Антоний Гълъбов: Зад призиви на президента стоят лични...
" Обръщението на президента Румен Радев към народа ”, както го дефинира администрацията на президента на Републиката, сложи още веднъж въпроса за смисъла, който влагаме в понятието за единство. Няма подозрение в това, че българското общество е надълбоко разграничено и опълчено. Нямаме общ небосвод, който да разреши постигането на единодушие по целите на националното ни развиване.
Липсва гражданска сила, поредност и непримиримост при постигането на националните ни цели. Дори наподобява, че нямаме такива. Но може би точно поради това апелите за единение или даже за единство (каквото и да значи това в актуалния свят) звучат все по-кухо и неискрено.
Поредната „ група от интелектуалци ” прикани президента да застане отпред „ на похода за единство на българите ”.
Владайското въстание е надълбоко трагичен и мъчителен миг в българската история. Отбелязването на стогодишнината от разстрела на български офицери и бойци от български бойци и кадети би трябвало да бъде правено с подобаваща за събитието респект.
Президентът употребява годишнината по метод, по който наподобява, че приканва да не се употребяват сходни исторически събития. Самият той споделил при срещата с следващата „ група от интелектуалци ”: „ Светотатство е костите на жертвите да бъдат използвани в злободневната политика ”. Но го направи. Направи го, заявявайки, че това било моментът на разлом в българското общество, който продължавал и до през днешния ден, посредством опълчване сред „ републиканци и монархисти, жители и селяни, леви и десни ”.
Всеки опит това въстание да бъде несъмнено като знак на разлома, който и до през днешния ден разделял българското общество, звучи несериозно.
Въпросът с „ единението ” стои още по-сложно. През миналите години, по разнообразни мотиви, само че със сходна цел, върху тази тематика бяха конструирани разнообразни политически платформи. Сред първите цялостни структури в тази тенденция бе „ заедността ”, стартирана от Ахмед Доган. По-късно върху същата тематика бе конструирана платформата за „ ново Българско Възраждане ” на Георги Първанов. Скандирането на апели за „ единение ” постоянно е задълбочавало разделянето и взаимното съмнение.
Всеки, който към момента не е схванал, че актуалната нация би трябвало да се построява върху правата на индивида и равенството на жителите пред закона, а не съгласно болните упоритости на всевъзможни псевдопатриоти, продължава да работи против България. Моделът на „ етнически чиста нация ” бе натрапен на българското общество от Тодор Живков и докара до тежкото разделяне и опълчване, върху което продължава да паразитира псевдопатриотизмът.
Истинската роля на елита е да формулира цели и да построява небосвод за споделени старания. Това не може да се прави посредством възвания или апели за „ поход ”, в случай че самите елити не са подготвени да създадат нещо съответно. Лошото е в това, че всеки следващ апел обезсмисля от ден на ден говоренето за единството, което би трябвало да реализираме. Важно е да разберем, че това единение не може да бъде непрекъснато, всеобщо и по всички въпроси. Ако някой има вяра, че сходно „ единство ” е допустимо, то той си показва по-скоро концентрационен лагер, в сравнение с демократично устройство на публичните връзки.
Няма „ единство ”, което може да бъде създадено посредством делене и опълчване на към този момент „ единилите се ” по отношение на всички останали. В свои изказвания президентът нееднократно е потвърждавал, че си показва Европа като „ Европа на нациите ”, а упоритостите му да постанова политически дневен ред явно няма да се лимитират до непрекъснатата, трансформирала се в кух рефрен рецензия към държавното управление.
Политическото инженерство на тематика „ единение ” постоянно е водило до нови разделения. Спекулирането с историята в името на персонални властови упоритости не е ново, само че постоянно е насърчавало опълчването.
Навлизаме в интервал, в който повече от всичко ни е нужна способността да водим спор и да реализираме единодушие. През идващите месеци ще се взема решение ориста на Европа, а с нея и на България. Трябва да разберем разликите си и да реализираме единодушие по това, което ни сплотява. Необходимо ни е не дирижирано от някого „ единство ”, а гражданска воля за развиване, учредено на върховенството на закона и правата на индивида.
