И Хитлер би завидял за референдумите у нас
Обикновено най-опасна е дезинформацията, стъпваща върху общоизвестни исторически обстоятелства, които обаче са съзнателно изопачени, с цел да обслужат избрана цел. Точно това се случва с разгорялата си още веднъж полемика за изгодите и " вредите " от референдумите у нас. В нея се преплитат умишлени операции и откровени неистини, с цел да се " потвърди ", че народът не би трябвало да се произнася директно по нито един значителен въпрос. И че вземането на значими за нацията решения би трябвало да се остави на политиците. Все едно демокрацията у нас не е докарана до това безизходно положение тъкмо поради политиците, които менят партиите и лозунгите си, само че не и нрава си.
Всъщност „ референдум “ и „ допитване до народа “ са две разнообразни понятия. И „ референдумите “ на Хитлер не са никакви референдуми, а едни нерешаващи нищо, инициирани от властта допитвания до народа,
служещи най-вече за псевдолегитимация на към този момент взети решения,
освен това в условия на подтиснат и подправен избор. В най-хубавия случай те са бягство на властта от отговорност, като беше и при решението за " Брекзит ".
На британски откривателите постоянно употребяват термина „ плебисцит “, с цел да разграничат тези допитвания от същинските референдуми, които са изобретени в Швейцария преди към 150 години и биват три съществени типа:
Вето референдум – изисква се с подписка и е за препотвърждаване на неотдавна признато решение на властта, най-често закон.Задължителен референдум – организира се наложително по силата на законова или конституционна норма при някои типове решения: конституционни ремонти, вдишване на дълг над избран размер и т.н. Иницииран от жители референдум – изисква се с подписка по предложение на жители, най-често по законопроект или – на локално равнище – проекторешение.
Неслучайно в нито една швейцарска кантонална конституция няма опция за инициирани от властта референдуми. Това е по този начин, тъй като швейцарците имат поради Наполеоновите плебисцити и осъзнават покварения им темперамент. Те неслучайно разписват и подробни правила за произвеждането на референдуми, които да подсигуряват техния интегритет. Например - няма условие за най-малък брой участници, както в нашия закон, което да разрешава на съперниците на всяко едно предложение, даже да са малцинство, да го отхвърлят, като просто „ дезертират от урните “ (по думи на Венецианската комисия). Изискване, което прави вземането на решения посредством референдум на процедура невероятно и унищожава легитимността на гласуванията.
Истинските референдуми
са правно обвързващи и нормално не са по общи въпроси,
а по съответни законопроекти или проекторешения, с цел да може обществото да осъзнае защо тъкмо взема решение. Както се споделя, дяволът е в детайлите. След референдума у нас през 2016 година да вземем за пример, на който един от въпросите беше: „ Подкрепяте ли въвеждане на наложително гласоподаване на избори и референдуми? “, Народното събрание вкара наложително гласоподаване, само че със глоба за негласуване, изразяваща се в изключване от изборните описи! Санкция, която, за благополучие, след това Конституционният съд разгласи за противоконституционно нарушаване на изборното право.
Трите референдума на Хитлер не го изстрелват до властта, както настояват съперниците на директното допитване до народа. Когато се организира референдумът за сливането на длъжностите „ министър председател “ и „ президент “ и заемането им от Хитлер, това към този момент е реалност по силата на закон, признат от следения от него Райхстаг, ден преди гибелта на предходния президент. Дори армията към този момент се е заклела пред фюрера.
Същото е и с референдумите на съветския президент Владимир Путин. Дори този през 2020 година за утвърждение на няколко конституционни ремонти, които уголемяват и удължават властта му, не беше официално нужен. Приемането им е напълно в пълномощията на следения от него съветски парламент.
Не е правилно и че след така наречен референдуми на Хитлер германците повече не си и помислят да провеждат референдуми. Точно противоположното – след Втората международна война те отстраняват опцията за инициирани от властта допитвания и вместо това вкарват наложителен референдум на национално равнище за конституционни ремонти. На локално равнище пък се вкарват несъгласие и инициирани от жителите референдуми. И организират стотици, в случай че не и хиляди такива през идващите десетилетия. Само за 5 години - от 1995 до 2001 година да вземем за пример
в Бавария се организират над 500 референдума.
