Светът на Борис и Славка Деневи
Обикновено една художествена галерия по формулировка би трябвало да бъде въображаема като класификация на артефакти в пространството на галерията или музея. Те могат да бъдат обединени по тематика, време, авторство и други признаци, а главната цел на срещата им е обвързвана със задачата да се генерира самобитен роман.
Традиционно в българската процедура, изключително в случаите, когато приказваме за музеен вид експозиции, уредниците, които след 1989 година за по-шик свикнахме да назоваваме куратори, подхождат ретроспективно - подреждат образния материал хронологично и по тематики. По този метод показваните произведения генерират образен разказ, който ни разрешава да проследим развиването на креативните тематики, почерка на съответни създатели. Но при всички случаи най-често в тези разкази уредниците разполагат произведения, които имат високи естетически качества.
Това боравене с " най-хубавото " разумно подменя облик на художника и предпоставя същностно изменение на неговото обществено разбиране. Нещо повече - творчеството му се оказва изпълнено единствено с шедьоври, което не дава отговор на действителността и по-важното - не разрешава на публиката да разкрие действителния път, който създателят изминава, с цел да доближи до най-значимите си произведения. Този, дано го назовем сантиментален, метод на работа от дълго време е дискредитиран и рядко намира приложимост в международната изложбена процедура. Не и у нас. В страната той към момента продължава да е водещ и през годините е довел до същностно изкривяване на визиите ни за художественото завещание на десетки имена в българското изкуство.
Славка Денева през 1940-те.
Особено ослепителен образец в това отношение са художниците Борис и Славка Деневи, които през 2010 година бяха показани от Весела Христова-Радоева с " най-хубавото " от тяхното художествено завещание. Двете изложения бяха придружени и от каталози, които и до през днешния ден свидетелстват за осъществената замяна, макар че сама авторката, тогава като един от откривателите на фонд " Борис и Славка Деневи ", стопанисван от Съюза на българските художници и ръководен от фондация " Поддържане на изкуството в България ", познава добре цялото креативно, а и писмено, завещание на двамата художници. Подобна е обстановката и с монографичното проучване на Ирина Михалчева върху Борис Денев, оповестено през далечната 1964 година, в което авторката слага акцент само върху " шедьоврите " на създателя, и то във времето, когато изкуството най-често се дели на буржоазно и социалистическо.
Борис Денев в дома си на ул. " Шипка " 18.
Могат да се приведат още десетки сходни образци за селекция, при която изкуствоведът, в характерната си роля на ценител, на самобитен демиург на историята на изкуството, дефинира кои фрагменти от творчеството на един създател са значими и кои би трябвало да бъдат посочени " отпадък " - отхвърлени, непоказани, забравяйки, че постоянно таман " отпадъкът " ни разрешава да разкрием значимите стойности в творчеството на един създател и да го ситуираме съответно в огромния роман за художествения живот и явленията в него.
В подтекста на всичко това се явява една галерия, която през последните седмици провокира, освен това напълно справедливо, вълна от прочувствени мнения и реакции в медиите и обществените платформи. Става дума за изложбата " Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи ", уредници на която са Антон Стайков и Свобода Цекова. Те стъпват върху досегашния насъбран опит, оттласкват се от обичайните модели и на първо място отхвърлят да подходят редукционистки към креативния и документален списък на бащата и дъщерята. Резултатът е галерия, която без съмнение бих определил като културно събитие като никое друго през последните години у нас, и не без значение - в синхрон с положителните музейни практики в Европа, а и освен, от ХХI век.
Капитал - брой 22
Експозицията в зала 1А при СБХ на ул. " Шипка " 6 идва след съвсем двегодишни проучвателен старания, а пред публиката се открива обикновен в замисъла си, само че извънреден в реализацията си роман. Самите създатели на плана, придружен и от печатно издание, побиращо в себе си главните пунктове от изложбения роман, показват, че изложбата е основани на изследване на художественото завещание и фамилния списък на Деневи, наследен през 1983 година на СБХ от Славка Денева в последните месеци на живота й. В експозицията са включени произведения, фотографии, обекти и документи, благосъстоятелност на СБХ, доста от които непоказвани до момента, и творби от сбирките на голям брой галерии в страната. Очертани са развиването на стила на двамата художници, възгледите им за живота и изкуството, само че е обезпечен и подстъп за надникване и в неосветените зони на креативния развой, в интимния свят на другарствата, стремежите, идеалите на двамата създатели.
Още плакатът към експозицията, дело на Свобода Цекова и Филип Попов, подсказва, че става дума за нещо чудесно от преди осъществените прочити върху наследството на Борис и Славка Деневи. Ръчна товарна количка с насъбрани върху нея документи, радиоприемник Minerva, купчина грамофонни плочи и два скулптурни портрета на героите в изложбения роман маркират посоките, в които ще се разгърне експозицията.
Наративът е развъртян в изложбени гнезда, в които са фокусирани обособени тематики, а стотици артефакти изпълват пространството. Естествената светлина, която нахлува през прозорците и която е използвана от уредниците на експозицията, сякаш се явява, с цел да подскаже на посетителите, че всичко в залата е самобитно осветление на едно столетие, заключено сред раждането на бащата Борис и кончината на дъщерята Славка. Двама художници, чиито имена, въпреки да познаваме добре, учудващо, макар досегашните изследвания и проведени изложения, не познаваме в тяхната същина.
