Национализмът ще банкрутира
Обратното на популисткия шовинизъм не е глобалистки елитизъм, а стопански натурализъм. И в последна сметка страни като Англия, Съединените американски щати и в този момент Италия ще научат по сложния метод, че действителността най-после постоянно побеждава.
Национализъм против глобализъм, а не популизъм против елитизъм, очевидно е определящият политически спор на десетилетието. Почти на всички места, където погледнем - Съединени американски щати или Италия или Германия или Англия, да не загатваме Китай, Русия и Индия - подемът на национализма се трансформира в съществена движеща мощ на политическите събития.
В същото време, предстоящият протест на " елементарните хора " против елитите липсва. Милиардери превзеха американската политика при президента Доналд Тръмп; неизбрани от никого професори ръководят " популисткото " италианско правителство; и по целия свят налозите върху непрекъснато увеличаващите се приходи на финансисти и корпоративни мениджъри намалявят. Междувременно, обиконвените служащи се отхвърлиха и одобриха действителността, че висококачествените жилища, образованието и даже опазването на здравето са надалеч от до момента им.
Доминацията на национализма над егалитаризма е изключително чудноват в Италия и Англия - два страни, в миналото известни с тяхното мудно възприятие за национална еднаквост. Впечатляващо е по какъв начин във Англия националните флагове липсват даже по държавните здания.
Италианците са даже по-малко националисти. От основаването на Европейският съюз те поддържат най-силно федерализма, а социологически изследвания демонстрират, че, най-малко до неотдавна, гласоподавателите имаха повече доверие в водачите в Брюксел в сравнение с в личното си държавно управление в Рим. Италианците са буйни отновно културата им, историята, храната и футбола, само че патриотизмът бе по-скоро районен, а не народен. Те избират да бъдат ръководени от Брюксел, а не от Рим.
В Европа бедността е бомба с часовников механизъм
Лидерите към този момент не могат да пренебрегват казуса, а най-засегнати са младите
Крайнодясната партия " Лига ", по-малкият съдружен сътрудник в Италия, при започване на тази година към момента носеше името " Северна лига ". И един от най-любимите ѝ слогани бе " Гарибалди не сплоти Италия, а раздели Африка ", а главната й политическа цел бе разрушаването на страната и основаването на нова, наречена Падания, която да раздели богатия север от осъществявания с корупция и беднотия юг.
Кое тогава изяснява превъзходството на национализма? Няма нищо изключително патриотично в новия шовинизъм в Италия, Англия и даже Съединени американски щати. Вместо това надигането на национализма е главно ксенофобски феномен, както бе избран от социолога Карл Дойч: " Нацията... е група от хора, обединена от общосподелено неразбирателство по отношение на своя генезис и общосподелена ненавист към своите съседи ".
Трудните времена - ниски заплати, неравноправие, ограничения и строгите икономии след рецесията - сътвориха търсене на изкупителни жертви. А чужденците постоянно са изкушаваща цел.
Няма нищо патриотично във войнствеността на Тръмп против мексиканските мигранти и канадския импорт, нито в традиционалистките политики на новото италианско държавно управление, нито пък в известното изявление на Тереза Мей откакто стана министър председател на Англия: " Ако вярвате, че сте жител на света, значи сте жител на нищото. Не разбирате какво значи поданство ".
Сега, малко положителни вести за тези, които към момента сме горди да бъдем " жители на света ": Ксенофобските старания за икономическите несполуки да бъдат упрекнати чужденците са обречени на неуспех. Спомнете си напъните след рецесията да бъде стоварена виновността за колапса на пазарния фундаментализъм върху " алчните банкери ". Този опит в последна сметка се провали - първо, тъй като банкерите имаха големи запаси, с цел да се защитят, само че главно тъй като офанзивата против тях не съумя да усили заплатите и да срине неравенството. Същото ще бъде правилно и за сегашните офанзиви против задграничното въздействие - без значение дали става въпрос за миграция или търговия.
Англия, да вземем за пример, от ден на ден доближава до заключението, че европейските проблеми, които нямат нищо общо с същинските аргументи за политическото неодобрение, стимулирало огромна част от гласувалите за овакантяване на блока. Сега договарянията за Brexit ще преобладават и разсейват английските политици за години, даже десетилетия. А националистическата борба с останалата част от Европа ще предложи на политиците от всички партии безкрайни оправдания за неуспехите им в подобряването на всекидневния живот.
Джордж Сорос: Как да спасим Европа?
