В bTV Репортерите: Да преживееш потопа
" Облачно небе, намръщено и слупено над кръгозора, и тиня. Ужасна, гъста, черна, лепкава, непроходима селска тиня, в която бе заглъбнало всичко — и къщи, и хора, и добитък… "
Като от описа на Елин Пелин “КАЛ ”. Това е вторият ден от деветия месец на годината стартира със буря в Карловско. 200 литра на квадратен метър дъжд се изляха за 10 часа.
Пороят откъсна села, раздели фамилии и унищожи домове, а с това и орисите на хората.
“Е по този начин върша през целия ден, цяла нощ, това са тонове вода. Целият ми живот, дето 80-години съм го събирала. Дават ни храна вода. Имаме зайчета и кокошки, не може да ги оставим да се евакуираме. Всичко баба си създавам, и лютеничка, и всичко. Аз колкото да ходя ”, споделя баба Дела от с..
“Сякаш машините плачат като работят. Толкова е тъжна тяхната ария. Така е тъжно и в нашите сърца. Не може Балканът да се стовари върху това хубаво село ”, прибавя бабата.
Месец по-късно водата я няма, а калта е намаляла. Животът продължава, с мудни стъпки, а следите като че ли няма да изчезнат.
" За един месец. Е по този начин се качвам. Трудно ми е но постепенно, постепенно но няма кой да ме гони. Де се спъвам, де но бабешка работа. Така поставям тояжката тука. Ами по този начин си влизам и си сядам на креватчето, което сама си го възвърнах. Ръждясалата пружина дето плуваше във водата вземах преобразител за наслойка и търках, търках и сложих черги и каквото има и в този момент си имам креватче, моето креватче си е тук. Иначе спех тука на това ма то неловко, пада ”, споделя баба Дела.
“С тая свещичка ето това са ми най-необходимите работи. Джиесема светвам да видя какъв брой е часът. Когато вечерям запаля свещичката, след това изгася и това стои до главата ми ”, прибавя тя.
Да преживееш потопа на 77 години като баба Дела.
" Това все едно язовир се беше скъсал. Такова знамение беше. И това мостът отиде. Ние единствено следим. Нищо не можеш да направиш ”, споделя бабата.
" Това е моята стая. Тук ми беше леглото и тъкмо е щяло да ме удави. Бяхме си измазали. Чистичко, хубаво. Това в този момент не наподобява на нищо. И на обор не наподобява. Телевизорът беше на хубаво шкафче, печката беше тук. Имахме скамейка с китеник. Стаята китна, хубава. Всичко беше обикновено до момента в който не пристигна халата ", споделя баба Дела.
Тя споделя и за сънищата си. " Сънувам, че се избавям от една мътна вода, която ще ме удави. Много постоянно сънувам тия неща. Това е кошмарно, само че любовта на хората ме изкарва от тия неща. Имах 300 лв. в едно портмоненце и аз се сетих за тях, че са ми под възглавницата. Влизам аз вътре и започвам да плача да си диря. Отивам разтварям го но то по този начин свитичко, разгръщам портмонето и шест по 50 лв.. Здрави са. Хубави са. Само ги вземах по този начин и ги подвигнах. Излизам и плача. Идвам горе. Намирам сухи вестници и поставям вестниче – паричка, вестниче – паричка. И ги сложих под дюшека. Нищо им нямаше, не бяха се развалили. "
А след злата " фурия " пристигна и положителното. От близо и надалеч.
“Искам да ми се оправи къщичката. Нищо друго не ща. Вярвам в моя Господ. Той е тук. Не ти, Боже, който си направил от тиня мъжа и дамата, а ти, Боже, на разсъдъка, бранител е на хората на който щат честват скоро народите ", прибавя баба Дела.
А в и изплуват спомените за предишното умерено време. Без самотност и с рамо за опора.
" Аз групирам всичко. Аз съм сбиродомник. Пари напразно не разходвам. Така живяхме с дядо ти Коста 50 години ", описа бабата.
