Ньойският договор, една от най-пагубните спогодби в цялата българска история,

...
Ньойският договор, една от най-пагубните спогодби в цялата българска история,
Коментари Харесай

103 г. от Ньойския договор, Удроу Уилсън спасява България от заличаване от картата

Ньойският контракт, една от най-пагубните спогодби в цялата българска история, е подписан преди 103 години – на 27 ноември 1919 година. 

Най-тежкият сюжет за България обаче е предотвратен от американския президент Удроу Улисън, който се застъпва за българската страна, като заплашва да напусне конференцията.

В края на Първата международна война, българската страна е от страната на изгубилите най-големия до тогава международен спор. Тя, както и останалите съдружници от Централните сили, е принудена да подписа контракт, който предначертава бъдещето на Европа. Той слага извънредно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

Ньойският контракт е наказването за избора, изработен през лятото на 1915 година от цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов,  които вкарват България във войната на страната на Тройния съюз, споделя историкът акад. Георги Марков пред БГНЕС. Това, съгласно него е стратегическа неточност на ръководещите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, Васил Радославов намира леговище в Баден-Баден, а заплаща българският народ. Този контракт е следващата национална злополука за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, удостоверява разделянето на Македония сред Сърбия и Гърция и отнемането на Южна Добруджа, житницата на България.

В края на 1919 година българска делегация, отпред с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена във Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил извънредно стеснен, като още с идването си в Париж на българите е било неразрешено да излизат от хотела, в който са настанени, без особено позволение.

11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават отвън границите. Репарациите, които би трябвало да изплати страната ни на съдружниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.

Според Ньойския контракт губим Южна Добруджа, само че и Струмишко и Западните околности. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 година Антантата я предава на Гърция с ангажимента тя да обезпечи на България свободен и безмитен изход на Бяло море - нещо, което в никакъв случай не става.

От военна позиция на българите е неразрешено да имат тежки въоръжения, да имат наборна войска, а професионалната армия е лимитирана до 20 000 души. С течение на времето родните политици съумяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.

Малко прочут факт е, че териториалните искания на съседките Сърбия, Гърция и Румъния са били доста по-големи и е имало проект за цялостна делба на България и заличаването й като суверенна страна. Решителната интервенция на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това.

Категоричното заявление на президента Уилсън, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, в сравнение с да се съгласи с подялбата на един народ със независима страна и вековно минало, възпира тези нападателни искания и в последна сметка, въпреки и териториално орязана, страната ни оцелява и резервира своето независимо битие. Достойното държание на президента Уилсън във френската столица е главната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 година

Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР