им да настъпи по чисто финансови аргументи. Дори и това да не стане, малко по-късно предстоящите нови европейски екологични правила (за излъчванията от огромните горивни инсталации) сигурно ще ги принудят да се откажат от въглищата.

От тази позиция основното сега е да се отговори на въпроса кое е по-важно за България - да поддържа с цената на голям финансов запас въглищната енергетика още 10-15 години или да се опита да направи промяна и да има електрическа енергия на конкурентни цени. Очевидно е, че не може и двете.

Решението на Народното събрание, с което се позволи да бъдат дадени стотици милиони за спасяването на държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " макар отрицателното мнение на Европейска комисия и неналичието на каквито и да е промени, демонстрира, че се залага на първия сюжет. Това обаче е много рискована игра, защото в един миг парите за изкуственото поддържане на въглищната енергетика може да свършат или пък Брюксел да наложи тежки наказания поради непозволената държавна помощ.

Следващата крачка

Същото решение на Народното събрание за спасяването на Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " задължава държавното управление да се включи и в европейската платформа " Въглищни райони в преход ". Тя съществува от три години, само че до момента България не се е включила към нея макар многократните предложения от страна на еврокомисията. Нелепото е, че държавното управление от дълго време желае да се включи в тази платформа, само че синдикатите упорстват и плашат със стачки на енергетиците. Последно въпросът е бил обсъждан при започване на януари. " Участниците в съвещанието се сплотиха към мнението, че с цел да отговорим по съответен метод на провокациите, свързани с климатичните промени, следва да обсъждаме вероятностите пред въглищните райони дружно с другите страни, наранени от трансформацията ", споделиха в писмен отговор до " Капитал " от енергийното ведомство, само че до сключване на консенсусно решение по този начин и не се е стигнало.

Платформата " Въглищни райони в преход " не съставлява нищо друго с изключение на спорен формат, в границите на който не могат да се вземат обвързващи решения или задължения за закриване на мините или на въглищните централи, каквито са страховете на синдикатите. Тя служи главно за обмяна на опит и хрумвания за това по какъв начин да се случи преходът от въглища към нисковъглеродна енергетика.

България, въпреки да не счита да трансформира значително политиката си към въглищата в идващите 5 години, има опция за верни ходове в енергийния преход. Това е късмет да се запазят хиляди работни места в бранша. Но и с тези ходове локалната стопанска система на Стара Загора несъмнено ще би трябвало да потърси други възможности за напредък. Какво дава Европейски Съюз в подмяна на въглищата

Приблизително два милиарда евро е дотацията, която България ще получи в идващите седем години, с цел да премине към нисковъглеродна стопанска система и да се оправи със обществените последствия от тази забележителна промяна. За да употребява тези средства обаче, страната ще би трябвало да пренасочи в същата посока над 1.2 милиарда евро от държавния бюджет и бъдещите оперативни стратегии, а още 4.5 милиарда евро могат да дойдат от заеми и частни вложения. Така общата сума за енергийния преход доближава близо 8 милиарда евро. На този стадий е мъчно да се каже дали тя ще бъде задоволителна.

Близо половин милиард евро от общата дотация за България ще пристигна от Фонда за обективен преход (ФСП) на Европейската комисия, който ще финансира най-сериозно засегнатите райони от европейската климатична политика. Той беше препоръчан през 2018 година в отговор на съпротивата против климатичните упоритости на Европейски Съюз от страните, които са мощно подвластни от въглищата - Полша, Чехия и България. Фондът ще е наличен за всички страни членки, само че средствата от него ще се разпределят по формула, която регистрира въглеродната активност на стопанските системи, обществения резултат от прехода, както и потенциала им за асимилиране. За да се възползват от средствата от фонда, страните членки би трябвало да изготвят специфични проекти за промяна на районите, които са наранени от енергийния преход - естествено в тях би трябвало да има заложен график за затваряне на въглищната промишленост. Европейска комисия също по този начин желае да види съответни цели в Националните проекти за енергетиката и климата до 2030 година, които ще са в основата на специфичните проекти за промяна на районите. Обсъждането на тези проекти сред Европейска комисия и страните членки би трябвало да стартира в края на март.

ФСП ще финансира три посоки: запазването и основаването на нови работни места в засегнатите райони (например помощ за предприятия да понижат излъчванията си), преквалификация на заетите, както и справяне с екологичните и инфраструктурните последствия от енергийния преход (например рекултивация на мини). Фондът няма да може да се употребява непосредствено за вложения в нови енергийни мощности. Общо плануваните пари по тази линия са 1.7 милиарда евро, като за няколкото общини, в които те биха се излели, това би имало значително значение.

Други към 450 млн. евро ще дойдат от Модернизационния фонд, в който влизат част от приходите от продажбата на въглеродните квоти. С тях може да се финансира преходът към по-чистоенергийни технологии както в енергийния бранш, по този начин и в промишлеността.

Държавата и частният бизнес ще могат да се възползват и от 4.5 милиарда евро от " Плана за вложения за Европа " (досега по-известен като проекта " Юнкер " ) и специфичната гаранционна скица за обществените управляващи. Част от тези средства ще могат да се употребяват за нови енергийни мощности, само че не и за АЕЦ " Белене " или прекосяването на газ на съществуващите ТЕЦ-ове.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР