Обобщеният извод от резултатите от програмата за международно оценяване на

...
Обобщеният извод от резултатите от програмата за международно оценяване на
Коментари Харесай

Две учителки за рамкираната свобода и уменията на 21 век у учениците

Обобщеният извод от резултатите от програмата за интернационално оценяване на 15-годишните възпитаници PISA 2018 за следващ път слага българските деветокласници в дъното на класацията измежду участващите в проучването страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване.

По четене българските 15-годишни възпитаници не престават да се показват на устойчиво ниско равнище, по математика успеваемостта внезапно пада, а при науките спадът при представянето е един от най-големите измежду всички участващи в проучването, демонстрират оповестените преди два дни данни.

" Детски Дневник " потърси за коментар две учителки от програмата на фондация " Заедно в час ", които описаха за своите персонални положителни практики на преподаване, както и какво, съгласно тях, би трябвало да се промени в българската просветителна система, с цел да напреднат учениците във функционалната просветеност.
" Основен блян в часовете ми по британски език и испански език е да

отпущам на учениците материя, обвързвана с действителния живот.

Когато забележим рецепта в учебника, не четем за нея, а си я готвим. Когато би трябвало да покрием тематика, обвързвана с филми, си избираме обичан филм и сътворяваме рекламен постер за него. Когато желаеме да приказваме за туризъм, вършим брошури на родното ни място или на обичана за нас дестинация. Това разрешава на учениците да видят по какъв начин това, което учим, има приложение в тяхното всекидневие ", споделя Вероника Тодорова, преподавател по британски и испански език в професионалната гимназия " Георги Сава Раковски " в град Костенец.

По думите й е значимо учениците да са включени в процеса на взимане на решения и да им бъде делегирана отговорност. Миналата образователна година с един от класовете, на които преподава, са основали клуб по взаимопомощ. " Всяка седмица учениците вършат къс първоначален билет, пресмятат в проценти по какъв начин са се справили, а по-късно учениците с по-високи проценти поддържат учениците, които се затрудняват с дадената тематика, като минават през материала дружно ", коментира Тодорова.

Това разрешава на едните да наваксат компликациите, а на другите – да развиват лидерските си умения и да вникнат по-дълбоко в материята, показва тя и отбелязва, че по този начин учениците се учат на съдействие и на схващане.

Всяка седмица справилите се добре могат да са разнообразни хора,

по този начин на никого няма лепнат етикет като " зубър " или " слаб възпитаник ".

Друг основен детайл от работата й е даването на противоположна връзка, тъй като учениците би трябвало да знаят кои са мощните им страни и какво е належащо, с цел да усъвършенстват работата си. " Затова освен се старая да им

отпущам градивни мнения,

само че изисквам от самите тях да дават такива на себе си и на своите възпитаници ", показва учителката. " Има голяма разлика сред " Справил си се доста добре " / " Не се справяш " и " Успяваш да структурираш вярно фрази, като използваш правилно спрежение на глаголите, само че се затрудняваш с използването на лексиката, обвързвана с къщата ". В единия случай учениците чуват характерност, която свързват с личността си и която не им разрешава да надградят знанията си, а в другия знаят тъкмо какво са усвоили и върху какво е нужно да се съсредоточат ", споделя госпожа Тодорова.

Според нея българската просветителна система би трябвало да претърпи промени на всички равнища, с цел да развиват учениците своята функционална просветеност. " Днес не е задоволително да могат да рецитират стихотворения наизустили да попълнят граматични структури в извършения. За тях е значимо

това, което учат, да има ясно приложение в действителния живот ",

споделя учителката. Според нея от една страна е нужна децентрализация на редовно равнище, тъй като " потребностите на учениците в другите краища на България са всичко друго, само че не и стандартизирани. Съответно е нужен и нестандартизиран метод ".

" От друга страна, като се изключи че системата би трябвало да разрешава по-адаптивни способи на работа според от подтекста, то и самите учители би трябвало да претърпим трансформация. Фокусът не би трябвало да е върху решаването на повече проби, а върху разглеждането на казуса в дълбочина. Учениците не схващат какво четат не тъй като не са решавали задоволително изпитни материали. Необходимо е да интегрираме метод на работа, който дава отговор на потребностите на учениците, а не подобен, който адресира " средностатистическия " възпитаник (който не съществува). Залагането от ден на ден на насърчаване на умения, а освен на заучаването на познания, би спомогнало при битката с функционалната неначетеност ", декларира Тодорова. Според нея най-важно е да се премислят полезности и настройки от страна на всички участници в образованието.

" Учениците в 21-ви век имат потребност от " рамкирана независимост " в класните стаи,

където учителят ги поддържа в процеса на учене, само че учениците са в центъра, те са създателите на своето прекарване. Това им оказва помощ да преминат от пасивни наблюдаващи в дейни участници и ги учи, че личното им развиване е в техни ръце и те са виновни за него ", има вяра Вероника Тодорова.

Системата за оценяване не оказва помощ на учениците да развиват функционална просветеност, както и умения на 21 век, съгласно Гергана Чолакова, учител по география и стопанска система на 5-12 клас в 90 СУ " Генерал Хосе де Сан Мартин " в София. " Тестовете в учебно заведение само правят оценка тяхното предметно познание, само че не и техните умения, които са им нужни както в учебно заведение, по този начин и отвън него. Според мен би трябвало да изградим система, с която

да оценяваме своите възпитаници както за тяхното предметно познание, по този начин и за техните умения,

които са построили по предмета като цяло ", споделя учителката. Според нея, с цел да се развива функционалната просветеност, би трябвало да има и повече на практика часове, в които учениците да ползват на процедура новото познание, да имат опция да основават неща. " Часовете по предметът, който аз преподавам, са извънредно незадоволителни, изключително в прогимназиален стадий. Материалът е ужасно доста и нямаме опция да спрем за миг и да го осмислим ", споделя Чолакова.

Тя развива функционална просветеност у учениците си по няколко метода. " В часовете си се стремя да ги развъртвам личностно, като си слагат цели за часовете по География, нещо което желая да реализират за дадения раздел. Това им оказва помощ да се концентрират, изключително в по-предизвикателни моменти. Те се връщат към своята цел и това им оказва помощ да работят по-усилено в часовете ".

Също постоянно им давам за задача разнообразни планове по заложени тематики. Те имат критериална матрица и по нея се водят, с цел да основат своя план. Като в тази обстановка, като се изключи че развъртвам предметното им познание, развъртвам и умения като съдействие, умеенето да могат да се ориентират и отсяват значима и достоверна информация. Много постоянно учениците ми се правят оценка независимо, употребявайки критериална матрица и канара за оценяване.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР