Мая Нешкова: Нещата са извън нас, любовта решава всичко
– И двете. Около рождения ден човек си прави равносметка, само че също по този начин и отваря нова страница – за мен беше извънредно време да го направя, тъй като от много време не бях дейна, а в този момент се усещам заредена с сила. Сега на 20 юни в „ Рейнбоу Плаза “ ще показва новия си албум „ Само с любов… “. От септември предходната година качвам в интернет по една нова ария всеки месец и към този момент се събраха задоволително за цялостен албум, само че вардя и две-три напълно нови песни за самото показване. – Получи ли поздравления за юбилея от някое високопоставено лице, или министър, както получи Криско?
– Да ти кажа, от никого не получих. Не го споделям с оскърбление, само че не ми е безразлично, че нещата у нас не са както би трябвало. Някой се е уредил, поздравили са го и след това се е похвалил с това, би трябвало ли другите да се усещаме второ качество, че не са ни поздравили? Аз съм признателна на всички, които не са ме поздравили. Ако вземат да ме поздравяват, ще се усещам като че ли нещо изневерявам на себе си, тъй че се усещам горда от това. Фактът, че не са ме поздравили, не значи нищо за мен, тъй като тези хора са краткотрайни, не аз – те не вършат нищо, с което да оставят във времето, а просто заемат някакви длъжности. Жалко за тях, не за мен.
– Как приемаш сходни обстановки в страната ни – с възприятие за комизъм, или те натъжават?– Определено ме натъжават и ме тревожат, тъй като като кажеш страна – влагаш в това смисъл на отговорност. Какво значи изпълнителна власт? Не е значим министъра, а какво прави той за хората на културата, тъй като те са с гениите и те са хората, за които е комплициран в това министерство. Нещата са изкривени при нас, властта се дава, с цел да служат властимащите на хората и те са длъжни да вършат нещата добре за нас, само че това се е видоизменило и ми е болно. Казвам го, като родител, жител на страната и човек с публичен престиж, тъй като това е страната, в която живеят децата ми. Те не желаят да вървят в чужбина и по тази причина е значимо да приказвам за тези неща и да светвам червени лампички, когато нещата са противоестествени.
– Има ли политик, който харесваш?– Президентът ми харесва, нищо че не ме е поздравил. (Смее се.) Харесвам такива хора с позиция, които знаят за какво са на мястото си. Той е един същински българин, с построена ценностна система – от хората, за които родината е номер едно и са служили на България.
– Какво е мнението ти за изявлението на съветският президент Путин по отношение на славянската писменост?– Според мен нещата се преекспонират. Нормално е, като не браниш своето и някой да ти го вземе, като не почитаме сами себе си – по този начин става. Когато не правиш нищо и в един миг се обезличаваш. Ние нямаме национално самочувствие и чакаме някой да каже нещо и чак тогава започваме да го браним и го преекспонираме. Сега се преекспонират думите на Путин, които са исторически факт, само че човек като няма самочувствие и се хваща за сламка. Аз постоянно съм била срещу теченията.
– Веселин Маринов, на чиито концерти залите постоянно са цялостни, е споделял, че от години не е чувал негова ария по радиото. Така ли е и при теб?– Ами, отново със същото си го изяснявам. Така е и с мен. Ако си пуснеш радио и ще си кажеш, че все едно не съществува такава изпълнителка. Частните станции си имат лична визия за нещата, само че задачата на националните медии не е да пускат това, което се харесва на музикалния редактор, а да имат визия за страната, да знаят кои са изпълнителите и може даже един път в месеца да те пуснат, само че би трябвало да го вършат. Чувала съм музикален редактор да споделя – аз не одобрявам тази ария, и по тази причина не я пуска в ефир, по този начин те постановат личния си усет на слушателите. По принцип мен в никакъв случай не са ме пускали по радиото и единствено с концертите ми съм съумяла да стана това, което съм. Едно време също не ме пускаха в ефир, беше казус да се чуе моя ария, а в този момент към този момент напълно е казус да ме пуснат. Затова потеглям на турне и най-малко за това няма кой да ми попречи. Някой би трябвало да я раздруса тази система и нещата да се трансформират, тъй като една нация без просвета ще пропадне – културата би трябвало да е номер едно.