Последният по-известен немски референдум е от 2021 година в Берлин, на който берлинчани утвърждават реквизиция на собствеността на частни компании за недвижими парцели с 3000 или повече единици в града посредством обществени покупки от държавното управление на Берлин. Казусът е характерен и води началото си от сливането на Западна и Източна Германия, когато жилищният фонд на Източна Германия се разпродава на частни компании.
Дълбоко неправилно е изказванието, че референдумите в демократичния свят разделят обществата, и то по една елементарна причина, която всеки постоянно гласуващ на референдуми американец или швейцарец би удостоверил – даже когато се окажеш в губещото малцинство по даден въпрос, уважаваш мнението на болшинството, тъй като то е формирано от хора, с които ще си в болшинство по различен въпрос. Това е резултат, който човек би трябвало да изпита, с цел да разбере силата му.
Демократичните механизми, когато са конструирани вярно, работят сплотяващо. Това е замисълът им. Различни проучвания да вземем за пример демонстрират, че считаната за най-оптимална изборната система - „ Единичен прехвърляем избор “, прилагана в Ирландия, Австралия, Шотландия, Малта и други, има сплотяващ резултат. Причината е, че при нея, с цел да завоюва задоволително гласове даден претендент, той нормално не може да разчита единствено на преференциите от твърдия си електорат, а би трябвало да притегли и втори, трети и така нататък преференции на гласоподаватели, сложили преди всичко претенденти на други партии. Това подтиква политиците да пазят по-умерени и сходни позиции и автоматизирано отсява екстремистите.
Така че
проблем не са демократичните институции по принцип, а тяхното опорочаване
и изкривяване, и надлежно решението не е премахването им, а оправянето и укрепването им. Например след Втората международна война, като се изключи че вкарват поправят и уголемяват институцията референдум, германците трансформират изборната си система от такава с кандидатски/партийни листи, сходна на нашата, на смесена (която, въпреки да не е най-хубавият вид, въпреки всичко е подобрение). Освен това одобряват Закон за политическите партии с извънредно подробни условия към уставите на партиите, които да затруднят оптимално развиването на властнически политически машини. Може да наподобява необикновено, само че множеството партии в нашия парламент щяха да са противозаконни в Германия, Англия, Нова Зеландия и доста други страни, тъй като по правилник управлението им управлява избирането си. Факт, върху който си заслужава да се замислят всички гласоподаватели.
Всъщност „ референдум “ и „ допитване до народа “ са две разнообразни понятия. И „ референдумите “ на Хитлер не са никакви референдуми, а едни нерешаващи нищо, инициирани от властта допитвания до народа,
служещи най-вече за псевдолегитимация на към този момент взети решения,
освен това в условия на подтиснат и подправен избор. В най-хубавия случай те са бягство на властта от отговорност, като беше и при решението за " Брекзит ".
На британски откривателите постоянно употребяват термина „ плебисцит “, с цел да разграничат тези допитвания от същинските референдуми, които са изобретени в Швейцария преди към 150 години и биват три съществени типа:
Вето референдум – изисква се с подписка и е за препотвърждаване на неотдавна признато решение на властта, най-често закон.Задължителен референдум – организира се наложително по силата на законова или конституционна норма при някои типове решения: конституционни ремонти, вдишване на дълг над избран размер и т.н. Иницииран от жители референдум – изисква се с подписка по предложение на жители, най-често по законопроект или – на локално равнище – проекторешение.
Неслучайно в нито една швейцарска кантонална конституция няма опция за инициирани от властта референдуми. Това е по този начин, тъй като швейцарците имат поради Наполеоновите плебисцити и осъзнават покварения им темперамент. Те неслучайно разписват и подробни правила за произвеждането на референдуми, които да подсигуряват техния интегритет. Например - няма условие за най-малък брой участници, както в нашия закон, което да разрешава на съперниците на всяко едно предложение, даже да са малцинство, да го отхвърлят, като просто „ дезертират от урните “ (по думи на Венецианската комисия). Изискване, което прави вземането на решения посредством референдум на процедура невероятно и унищожава легитимността на гласуванията.
