Обикновено жените, които обичат прекалено силно, си казват често, че

„ Обикновено дамите, които обичат прекомерно мощно, си споделят постоянно, че са се отдали на мъж, който в никакъв случай не е бил обичан. За нас той е ощетен и ние с подготвеност се залавяме със задачата да възстановим всичко, което до момента е липсвало в живота му. “

~ Робин НОРУУД, „ Параноя на пристрастеността: Наръчник за дамите, които обичат прекомерно мощно “ (Изд. „ Гуторанов и наследник “)

(The Lie, 1897,  by Felix Vallotton)

Добър секс при неприятни взаимоотношения

Жените, които обичат прекомерно мощно, постоянно изпитват досада, когато попаднат на „ допустим ” мъж – не ехтят камбани, няма детонация на ракети, не падат звезди от небето. Поради неналичието на възбуденост те се усещат нервни, раздразнителни и не на място -изобщо неприсъщо им положение с етикет „ досада ”.

Труди не знаеше по какъв начин да се държи в наличието на подобен мъж – благ, деликатен и заинтригуван от самата нея; цялата си витална тактика на общуването с мъже бе построила върху правилото на предизвикването, а не просто на насладата от компанията на даден мъж. Беше привикнала да ползва хитрости и операции, с цел да поддържа връзките си, и щеше да й бъде доста мъчно да се усеща комфортно и естествено в друго общуване. След паниките, страданията, борбите и провалите, взаимоотношенията, в които липсваха такива могъщи мотори, щяха да й се костват освен безинтересни, с цел да им придава някакво значение, само че и несигурни. Колкото й да е необичайно, само че някои дами се усещат по-неудобно в наличието на уравновесени, ведри и постоянни мъже пред безразлични и прочувствено отдалечени, безполезни или незаинтересовани мъже. Този вид дами са привикнали да одобряват негативните черти на нечий темперамент и държание и да живеят комфортно с тях. Те не избират позитивните характери и този табиет може да се промени единствено с усилена работа. В случай че Труди не се научи да поддържа връзка доброволно с мъж, който приема главните й ползи за не по-малко значими от своите, няма никаква вяра да построи удовлетворяващи връзки.

Преди да се промени, дамата, която обича прекомерно мощно, нормално демонстрира следните характерности:

• Задава въпроса: „ Доколко ме обича (има ли потребност от мен?), а не: „ Доколко аз го одобрявам? ”

• По-голяма част от половите й контакти с него са подчинени на главната цел: „ Как да го накарам да ме обича (или да изпитва потребност от мен) още повече? ”

• Като се отдава на мъже, които съгласно нея са по-нуждаещи се, тя може да реши личното си държание като безредно, само че с една съществена цел – да достави наслаждение на другия, не на себе си.

• Чрез секса тя манипулира или се пробва да промени колегата.

• Приема взаимното манипулиране за изключително вълнуващо. Прибягва до съблазни, с цел да реализира своето, усеща се превъзходно, когато успее, и пада духом, когато опитите й са несполучливи. Обикновено неуспехите я подтикват да измисля още по-големи съблазни.

• Бърка паниката, страха, страданието с любовта и със половата възбуденост. Усещането за свития си на топка корем назовава „ обич ”.

• Черпи възбудата си от възбудата на мъжа. Не знае какво да направи, с цел да се усеща добре – в действителност е застрашена от личните си усеща.

• Ако липсва предизвикването на неосъществената връзка, се изпълва с безпокойствие – не я притегля полово мъж, с който не води борба, лепва му етикета „ отегчителен ”.

• Често се свързва с мъж без задоволителен полов опит поради чувството за превъзходство.

• Копнее за физическа непосредственост, само че от боязън да не бъде впримчена и/или да не бъде превзета от личните си потребности да се грижи, се усеща добре с прочувствената отдалеченост, подбудена и поддържана от напрежението във взаимоотношенията. Става плашлива, в случай че някой изиска да бъде с нея както прочувствено, по този начин и полово. Предпочита или да избяга, или да го изпъди.

На мнозина е втълпявано, че „ положителният ” секс значи „ същинска ” обич и назад – че когато връзката като цяло не е подобаваща, то и сексът не може да ни задоволи същински. Нищо по-далеч от истината за дами, които обичат прекомерно мощно. Сексът в една несъответствуваща връзка може даже да се трансформира в буйно, вълнуващо и покоряващо прекарване.

Обикновено дамите, които обичат прекомерно мощно, си споделят постоянно, че са се отдали на мъж, който в никакъв случай не е бил обичан – нито от родителите си, нито от предходна брачна половинка или другарка. За нас той е ощетен и ние с подготвеност се залавяме със задачата да възстановим всичко, което до момента е липсвало в живота му. В прочут смисъл – сюжет, сходен на приказката за Снежанка, омагьосана да спи, до момента в който не я обикне същински някой и не скапе магията с първата си целувка, само че с разменени функции. Така и ние се стремим да развалим магията и освободим обичания от пандиза, в който сме решили, че се намира.

