Какви обезщетения взимат собственици при отчуждаване на земите
Обезщетяването на притежателите на земи при наложително отчуждаване на земеделските парцели или елементи от тях за държавни и общински потребности са сериозен проблем, сигнализират от Българската асоцияция на притежателите на аграрни земи. Обезщетенията се движат сред 39 и 78% от покупната цена на парцела, като това не е пазарната цена все още на заплащането на компенсацията, т.е. момента, в които може да се закупи равносилен заместващ парцел.
Текущият режим на „ равностойно парично обезщетение “ е муден и неефикасен – референтните покупко-продажби за установяване на цените са за остарял интервал, притежателят с отчужден парцел би трябвало да показа редица документи, за които да заплати, пътува и вложи време да изкара нужните документи. Ако притежателят реши да апелира, в допълнение се прибавят правосъдни разходи, депозити за движимости лица, разноски за процесуално посланичество, показват от асоциацията.
БАСЗЗ смята, че е належащо да се трансформират разпоредбите за пресмятане и установяване размера на компенсациите до равнища, съответни на действителните пазарни условия. Редно е при противоречие с избраното обезщетение на притежателите на земеделска земя да бъде предоставена земя от Държавния или Общинския аграрен фонд. Необходимо е при наложително отчуждаване да се освободят притежателите от възнаграждение на административни разноски по прекачване, а страната и общините да се доставят с нужните документи служебно.
Как се дефинира каква лихва ще получите от земята си
Друг проблем е собствеността и отдаването за прилагане на аграрни земи, и по-конкретно – проблеми при използването на Кадастралната карта и кадастралния указател (КККР). Площта със селскостопанско значение в България е 52,3 млн. декара (което е 47% от територията на страната), а обработваемата земя е 34,9 млн. декара. При междинна повърхност от 6,24 дка на аграрни парцел, се получават над 9 млн. парцела, като има устойчива наклонност за понижаване на междинния размер на земеделския парцел, което се дължи основно на делби сред притежатели.
istock
По данни на асоциацията през последните 12 години междинните цени на земеделската земя са с резистентен ритъм на повишаване – от 287 лева./дка през 2010 година до 1787 лева./дка през 2022 година, а междинните стойности на рентата са нарастнали от 49 лева./дка през 2018 година на 72 лева./дка през 2022 г.
Това се дължи главно на ниските им равнища след възобновяване на земеделската земя в действителни граници. Прогнозата на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи е, че пазарът ще остане постоянен, само че цената на нивите ще зависи от развиването на спора в Украйна, възобновяване на веригите за доставки, реколтата, цената на енергийните запаси, семената, торовете, препаратите и така нататък „ Земеделските производители се убедиха в преимуществото да обработват лична земя и се трансфораха в съществени купувачи, по тази причина все по-важна роля ще има вторичният пазар на земеделска земя. Ако има нарастване на цената на земята, чакам да бъде не повече от 10% “, предвижда ръководителят на асоциацията Стайко Стайков.
Текущият режим на „ равностойно парично обезщетение “ е муден и неефикасен – референтните покупко-продажби за установяване на цените са за остарял интервал, притежателят с отчужден парцел би трябвало да показа редица документи, за които да заплати, пътува и вложи време да изкара нужните документи. Ако притежателят реши да апелира, в допълнение се прибавят правосъдни разходи, депозити за движимости лица, разноски за процесуално посланичество, показват от асоциацията.
БАСЗЗ смята, че е належащо да се трансформират разпоредбите за пресмятане и установяване размера на компенсациите до равнища, съответни на действителните пазарни условия. Редно е при противоречие с избраното обезщетение на притежателите на земеделска земя да бъде предоставена земя от Държавния или Общинския аграрен фонд. Необходимо е при наложително отчуждаване да се освободят притежателите от възнаграждение на административни разноски по прекачване, а страната и общините да се доставят с нужните документи служебно.
Как се дефинира каква лихва ще получите от земята си
Друг проблем е собствеността и отдаването за прилагане на аграрни земи, и по-конкретно – проблеми при използването на Кадастралната карта и кадастралния указател (КККР). Площта със селскостопанско значение в България е 52,3 млн. декара (което е 47% от територията на страната), а обработваемата земя е 34,9 млн. декара. При междинна повърхност от 6,24 дка на аграрни парцел, се получават над 9 млн. парцела, като има устойчива наклонност за понижаване на междинния размер на земеделския парцел, което се дължи основно на делби сред притежатели.
istock По данни на асоциацията през последните 12 години междинните цени на земеделската земя са с резистентен ритъм на повишаване – от 287 лева./дка през 2010 година до 1787 лева./дка през 2022 година, а междинните стойности на рентата са нарастнали от 49 лева./дка през 2018 година на 72 лева./дка през 2022 г.
Това се дължи главно на ниските им равнища след възобновяване на земеделската земя в действителни граници. Прогнозата на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи е, че пазарът ще остане постоянен, само че цената на нивите ще зависи от развиването на спора в Украйна, възобновяване на веригите за доставки, реколтата, цената на енергийните запаси, семената, торовете, препаратите и така нататък „ Земеделските производители се убедиха в преимуществото да обработват лична земя и се трансфораха в съществени купувачи, по тази причина все по-важна роля ще има вторичният пазар на земеделска земя. Ако има нарастване на цената на земята, чакам да бъде не повече от 10% “, предвижда ръководителят на асоциацията Стайко Стайков.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