– Коя от твоите песни те разплаква, до момента в който я пееш?– Много ме разплакват. От новите ни песни има три-четири, на които непрестанно си рева, макар че съм ги слушала стотици пъти. Песните „ Мой роден край “, „ Простете ми, дечица “ и „ Цигуларят “, напряко ме хващат за гърлото.
– Каква е повода песента ви с Кирил Икономов „ Честит рожден ден “ да не бъде допускана до ефир няколко години?– Не единствено нея, то като цяло не ни допускаха до ефир, а бяхме мощни и хората ни харесваха, тъй като не можеш да спреш тяхната воля. Според мен това беше от злоба и някакъв опит за озаптяване на коня, който бяхме пуснали. Просто ни направиха услуга, тъй като хората сами си извоюваха шлагера, публиката го утвърди. След нас доста хора усетиха капацитета на тази тематика и се сътвориха доста песни за рожден ден.
– А коя е най-цензурираната ви ария?– Всичко ни беше цензурирано, даже „ Конче вихрогонче “ се наложи да напиша, че е с национален текст, с цел да мине пред комисията и чак след много време си споделих, че текстът е мой. Песента ни „ Стражица “ е може би е най-цензурирана, тъй като поради нея напълно беше свален от продажба двойният ми албум, само че заради огромното му търсене „ Балкантон “ го издаде още веднъж като единична плоча, несъмнено без тази ария в нея. По тези времена да пееш за проблеми не беше добре възприето и около цялата акция за Стражица цяла година не ни пускаха изобщо по радиото.
– Темата, която те вълнува най-силно сега?– Любовта ме вълнува във всичките й форми. Малките жестове, нечие държание, или взор могат да ме накарат да открия ентусиазъм и по този начин се роди текста на „ Има ли отговорни в любовта? “. Хубав шлагер се получи. Едно време Боян Иванов пееше – Аз диря теб, ти търсиш друг… Добре, аз също запитвам – има ли отговорни по тази причина да те удари любовта в сърцето – не си отговорен ти, има условия и магия. Човек е зависим на това безотговорно възприятие.
– Следиш ли музикалните формати в родния ефир и какви заключения си правиш, като ги гледаш?– Понякога ги виждам поради децата, тъй като те ги наблюдават. Изводът ми е, че сме измежду най-талантливите народи в света в певческо отношение. Всеки втори участник е евентуален артист. Жал ми е, че системата е такава – доста бързо ги изстисква и изплюва, а малко от тях имат шанса да продължат. Трудно им е и ми е тъжно, тъй като има толкоз надарени деца – от надарено по-талантливо, само че тази борба я има и на запад, макар големия шоубизнес там.
– Една от дъщерите ви също взе участие в подобен формат. Тя продължава ли да се занимава с музика?– И двете ни дъщери учат музика, само че единствено едната опита в такова шоу и видя, че нещата там са малко изкривени. Преди това я предупреждавах, само че очевидно тя трябваше персонално да разбере, че не й е мястото там. Не е наложително един млад гений да отиде в един формат, с цел да го изцедят там, или да го скъсат поради татко му, както е в нашия случай. Сега дъщерите ни пътуват с нас на концертите и са ми беквокали, на концерта на 20-ти юни също ще са с мен.
– Йоана и Весела са близначки. Усещала ли си по-особена връзка сред тях?– Да. Много се веселя, че не се родиха еднояйчни близначки, тъй като там единият е зависим на другия, а са две обособени персони, само че от дребни си имат специфична връзка. Дори си бяха измислили техен език, на който си приказваха единствено двете, бяха си създали специфични знаци. Беше извънредно, тъй като не можех да схвана какво си споделят. (Смее се.) Иначе те са доста положителни деца, учат, работят, вършат всичко, което преценяват.