Неговата прочувствена безчувственост, яд, отчаяние, равнодушие, свирепост, неучтивост, непочтеност или привързаност съгласно нас са признаци, че той не е бил обичан задоволително и сме подготвени да надигнем любовта си против всичките му дефекти, неточности, провали и даже болестни положения. Решени сме твърдо да го спасим със силата на нашата обич.

Обикновено най-сигурното за тази цел средство е сексът. Чрез всеки полов контакт се опитваме да го променим. Всяка наша милувка или целувка би трябвало да му потвърдят какъв брой е важен и непостижим, какъв брой доста заслужава почитание и грижи. За нас няма подозрение, че убеди ли се в любовта ни, той ще разкрие същинската си същина и ще се въплъти във всичко това, което желаеме и имаме потребност да бъде. Обикновено всичко това подготвя към добър секс, тъй като сме впрегнали голяма част от силата си, с цел да създадем или поддържаме прекарването прелестно. Каквото и да получаваме отсреща, това ни предизвиква да се стараем още повече, да се демонстрираме любещи и още по-убедителни. А има и други фактори. 

Например макар концепцията, че е малко евентуално при неудачната връзка да има прелестно полово прекарване, в тази ситуация би трябвало да се знае, че се получава разтоварване както на физическото, по този начин и на прочувственото напрежение. Една жена би избегнала полова непосредственост, когато е в обтегнати връзки с колегата си, до момента в който друга при същите условия взема решение, че може да се отърве от напрежението, най-малко краткотрайно, точно посредством секса. В една несполучлива връзка или при един несъответствуващ сътрудник постоянно единственото задоволство е половият акт, както и единствената подобаваща форма на контакт. Практически е допустимо степента на половото освобождение да бъде в директна връзка със степента на незадоволеност от взаимоотношенията с колегата. Това е елементарно за схващане. Много постоянно след скандал се получава огромно наслаждение от секса, без значение от здравината на любовната връзка. Това се изяснява както с горепосоченото намаляване на напрежението, по този начин и с персоналната интензивност на двамата да преодолеят спора и да създадат по този начин, че сексът „ да върви ” и да спои връзката им, застрашена от кавгата. От особената приятност и удовлетвореност в тази ситуация може да се направи извод, че всичко е възобновено. „ Виждаш ли какъв брой сме близки, какъв брой нежни можем да бъдем един към различен, какъв брой ни е добре, когато сме дружно. Ние в действителност си принадлежим. ” Сексуалният акт, който носи цялостно физическо задоволство, може да сътвори здрава заварка сред двама души. Това важи с цялостна мощ за мощно обичащата жена. Настървението в борбата за обичания мъж умерено може да спомогне за мощно полово преживяване, което пък да я обвърже още по-силно към колегата. Както и назад. 

Когато един мъж не съставлява изключително предизвикателство, това може да влияе и върху секса, като го лиши от огън и пристрастеност. В случая липсва положението на мощна възбуденост от самото му наличие и сексът няма какво да потвърждава, тъй че по-лесната и по-спокойна връзка може да наподобява и по-безинтересна. Като че ли това убеждава какъв брой „ същинска ” е любовта, когато има напрежение, битка, сърдечна болежка и безкрайни безредици

Ето че стигнахме и до същинската обич. Макар и да наподобява мъчно да се дефинира какво е любовта, повода съгласно мен се крие в опита ни да съвместим две противоположни и даже взаимоизключващи се страни на понятието обич в едно определение. По този метод колкото повече приказваме за любовта, толкоз повече си опонираме, и когато открием, че едната страна на любовта се сблъсква с другата, се предаваме, обзети от ужас и отчаяние, като решаваме, че любовта е доста персонално, доста тайнствено и доста загадъчно събитие, с цел да получи тъкмо определение.

Гърците са били по-умни. Използвали са две думи – eros и agape, с които разграничавали двете радикално разнообразни прекарвания, които назоваваме обич. Първата обозначавала буйната обич, до момента в който втората характеризира трайната обязаност сред двама души, които изпитват мощна обвързаност, топла и дълбока любов един към различен, само че липсва мощната пристрастеност. Съпоставянето сред двете думи разрешава да разберем раздвоението си, когато се опитаме да намерим и двата типа в една и съща връзка, в един и същи миг и с един и същи човек. Така си изясняваме и за какво всяка от разновидностите на любовта има своите бранители – и едните, и другите настояват надлежно, че има един-единствен метод за преживяване на любовта, тъй като всяко от тези преживявания има своя стойност, откровеност и хубост. Както и че всеки тип обич е лишен от нещо скъпо, което единствено другият тип може да предложи.

