Хърватия затваря устата на журналистите със съдебни дела
Няма опасност за свободата на медиите, упорства властта в Хърватия. Журналистите обаче незабавно отвръщат държавното управление, че заведените каузи против медиите им пречат да си правят работата. Асоциацията на хърватските публицисти (АХЖ) даже прикани националният радио и тв оператор HRT да даде образец, като отдръпна всички каузи, които води против публицисти и медии. Оказва се, че HRT и висши правосъдни чиновници най-често съдят публицисти. Според последните данни хърватският публичен радио и тв оператор е завел 33 правосъдни желае против публицисти (сред които има и негови служители), а размерът на поисканите компенсации е 300 000 евро. Журналистите считат, че сходни рутинни цивилен и престъпни каузи „ сплашват сериозната публицистика “ в Хърватия.
Даворка Блажевич от Шибеник започва уеб страницата с нестопанска цел TRIS преди 5 години. Според нея поради професионалния ненационалистически метод към публицистиката уеб сайтът бързо става известен. Финансирането му сега обаче е под опасност поради водени против него каузи и тъй като Министерството на културата преди 2 години прекрати отпущането на средства на медии с нестопанска цел. След две заведени каузи, като едното към момента не е завършило, и поради огромно финансово обезщетение TRIS постави завършек на една от най-популярните си рубрики, наречена „ Портрет на седмицата ” – „ в нея публикувахме „ персони и каузи ” на публични фигури от съответната седмица ”, споделя тя. „ Това беше сериозен материал, постоянно подсилен с информация или данни, които към този момент сме разгласили ”, отбелязва Блажевич. Тя е разочарована от медийния закон, който влезе в действие през 2013 г. и от който се чака да подсигурява на публицистите независимост на изложение. „ Журналист има право да изрази мнение за всички събития, феномени, персони, обекти и действия ”, написа в него. „ За страдание, наподобява, не разбираме свободата на медиите прекомерно безусловно – тъй че тази графа ни струваше доста, изключително на мен като основен редактор и колумнист ”, прибавя Блажевич.
Притеснена от броя на делата против публицисти и медии, АХЖ изпрати запитвания до 90 локални медии. И получи отговори от 18, след което показа заключенията си на кръгла маса под надпис „ Журналисти в правосъдната зала ” преди месец. Хървое Зовко, който оглавява АХЖ, е публицист и някогашен редактор в HRT. Той споделя, че против далите отговор на въпросника медии сега има заведени 1163 правосъдни желае. „ Питаме се какъв е същинският брой на тези искове ”, споделя той.
Проблемът със правосъдните каузи не е единствено на хърватските медии
Сръбската журналистическа асоциация споделя, че през 2016 година и 2017 година в съдилищата е имало 1143 тъжби против публицисти, редактори и притежатели на медии. В множеството от тях се желае обезщетение за нанесени нематериални щети като душевни терзания, накърняване на репутацията и нарушено право на персонален живот. Причиняването на „ душевни терзания ” е една от най-често посочваните аргументи в исковите молби. Според доста публицисти и специалисти с това постоянно се злоупотребява.
Медийната формация „ Ханза ”, от която е част хърватският всекидневник „ Ютарни лист ”, оповестява, че против нея са заведени 459 правосъдни желае. Средното поискано обезщетение е към 104 000 куни (14 040 евро). Една от последните присъди по дело против „ Ютарни лист ” е от ноември 2018 година и провокира изключително удивление. Според решението изданието би трябвало да заплати на арбитър от Окръжния съд в град Сплит и на Невен Чамби, който е член на Държавния правосъден съвет (ДСС), 50 000 куни (6750 евро). По проблема следва да се произнесе и Общинският съд в Сплит. В изявление депутатът Никола Гърмоя упрекна ДСС в корупция. Той не назова никого от 11-те членове, само че Чамби заведе дело от частен темперамент против изданието, като твърди, че мненията са били ориентирани против него и изявлението му е нанесло вреди. Той твърди, че е бил заставен да взима „ успокоителни няколко дни ”.
Предаването „ Ревизия ” на балканския клон на тв канала „ Ал Джазира ” попита за какво ДСС не е завел групов правосъден иск против депутата, който е обвинил институцията в корупция. Председателят на ДСС Желко Сарич съобщи, че е трябвало да създадат това, само че все пак съветът не подава подобен иск, а настоя да бъде пуснато опровергаване във вестника. „ Всички имаме друга сензитивност и не оценяваме по идентичен метод лечебната мощ на парите. Който реши да подаде правосъден иск – да го направи, ще го уважа; който не желае, не е належащо да го прави ”, споделя Сарич пред „ Ал Джазира ”.
Брояч, качен на уеб страницата на АХЖ, демонстрира, че до момента
36 желае са подадени от HRT против публицисти и медии
Под броя на обвиняванията е сложена общата сума на желаните обезщетения – 2 227 500 куни (300 730 евро). Сред тях е и АХЖ като организация, както и против ръководителя на професионалното съдружие в HRT Саня Миклеушевич Павич и против Хървое Зовко. Те са съдени за нанасяне на вреди на „ достойнството и репутацията ” на тв и радио оператора поради обществени изявления. HRT желае от тях обезщетение в размер на 500 000 куни (70 000 евро). Зовко, който в продължение на 21 години работи в HRT, споделя за свободата на медиите в Хърватия и няколко пъти упреква държавния оператор в цензура. През октомври м.г. той споделя пред уеб страницата Index.hr, че HRT страда от „ цензура и софтуерен безпорядък ”. Зовко е уволнен, а претекстовете за това са „ поредност от обиди, непозволено държание и непрофесионални изявления ”. Според Зовко за първи път в историята си HRT съди свои чиновници и професионална организация. HRT обаче пази дейностите си. От там декларират, че не е имало друга опция, с изключение на да търси по законов начин обезщетение, „ защото те погрешно настояват, че има цензура в HRT, макар че знаят, че не е по този начин ”.