Тя добави, че от шест години го няма и доста ѝ липсва.
“Ние имахме прелестна обич. Винаги ръка за ръка. Не чувствам да съм сама, само че ли липсва доста, само че като, че ли постоянно ме е избавял от неволите. Това значи, че нашата обич продължава и след гибелта. И когато той умря, аз направих паметника, на който монумент сложих и моето име с датата на рождение и фотографията си сложих, остана да се постави единствено, когато ще отида при него и му споделих: Ще ме чакаш но няма да е скоро ", споделя баба Дела.
На 15 километра от баба Дела е село Каравелово. В неговия център живее семейство Костови.
" Евакуирахме всички от къщата. Децата, възрастните хора. Няма никой вътре. Ще се молим единствено да завърши това нещо. Всички вътре е под вода. Градина, къщата, изби. Всичко е под вода. Дървета вътре има по 3-4 метра, дебели по 50 см. Страшно е ", споделя Димитър Костов от село.
" Месец по-късно продължаваме старателно работа, не се предаваме, мощни сме ", прибавя той.
Водата потапя освен дома на Димитър и Десислава, а и целия им бизнес. Вече месец кръчмата им е затворена. Щетите в дома им са за стотици хиляди лв..
" Три фамилии се издържахме от тук. Моето семейство, на брат ми и майка ми и татко ми. Месец нямаме работа. Приходи нямаме, когато реката стартира да прелива тук вътре бяха моите деца, на брат ми, не сме предполагали, че ще се случи нещо такова в подобен мащаб. Абсолютно всеки ден заран от рано сме тук и работим ", споделя Димитър Костов.
" За месец най-много чистихме от наносите, от калта. Сега към този момент започваме ремонтните действия, дружно със брачната половинка ми, с брат ми. Ние сме си го правили. Всичко е направено от нашите ръце, по тази причина ни беше и толкоз тежко. Вярвам, че по този начин е трябвало да се случи. Не може да укоряваме никой. Може би виновност имат много, само че аз не диря виновност в никой. Благодаря на Бога, че останахме живи, в случай че беше през нощта нямаше да е по този начин. Не всичко е материалното, просто се веселя, че всички сме дружно, че нямаше жертви. Това е най-важното. Другото се реализира ", счита той.
Връщането на живота в дома на Димитър стартира ден след потопа и благодарение на другари.
" Първата вечер стояхме си и поплаквахме, говорихме си. На идващия ден към 50 мой другари пристигнаха и споделиха: Започваме работа. В този миг, когато усетиш тази поддръжка започваш с нови сили и си подготвен да възстановиш всичко това ", споделя Димитър Костов.
Той изясни, че мъжете лепят камъка, а дамите фугират. “Надяваме се някъде декември месец да сме подготвени. Зависи освен от нас, има и други неща, само че се надявам да заработим още веднъж ", споделя той.
" Това нещо ни направи по-силни. Накара ни да не се отхвърляме, когато видяхме какъв брой в действителност положителни хора има още. Преди това не, че бях изгубила вяра, само че когато чужд човек пристигна и те попита " с какво да бъде потребен " някак си ти връща вярата. Просто ни върна вярата. Трябва да продължим напред. С неприятно какво може да се реализира. Ако нямаше толкоз доста доброволци в селото не считам, че щяхме да сме на това състояние, на което сме сега. И благодарим на хората. Колкото и да са изплашени хората и в невъзможност, мисля, че това нещо сплотява ", споделя Десислава Костова.
Димитър и Десислава мечтаят са си върнат дома и да са живи и здрави.
А до тогава фамилията остава дружно, с цел да може отново да посрещнат и празник, и делник, сплотени и в освежен дом.
За топла и цялостна къща мечтае и баба Дела. Топлят я обаче единствено избавените мемоари.
Водата от Балкана раздели села, само че сплоти хората им, разруши стени, само че събра сърца, потопи остарялото, с цел да се съживи новото.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