Еros – същинската, буйната обич, е всепоглъщащ, обезверен блян по възлюбления, който е възприеман като друг, загадъчен, неосезаем. Дълбочината на любовта се мери със силата на обсебването от обичания човек. Малко време се отделя за други ползи, тъй като главната сила се концентрира върху спомените от минали срещи или визията за бъдещи. Често е съпроводена с големи спънки, които носят и премеждия. Друга мяра за дълбочината на любовта е готовността да се изтърпяват страдания и компликации в нейно име. С същинската обич се свързват възприятията на възбуденост, възторг, неспокойствие, блян, паника, напрежение и загадъчност.

Аgape – същинската обич, е нежно другарство, в което и двамата са поели и споделят своята отговорност. Те изповядват единогласие по главните полезности, ползи и желания и добросърдечно демонстрират толерантност към самостоятелните си разлики. Дълбочината на любовта се мери с взаимното доверие и почитание един към различен. Взаимоотношенията им разрешават цялостна независимост на изява за всеки, творчество и реализация в обществото. Радостта е главният претекст на общите им прекарвания в предишното и сегашното и на проектите им за бъдещето. Всеки възприема другия като най-скъп и обичан другар. За дълбочината на любовта им се съди и по готовността на всеки да се вгледа почтено в себе си, с цел да спомогне за развиването на връзката и задълбочаването на интимността. С този тип същинска обич се свързват възприятието на мира, сигурност, лоялност, схващане, приятелство, взаимна поддръжка и улеснение.

Обикновено мощно обичащите дами демонстрират първия тип обич, и то към несъответствуващ мъж. Защото той не е кадърен на такава пристрастеност. За да съществува пристрастеност, би трябвало да има безконечна борба, превъзмогване на трудности, неутолим блян, който не може да бъде удовлетворен. В дословния смисъл пристрастеност значи страдалчество и постоянно става по този начин, че колкото по-голямо е страданието, толкоз по-силна е пристрастеността. Силното неспокойствие при буйната любовна история не подхожда на умереното успокоение на задълбочените трайни връзки и тогава дамата, получила най-накрая от обекта на пристрастеността си горещо мечтаното, приключва страданията си и пристрастеността й се изпепелява. Може би даже открива, че към този момент не е влюбена, тъй като горчиво-сладката болежка е минала.

Обществото, в което живеем, непрекъснато заобикалящата ни, среда, се просмукват в съзнанието ни, като непрестанно объркват двата типа обич. По хиляди способи се пробват да ни уверят, че буйната обич ще ни донесе пълнотата и удовлетвореността на любовта любов. Подтекстът е, че с задоволително мощна пристрастеност ще бъде споена дълготрайна връзка. Всички провалени връзки, зародили върху основата на голяма пристрастеност удостоверяват неверността на сходно разбиране. Страданието, паниката, копнежът и неудовлетвореността не спомагат за построяването на трайни, постоянни, подхранващи връзки.

Цената, която плащаме за пристрастеността, е боязън, а страхът и болката, подхранващи любовта, могат и да я разрушат. Цената, която плащаме за трайната връзка, е скуката, а сигурността и сигурността, които лежат в основата й и я укрепват, могат да я създадат скована и бездушна.

Вълнението и предизвикването във взаимоотношенията след обвързването могат да се поддържане с паники и копнежи, а с надълбоко осмисляне на това прекарване, което Д. X. Лорънс назовава „ радостните тайнства ” сред мъж и жена, обвързани един с различен. Според него може би най-добре се реализира с един сътрудник, защото доверието и откровеността на обичта би трябвало да се съчетаят със смелостта и уязвимостта на пристрастеността, с цел да се получи същинската непосредственост. Веднъж един лекуващ се пияч ми сподели същото с доста елементарни и красиви думи: „ Когато пиех, лягах с доста дами и в множеството случаи изпитвах едно и също прекарване. Откакто престанах да пия, дремя единствено с жена си и всякога прекарването е друго. ”

Трепетът и вълнението, подбудени не от това да бъдеш възбуден или да възбуждаш, а да опознаваш и да бъдеш опознат, е нещо доста рядко. Повечето от нас, обвързани в трайни връзки, имат подготвеност да одобряват предвидимостта, спокойствието и другарството пред страха ни от тайнствата сред мъжа и дамата, както и от разкриването на най-дълбоката ни същина. Но страхът от непознатото в нас и сред нас ни пречи да получим подаръка – същинската непосредственост сред мъжа и дамата.

Из: „ Параноя на пристрастеността: Наръчник за дамите, които обичат прекомерно мощно “, Робин Норууд, изд. „ Гуторанов и наследник “, 1998 г. 
Картина: The Lie, 1897,  by Felix Vallotton; chinaoilpaintinggallery