Нужен ни е спор, а не високопарни апели, прикриващи персонални упоритости за власт. /Марица.бг
Липсва гражданска сила, поредност и непримиримост при постигането на националните ни цели. Дори наподобява, че нямаме такива. Но може би точно поради това апелите за единение или даже за единство (каквото и да значи това в актуалния свят) звучат все по-кухо и неискрено.
Поредната „ група от интелектуалци ” прикани президента да застане отпред „ на похода за единство на българите ”.
Владайското въстание е надълбоко трагичен и мъчителен миг в българската история. Отбелязването на стогодишнината от разстрела на български офицери и бойци от български бойци и кадети би трябвало да бъде правено с подобаваща за събитието респект.
Президентът употребява годишнината по метод, по който наподобява, че приканва да не се употребяват сходни исторически събития. Самият той споделил при срещата с следващата „ група от интелектуалци ”: „ Светотатство е костите на жертвите да бъдат използвани в злободневната политика ”. Но го направи. Направи го, заявявайки, че това било моментът на разлом в българското общество, който продължавал и до през днешния ден, посредством опълчване сред „ републиканци и монархисти, жители и селяни, леви и десни ”.
Всеки опит това въстание да бъде несъмнено като знак на разлома, който и до през днешния ден разделял българското общество, звучи несериозно.
Въпросът с „ единението ” стои още по-сложно. През миналите години, по разнообразни мотиви, само че със сходна цел, върху тази тематика бяха конструирани разнообразни политически платформи. Сред първите цялостни структури в тази тенденция бе „ заедността ”, стартирана от Ахмед Доган. По-късно върху същата тематика бе конструирана платформата за „ ново Българско Възраждане ” на Георги Първанов. Скандирането на апели за „ единение ” постоянно е задълбочавало разделянето и взаимното съмнение.
Всеки, който към момента не е схванал, че актуалната нация би трябвало да се построява върху правата на индивида и равенството на жителите пред закона, а не съгласно болните упоритости на всевъзможни псевдопатриоти, продължава да работи против България. Моделът на „ етнически чиста нация ” бе натрапен на българското общество от Тодор Живков и докара до тежкото разделяне и опълчване, върху което продължава да паразитира псевдопатриотизмът.
Истинската роля на елита е да формулира цели и да построява небосвод за споделени старания. Това не може да се прави посредством възвания или апели за „ поход ”, в случай че самите елити не са подготвени да създадат нещо съответно. Лошото е в това, че всеки следващ апел обезсмисля от ден на ден говоренето за единството, което би трябвало да реализираме. Важно е да разберем, че това единение не може да бъде непрекъснато, всеобщо и по всички въпроси. Ако някой има вяра, че сходно „ единство ” е допустимо, то той си показва по-скоро концентрационен лагер, в сравнение с демократично устройство на публичните връзки.
Няма „ единство ”, което може да бъде създадено посредством делене и опълчване на към този момент „ единилите се ” по отношение на всички останали. В свои изказвания президентът нееднократно е потвърждавал, че си показва Европа като „ Европа на нациите ”, а упоритостите му да постанова политически дневен ред явно няма да се лимитират до непрекъснатата, трансформирала се в кух рефрен рецензия към държавното управление.
Политическото инженерство на тематика „ единение ” постоянно е водило до нови разделения. Спекулирането с историята в името на персонални властови упоритости не е ново, само че постоянно е насърчавало опълчването.
Навлизаме в интервал, в който повече от всичко ни е нужна способността да водим спор и да реализираме единодушие. През идващите месеци ще се взема решение ориста на Европа, а с нея и на България. Трябва да разберем разликите си и да реализираме единодушие по това, което ни сплотява. Необходимо ни е не дирижирано от някого „ единство ”, а гражданска воля за развиване, учредено на върховенството на закона и правата на индивида.
Нужен ни е спор, а не високопарни апели, прикриващи персонални упоритости за власт. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