Европейски Съюз загуби своя път и доста хора през днешния ден считат съюза за собствен зложелател, написа в коментар милиардерът
В месеците и годините напред гласоподавателите в Съединени американски щати и Италия ще научат същия урок. И там търсенето на изкупителни жертви отвън границите няма да увеличи виталния стандарт, нито пък ще успее да реши същинските проблеми, от които произтича недоволството.
Италия има законни недоволства против Европейски Съюз: лицемерни и несправедливи политики в региона на убежищетата за бежанци, странни фискални правила и стопански необразованите финансови политики. Но новото държавно управление също се възползва от националистическия напредък, с цел да нападна промени, които нямат нищо общо с Европа и за жизненоважни за икономическия триумф на Италия.
Редица италиански държавни управления след финансовата рецесия последователно сложиха главните за промени в пенсионирането, пазара на труда и банкирането. Тези промени сътвориха изискванията за икономическо възобновяване, което стартира предходната година след десетилетие на криза. Но те са политически непопулярни и в този момент са обявявани за знак на задгранична опресия. Ако новото държавно управление зареже и трите промени, италианците могат да изоставят всяка вяра за икономическо възобновяване за може би още десетилетие.
Защо ни е нужна глобализацията?
Може и да носи вреди на някои групи, само че като цяло покачва благосъстоянието на нациите
Съединени американски щати също ще открие, че атакуването на непознати ползи не е панацeя и ще направи сложния интервал още по-труден. Тръмп счита, че ограниченията му против вноса от Китай, Германия и Канада ще нанесе удар по комерсиалните им сътрудници и ще сътвори работни места за американците. Това можеше и да е правилно, когато щатската стопанска система страдаше от слаб напредък и дефлация. Но в свят на мощно търсене и повишаваща се инфлация, немските и китайски експортьори ще намерят нови пазари за продуктите им, само че на американските компании ще им е по-трудно да заменят задграничните снабдители.
BMW и Huawei ще се оправят отлично, а митата ще се трансфорат в нов налог върху американските консуматори посредством новите цени, както и върху американските служащи, бизнеси и притежатели на жилища посредством повишаващите се лихви.
Обратното на популисткия шовинизъм не е глобалистки елитизъм, а стопански натурализъм.
*Анатол Калетски е основен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics. Бивш колумнист на Times в Лондон, New York Times и Financial Times. Автор е на книгата Capitalism 4.0, The Birth of a New Economy. Материалът е оповестен първо в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
Национализъм против глобализъм, а не популизъм против елитизъм, очевидно е определящият политически спор на десетилетието. Почти на всички места, където погледнем - Съединени американски щати или Италия или Германия или Англия, да не загатваме Китай, Русия и Индия - подемът на национализма се трансформира в съществена движеща мощ на политическите събития.
В същото време, предстоящият протест на " елементарните хора " против елитите липсва. Милиардери превзеха американската политика при президента Доналд Тръмп; неизбрани от никого професори ръководят " популисткото " италианско правителство; и по целия свят налозите върху непрекъснато увеличаващите се приходи на финансисти и корпоративни мениджъри намалявят. Междувременно, обиконвените служащи се отхвърлиха и одобриха действителността, че висококачествените жилища, образованието и даже опазването на здравето са надалеч от до момента им.
Доминацията на национализма над егалитаризма е изключително чудноват в Италия и Англия - два страни, в миналото известни с тяхното мудно възприятие за национална еднаквост. Впечатляващо е по какъв начин във Англия националните флагове липсват даже по държавните здания.
Италианците са даже по-малко националисти. От основаването на Европейският съюз те поддържат най-силно федерализма, а социологически изследвания демонстрират, че, най-малко до неотдавна, гласоподавателите имаха повече доверие в водачите в Брюксел в сравнение с в личното си държавно управление в Рим. Италианците са буйни отновно културата им, историята, храната и футбола, само че патриотизмът бе по-скоро районен, а не народен. Те избират да бъдат ръководени от Брюксел, а не от Рим.
В Европа бедността е бомба с часовников механизъм
Лидерите към този момент не могат да пренебрегват казуса, а най-засегнати са младите
Крайнодясната партия " Лига ", по-малкият съдружен сътрудник в Италия, при започване на тази година към момента носеше името " Северна лига ". И един от най-любимите ѝ слогани бе " Гарибалди не сплоти Италия, а раздели Африка ", а главната й политическа цел бе разрушаването на страната и основаването на нова, наречена Падания, която да раздели богатия север от осъществявания с корупция и беднотия юг.