Истинските референдуми
са правно обвързващи и нормално не са по общи въпроси,
а по съответни законопроекти или проекторешения, с цел да може обществото да осъзнае защо тъкмо взема решение. Както се споделя, дяволът е в детайлите. След референдума у нас през 2016 година да вземем за пример, на който един от въпросите беше: „ Подкрепяте ли въвеждане на наложително гласоподаване на избори и референдуми? “, Народното събрание вкара наложително гласоподаване, само че със глоба за негласуване, изразяваща се в изключване от изборните описи! Санкция, която, за благополучие, след това Конституционният съд разгласи за противоконституционно нарушаване на изборното право.
Трите референдума на Хитлер не го изстрелват до властта, както настояват съперниците на директното допитване до народа. Когато се организира референдумът за сливането на длъжностите „ министър председател “ и „ президент “ и заемането им от Хитлер, това към този момент е реалност по силата на закон, признат от следения от него Райхстаг, ден преди гибелта на предходния президент. Дори армията към този момент се е заклела пред фюрера.
Същото е и с референдумите на съветския президент Владимир Путин. Дори този през 2020 година за утвърждение на няколко конституционни ремонти, които уголемяват и удължават властта му, не беше официално нужен. Приемането им е напълно в пълномощията на следения от него съветски парламент.
Не е правилно и че след така наречен референдуми на Хитлер германците повече не си и помислят да провеждат референдуми. Точно противоположното – след Втората международна война те отстраняват опцията за инициирани от властта допитвания и вместо това вкарват наложителен референдум на национално равнище за конституционни ремонти. На локално равнище пък се вкарват несъгласие и инициирани от жителите референдуми. И организират стотици, в случай че не и хиляди такива през идващите десетилетия. Само за 5 години - от 1995 до 2001 година да вземем за пример
в Бавария се организират над 500 референдума.
Последният по-известен немски референдум е от 2021 година в Берлин, на който берлинчани утвърждават реквизиция на собствеността на частни компании за недвижими парцели с 3000 или повече единици в града посредством обществени покупки от държавното управление на Берлин. Казусът е характерен и води началото си от сливането на Западна и Източна Германия, когато жилищният фонд на Източна Германия се разпродава на частни компании.
Дълбоко неправилно е изказванието, че референдумите в демократичния свят разделят обществата, и то по една елементарна причина, която всеки постоянно гласуващ на референдуми американец или швейцарец би удостоверил – даже когато се окажеш в губещото малцинство по даден въпрос, уважаваш мнението на болшинството, тъй като то е формирано от хора, с които ще си в болшинство по различен въпрос. Това е резултат, който човек би трябвало да изпита, с цел да разбере силата му.
Демократичните механизми, когато са конструирани вярно, работят сплотяващо. Това е замисълът им. Различни проучвания да вземем за пример демонстрират, че считаната за най-оптимална изборната система - „ Единичен прехвърляем избор “, прилагана в Ирландия, Австралия, Шотландия, Малта и други, има сплотяващ резултат. Причината е, че при нея, с цел да завоюва задоволително гласове даден претендент, той нормално не може да разчита единствено на преференциите от твърдия си електорат, а би трябвало да притегли и втори, трети и така нататък преференции на гласоподаватели, сложили преди всичко претенденти на други партии. Това подтиква политиците да пазят по-умерени и сходни позиции и автоматизирано отсява екстремистите.
Така че
проблем не са демократичните институции по принцип, а тяхното опорочаване
и изкривяване, и надлежно решението не е премахването им, а оправянето и укрепването им. Например след Втората международна война, като се изключи че вкарват поправят и уголемяват институцията референдум, германците трансформират изборната си система от такава с кандидатски/партийни листи, сходна на нашата, на смесена (която, въпреки да не е най-хубавият вид, въпреки всичко е подобрение). Освен това одобряват Закон за политическите партии с извънредно подробни условия към уставите на партиите, които да затруднят оптимално развиването на властнически политически машини. Може да наподобява необикновено, само че множеството партии в нашия парламент щяха да са противозаконни в Германия, Англия, Нова Зеландия и доста други страни, тъй като по правилник управлението им управлява избирането си. Факт, върху който си заслужава да се замислят всички гласоподаватели.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