Традиционно в българската процедура, изключително в случаите, когато приказваме за музеен вид експозиции, уредниците, които след 1989 година за по-шик свикнахме да назоваваме куратори, подхождат ретроспективно - подреждат образния материал хронологично и по тематики. По този метод показваните произведения генерират образен разказ, който ни разрешава да проследим развиването на креативните тематики, почерка на съответни създатели. Но при всички случаи най-често в тези разкази уредниците разполагат произведения, които имат високи естетически качества.
Това боравене с " най-хубавото " разумно подменя облик на художника и предпоставя същностно изменение на неговото обществено разбиране. Нещо повече - творчеството му се оказва изпълнено единствено с шедьоври, което не дава отговор на действителността и по-важното - не разрешава на публиката да разкрие действителния път, който създателят изминава, с цел да доближи до най-значимите си произведения. Този, дано го назовем сантиментален, метод на работа от дълго време е дискредитиран и рядко намира приложимост в международната изложбена процедура. Не и у нас. В страната той към момента продължава да е водещ и през годините е довел до същностно изкривяване на визиите ни за художественото завещание на десетки имена в българското изкуство.
Славка Денева през 1940-те.
Особено ослепителен образец в това отношение са художниците Борис и Славка Деневи, които през 2010 година бяха показани от Весела Христова-Радоева с " най-хубавото " от тяхното художествено завещание. Двете изложения бяха придружени и от каталози, които и до през днешния ден свидетелстват за осъществената замяна, макар че сама авторката, тогава като един от откривателите на фонд " Борис и Славка Деневи ", стопанисван от Съюза на българските художници и ръководен от фондация " Поддържане на изкуството в България ", познава добре цялото креативно, а и писмено, завещание на двамата художници. Подобна е обстановката и с монографичното проучване на Ирина Михалчева върху Борис Денев, оповестено през далечната 1964 година, в което авторката слага акцент само върху " шедьоврите " на създателя, и то във времето, когато изкуството най-често се дели на буржоазно и социалистическо.
Борис Денев в дома си на ул. " Шипка " 18.
Могат да се приведат още десетки сходни образци за селекция, при която изкуствоведът, в характерната си роля на ценител, на самобитен демиург на историята на изкуството, дефинира кои фрагменти от творчеството на един създател са значими и кои би трябвало да бъдат посочени " отпадък " - отхвърлени, непоказани, забравяйки, че постоянно таман " отпадъкът " ни разрешава да разкрием значимите стойности в творчеството на един създател и да го ситуираме съответно в огромния роман за художествения живот и явленията в него.
В подтекста на всичко това се явява една галерия, която през последните седмици провокира, освен това напълно справедливо, вълна от прочувствени мнения и реакции в медиите и обществените платформи. Става дума за изложбата " Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи ", уредници на която са Антон Стайков и Свобода Цекова. Те стъпват върху досегашния насъбран опит, оттласкват се от обичайните модели и на първо място отхвърлят да подходят редукционистки към креативния и документален списък на бащата и дъщерята. Резултатът е галерия, която без съмнение бих определил като културно събитие като никое друго през последните години у нас, и не без значение - в синхрон с положителните музейни практики в Европа, а и освен, от ХХI век.
Капитал - брой 22
Експозицията в зала 1А при СБХ на ул. " Шипка " 6 идва след съвсем двегодишни проучвателен старания, а пред публиката се открива обикновен в замисъла си, само че извънреден в реализацията си роман. Самите създатели на плана, придружен и от печатно издание, побиращо в себе си главните пунктове от изложбения роман, показват, че изложбата е основани на изследване на художественото завещание и фамилния списък на Деневи, наследен през 1983 година на СБХ от Славка Денева в последните месеци на живота й. В експозицията са включени произведения, фотографии, обекти и документи, благосъстоятелност на СБХ, доста от които непоказвани до момента, и творби от сбирките на голям брой галерии в страната. Очертани са развиването на стила на двамата художници, възгледите им за живота и изкуството, само че е обезпечен и подстъп за надникване и в неосветените зони на креативния развой, в интимния свят на другарствата, стремежите, идеалите на двамата създатели.
Още плакатът към експозицията, дело на Свобода Цекова и Филип Попов, подсказва, че става дума за нещо чудесно от преди осъществените прочити върху наследството на Борис и Славка Деневи. Ръчна товарна количка с насъбрани върху нея документи, радиоприемник Minerva, купчина грамофонни плочи и два скулптурни портрета на героите в изложбения роман маркират посоките, в които ще се разгърне експозицията.
Наративът е развъртян в изложбени гнезда, в които са фокусирани обособени тематики, а стотици артефакти изпълват пространството. Естествената светлина, която нахлува през прозорците и която е използвана от уредниците на експозицията, сякаш се явява, с цел да подскаже на посетителите, че всичко в залата е самобитно осветление на едно столетие, заключено сред раждането на бащата Борис и кончината на дъщерята Славка. Двама художници, чиито имена, въпреки да познаваме добре, учудващо, макар досегашните изследвания и проведени изложения, не познаваме в тяхната същина.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