– Съпругът ти е подарявал кон на дъщерите ви, с цел да ги зарадва. А кой е най-хубавият подарък, който е правил за теб?– Дъщерите ми, също и песните! Той е моята половинка и написа за мен, никой различен не може да напише такава ария, каквато той ще напише, тъй като ме познава най-добре. Любовта му е най-големият подарък и това, че съм център на живота му и всичко, което прави е с мисъл за мен и децата. Той единствено ме поглежда и към този момент знае какво желая. В очите му виждам любовта и това е най-важното.
– Гледайки дъщерите ви, техните другари и младото потомство, като цяло, имате ли вяра за бъдещето и те в България ли желаят да останат?– Има вяра, извънредно свестни деца има тук. Те са родолюбци и даже да заминат в чужбина, един ден ще се върнат, нищо че на открито в по-уредения свят е съблазнително за тях. В предишното всички страни са били съвсем на едно равнище, за какво да не се потрудим да си създадем по-добър животът ни тук, за какво да им завиждаме, като можем и ние да бъдем по-добре. Всеки желае България да е добре, само че не всеки прави нещо, дано се запитаме – аз какво положително направих през днешния ден?
– Ти си познавала Ванга. Коя е най-паметната ти среща с нея?– Много пъти съм ходила при Ванга, имала съм това благополучие, само че не да запитвам за себе си, а тъй като имах опция да оказа помощ на други хора. За себе си съм ходила един-единствен път, когато претърпях тежки неща, свързани с енергийно атакуване. Тогава тя единствено ме изми и ми сподели – върви по пътя си и прави положително! Явно това е едно затруднение, което е трябвало да мина. Винаги съм била с почит към Ванга и съм изчела всичко за нея, както и за вуйна Слава Севрюкова, за дядо Влайчо и за Петър Дънов. Много почитам и отец Димитър от град Пещера, при него напряко не можеш да си вземеш час, тъй като доста оказва помощ на хората. Откакто се занимавам с рейки, усетих, че нещата са отвън нас и би трябвало доста да се чете и да се мисли.
– Освен Ванга кой е индивидът с най-необикновени качества, който познаваш?– С доста такива хора контактувам и се облягам на тях. Мария Стоянова от Сандански е изключителна. Много значими за мен са и треньорката ми по йога – Соня Зафирова и моят рейки мастер Кирил Стоянов.
– Твоите духовни търсения до какви истини те доведоха в живота?– Че човек би трябвало във всеки един миг да се самонаблюдава и да е натурален, да е покрай земята и природата. Също по този начин да се научи да прости, да поглежда с обич другите и да им прости. Да си каже: Прости им, Господи, те са слепи. Моето виждане по въпроса е, че всеки на каквото и равнище да е той, се мъчи да върви напред от неговата си камбанария и е хубаво да се опиташ да го схванеш и да му простиш. Любовта взема решение всичко и ти като схванеш другия, към този момент го обичаш. Аз самата съм преживявала в курсовете на Норбеков упражнението за амнистия. Беше разтърсващо прекарване.
– Най-мистичното и енергийно място, на което си била?– Рилският манастир и природата над него – просто е неповторимо място. Там потоците са в действителност неповторими, стига да имаш отворени сетива. Има моменти, в които тичам там, с цел да се разтоваря, да си умря и заредя. В нашата черква в Благоевград има парченце от мощите на Свети Нестор и там също има извънредно мощна сила.
– Какво е вярата за теб?– Животът ми. Всичко. Цялото ми аз е религия! Вярвам в любовта, в фамилията, в устоите, в гения и моженето си, в усмивката, в добрината си, имам самочувствието на това, че съм аз. Вярата е вътре в мен, както и любовта, която разпределям към себе си. Правя каквото мога за хората, също по този начин групирам и оказвам помощ на бездомни животинки. Много значимо за мен беше да получа благословия да построя черква и съм щастлива, че тя е реалност. Често на улицата срещам хора, които ме поздравяват и ми споделят – вие ми давате вяра и устои. Тогава си казваш – да, всичко, което върша има смисъл.
