Обикновен човек съм, израснал в центъра на София. Най-скъпият ми

" Обикновен човек съм, израснал в центъра на София. Най-скъпият ми подарък чеше колело " Школник “ за 35 лева В учебно заведение не разполагах със сандвич с филе, айсберг и железно фолио. Моите сандвичи бяха във вестник, с масло и кренвирш. Аз съм висок, строен и с къси крайници. Не съм самурай. Аз съм българин. Все едно да кажеш на един самурай, че е бунтовник. Страшен съм от време на време в кухнята и там е имало екшъни. За да има тим, би трябвало да си по-високо от другия. Има една японска сентенция. " Ако видиш гвоздей, който стърчи над другите, удари го с чук. “ Понякога се е случвало някой да се направи на по-така и си е тръгвал с три обувки. Светлата ми страна е фамилията и обгрижването му. Синът ми би трябвало да има картбланш да се изучи. Той е първа година студент и учи киберсигурност. Още от дребен стаята му беше затъмнена с плътни пердета и имаше бележки да не влизаме, че има шампионат “, споделя пред Мон Дьо по Нова тв началник Петър Михалчев.

" Имам и тъмна страна, само че и нея си я одобрявам. Това значи, че съм натиснал някой, който се е опитал да ми постави чатала на врата. Най-хубавото нещо, което са ме научили японците е да черпа дивиденти от лошотията или да четеш сред редовете. Не одобрявам определението " Умами гуру “ и по-скоро бих се определил като шун. Това е в точния миг, на съвършеното място да набереш цвета от сакура (японска вишна), в точния миг, с цел да приготвиш от него десерт “, разяснява мастър готвачът.

За поезията в кухнята

" За мен поезията е в почивния ден да се разпилявам по гащи и чорапи и жена ми, която свири от пет годишна, да ми свири на пиано. Природата е основният готвач и тя прави поезията в кухнята. Без нея сме нищо. За разлика от Западна Европа, които желаят до покоряват, надграждат и завладяват, японците са на назад. Те живеят в синхрон с природата. Фанатичен съм по отношение на продуктите. Това да отгледаш един артикул и да го извадиш от земята, а не да го гръмнеш. И майка ми готви със сърце и за оризът си има своя съразмерност – 5:1 или 6:1. Не мога да й обясня, че е 1:1. За мен готвенето е с доста техника и друга посуда “, признава Михалчев.

За остарялата наклонност, която би трябвало да си отиде съгласно него

" Не съм нито срещу веганите, нито срещу хората, които обичат месо. Това разделяне би трябвало да се убие. Второто нещо. Виждам сътрудници, които работят с пинсети. Аз не работя с пинсети, а с пръчици. За да стигнеш до пинсетата, би трябвало да си минал през корените си. Трябва да си готвил друсан кебап, агнешко по гергьовски, капама и по-късно да вземеш пинсетите. Само да вметна, че съм приключил военна медицина и съм наясно с инструментите. Също по този начин по отношение на блендърите – не всеки артикул предстои на блендиране и по този начин му се губят скъпи съставки и аромати “, разяснява началник готвачът.

" Започнах осми против девети клас в кухнята и един път не получих заплата и тогава плаках в кухнята. Исках да си купя слънчеви очила “, споделя по кое време е плакал в кухнята.

За триумфа, съпровождал го през годините

" Аз съм като камък, който устоява на това, което би трябвало да се направи. Но при мен важи и правилото не непременно. На мен популярност не ми би трябвало, а пари. Нямам замайване от славата и към момента стъпвам на земята. Относно случая с Андре Токев аз съм му приказвал доста пъти. Той не е джигит, а алкохола го спъна. Истинското каране е не по пътищата, а на пистата. Аз когато пия, имам водач. Ако пия едно-две напитки с сътрудници, имаме водач, който си е на контракт към ресторанта. Мисля, че началник Токев си извади поука, тъй като е извънреден темперамент. Счупи си главата и съм сигурен, че няма да посегне към алкохола “, разяснява славата и следствията от нея.

" Труден избор беше да приключа с кулинарното предаване. Тръгвам си на обичаното число – 7 или когато стартирам да чувствам, че съм нахалник или не мога да се оправя с дадена обстановка. Не мисля, че съм се изчерпал и при началник Виктор Ангелов демонстрирах една работа с огромна риба. Беше забавно и атрактивно. Мога да демонстрирам още много неща. “

За идните нови планове

" Мисля за отварянето на ново заведение “

За най-тежкия миг в живота му

" Когато ни затвориха, тъй като кухнята е нашия втори дом. Две седмици не знаех къде се намирам. Мислехме за доставките до у дома, само че аз съм срещу тях. Нашата храна към 95% от нея не става за доставка да у дома. Затова беше огромно блуждаене. Също по този начин и гибелта на татко ми. Когато си отпътува остарелия бухал беше срив. Понякога ми се желае да заплача, само че ми става смешно. Липсва ми доста за дивотиите, за наученото от него. Беше ми доста забавно да се разхождам в лабораториите в Института по зара и паразитни заболявания. Баща ми ме научи да карам кола, да плавам “, признава Петър Михалчев.

" Любовта на живота ми носи името Марио – синът ми, който е от любовта на живота ми Ина. Избрах я, тъй като е красива и интелигентна, а тя първо избра мен, тъй като съм тъп и може да ме манипулира. Истината е, че приказваме за химия. Не съм от най-романтичните хора. Имал съм и сполучливи изненади и не толкоз. Мисля, че през днешния ден ме харесва, тъй като не се предавам елементарно.

" Ако бях Господ щях да кажа за Шеф Михалчев, че е Свети Петър ключаря.