Кое тогава изяснява превъзходството на национализма? Няма нищо изключително патриотично в новия шовинизъм в Италия, Англия и даже Съединени американски щати. Вместо това надигането на национализма е главно ксенофобски феномен, както бе избран от социолога Карл Дойч: " Нацията... е група от хора, обединена от общосподелено неразбирателство по отношение на своя генезис и общосподелена ненавист към своите съседи ".
Трудните времена - ниски заплати, неравноправие, ограничения и строгите икономии след рецесията - сътвориха търсене на изкупителни жертви. А чужденците постоянно са изкушаваща цел.
Няма нищо патриотично във войнствеността на Тръмп против мексиканските мигранти и канадския импорт, нито в традиционалистките политики на новото италианско държавно управление, нито пък в известното изявление на Тереза Мей откакто стана министър председател на Англия: " Ако вярвате, че сте жител на света, значи сте жител на нищото. Не разбирате какво значи поданство ".
Сега, малко положителни вести за тези, които към момента сме горди да бъдем " жители на света ": Ксенофобските старания за икономическите несполуки да бъдат упрекнати чужденците са обречени на неуспех. Спомнете си напъните след рецесията да бъде стоварена виновността за колапса на пазарния фундаментализъм върху " алчните банкери ". Този опит в последна сметка се провали - първо, тъй като банкерите имаха големи запаси, с цел да се защитят, само че главно тъй като офанзивата против тях не съумя да усили заплатите и да срине неравенството. Същото ще бъде правилно и за сегашните офанзиви против задграничното въздействие - без значение дали става въпрос за миграция или търговия.
Англия, да вземем за пример, от ден на ден доближава до заключението, че европейските проблеми, които нямат нищо общо с същинските аргументи за политическото неодобрение, стимулирало огромна част от гласувалите за овакантяване на блока. Сега договарянията за Brexit ще преобладават и разсейват английските политици за години, даже десетилетия. А националистическата борба с останалата част от Европа ще предложи на политиците от всички партии безкрайни оправдания за неуспехите им в подобряването на всекидневния живот.
Джордж Сорос: Как да спасим Европа?
Европейски Съюз загуби своя път и доста хора през днешния ден считат съюза за собствен зложелател, написа в коментар милиардерът
В месеците и годините напред гласоподавателите в Съединени американски щати и Италия ще научат същия урок. И там търсенето на изкупителни жертви отвън границите няма да увеличи виталния стандарт, нито пък ще успее да реши същинските проблеми, от които произтича недоволството.
Италия има законни недоволства против Европейски Съюз: лицемерни и несправедливи политики в региона на убежищетата за бежанци, странни фискални правила и стопански необразованите финансови политики. Но новото държавно управление също се възползва от националистическия напредък, с цел да нападна промени, които нямат нищо общо с Европа и за жизненоважни за икономическия триумф на Италия.
Редица италиански държавни управления след финансовата рецесия последователно сложиха главните за промени в пенсионирането, пазара на труда и банкирането. Тези промени сътвориха изискванията за икономическо възобновяване, което стартира предходната година след десетилетие на криза. Но те са политически непопулярни и в този момент са обявявани за знак на задгранична опресия. Ако новото държавно управление зареже и трите промени, италианците могат да изоставят всяка вяра за икономическо възобновяване за може би още десетилетие.
Защо ни е нужна глобализацията?
Може и да носи вреди на някои групи, само че като цяло покачва благосъстоянието на нациите
Съединени американски щати също ще открие, че атакуването на непознати ползи не е панацeя и ще направи сложния интервал още по-труден. Тръмп счита, че ограниченията му против вноса от Китай, Германия и Канада ще нанесе удар по комерсиалните им сътрудници и ще сътвори работни места за американците. Това можеше и да е правилно, когато щатската стопанска система страдаше от слаб напредък и дефлация. Но в свят на мощно търсене и повишаваща се инфлация, немските и китайски експортьори ще намерят нови пазари за продуктите им, само че на американските компании ще им е по-трудно да заменят задграничните снабдители.
BMW и Huawei ще се оправят отлично, а митата ще се трансфорат в нов налог върху американските консуматори посредством новите цени, както и върху американските служащи, бизнеси и притежатели на жилища посредством повишаващите се лихви.
Обратното на популисткия шовинизъм не е глобалистки елитизъм, а стопански натурализъм.
*Анатол Калетски е основен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics. Бивш колумнист на Times в Лондон, New York Times и Financial Times. Автор е на книгата Capitalism 4.0, The Birth of a New Economy. Материалът е оповестен първо в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