HRT отхвърля, че съди някои от публицистите си. От там споделят, че са завели правосъдни искове единствено против издатели и продуценти. Компанията разгласява лист с каузи против издатели, само че в него не попадат жалбите против АХЖ, Зовко и Миклеушевич Павич. Адвокатът, защитаващ доста от публицистите в съда, Ваня Юрич, съобщи пред уеб страницата за инспекция на обстоятелствата „ Фактограф ”, че HRT е предложил помирителна процедура по делото против АХЖ и Миклеушевич Павич. Но не и по случая със Зовко.
Зовко споделя, че въвеждането на престъпления на срама през януари 2013 година всеобщо се нарушава. „ Според мен с това се злоупотребява от началото ”, споделя той. „ Институции, финансирани с публични средства като HRT, започнаха поход против АХЖ, чиновниците й, другите публицисти и медиите ”, спомня си той. „ След това се включи и университетът (в Загреб, чийто уеб страница srednja.hr заяви, че има заведени 10 каузи против него), а по-късно и съдиите ”, прибавя Зовко. Според него обстановката е много комплицирана, когато арбитър заведе дело против публицист.
Адвокатът и някогашен арбитър по наказателни каузи Бранко Шерич споделя, че законът постоянно се нарушава. Според него причиняването на „ душевни терзания ” би трябвало да бъде несъмнено по-точно. „ Няма смисъл съдилищата самоволно да заключават, че някой е понесъл душевни терзания. Засегнатата страна, изключително в случай че това е социална персона, би трябвало да има предел на толерантност към критики; би трябвало да се обърне към психиатър ”, прибавя Шерич. Според него компенсациите не би трябвало да бъдат повече от „ алегорични ” и задачата им в по-широк смисъл би трябвало да е „ предизвестие към журналиста да не прекрачва границата (на законната критика) ”.
Зовко напомня, че Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) предизвести Хърватия, че
исковете за финансови компенсации са прекомерно високи
Според него съдилищата би трябвало да ползват решението на Европейски съд по правата на човека. През ноември м.г. Европейски съд по правата на човека постанови, че Хърватия е нарушила член 10 от Европейската харта за човешките права за правото на свободно изложение и информация, откакто арбитър заведе дело против седмичното издание „ Народни лист ” поради публикуването на публикация преди 10 години. В нея се насочва рецензия към съдията, че е взел участие в тържество, определяно като спор на ползи. През 2010 година хърватски съд подреди на издателя да заплати съвсем 7000 евро за нанесени вреди.
Европейски съд по правата на човека „ счита, че е мъчно да се одобри, че е нанесена толкоз сериозна щета на репутацията на съдията, че да оправдае обезщетение от 50 000 куни (6750 евро) ”. Според решението на основания в Страсбург съд „ тази сума съставлява две трети от сумата, които хърватските съдилища всекидневно присъждат за душевни терзания, провокирани от породена вследствие на неточност гибел на брат или сестра ”. Дамир Контрец, който е ръководител на Асоциацията на хърватските съдии, споделя, че решенията на Европейски съд по правата на човека би трябвало да бъдат значим източник и стандарт за вътрешните съдилища. Според него съдилищата всекидневно ползват тези стандарти. Шерич счита, че законът не би трябвало да бъде променян в частта, касаеща публицистите – само че признава, че съдиите би трябвало да демонстрират повече схващане и се нуждаят от по-добро обучение.
Хърватският министър председател Андрей Пленкович отхвърля изказванията за цензура. На 6 февруари, когато АХЖ показа данните за правосъдните каузи, той разгласи, че „ Фрийдъм хаус ” е сложила Хърватия измежду страните със свободни медии и свободна медийна благосъстоятелност. Сайтът „ Фактограф ” обаче оспорва коментара на Пленкович за класацията на „ Фрийдъм хаус ”. От там означават, че оценката на Хърватия е паднала с 1 точка – от 86 точки през 2017 година, те са станали 85 през 2018 година – и че световен отчет би трябвало да включва както западните демокрации, по този начин и страните, опустошени от война. „ Европейският континент в огромна степен е посочен като „ свободен ”, с изключение, несъмнено, на Унгария ”. Освен това Хърватия е упрекната, че нормално застава на страната на Унгария в евроинституциите, макар че Унгария е паднала от „ свободна ” до „ отчасти свободна ” поради държавните офанзиви по демократични институции, „ в това число медиите и правосъдната система, Неправителствени организации и търсещи леговище ”. Пленкович признава, че публичните персони би трябвало да бъдат
„ подготвени за сходен тип напън ” от страна на медиите
„ Като обект на доста текстове... мога всеки ден да завеждам каузи... Но няма да направя сходно нещо ”, споделя той. Шерич счита, че огромните правосъдни компенсации подкопават публицистиката доста повече, в сравнение с очевидните способи за това. „ Ако публицист знае, че съд може да одобри нещо за нанасящо щета на достойнството на някой или (предизвиква) позор поради журналистическа публикация, той ще се погрижи да написа малко или нищо (по темата). Ще бъдат принудени да се самоцензурират ”, споделя Шарич.
Блажевич също счита, че сходни ограничения предизвикват по-голяма самоцензура, само че пък „ цензурата я има на работното място ”. Според нея публицистичното управление не се е отказало от сериозни публикации, само че се пробва да бъде по-внимателно в този момент и да подлага на критика явления, „ само че не и хора ”. „ Ако нещо, което пиша, наскърбява някого, това би трябвало да бъде негов/нейн проблем, а не журналистически. Всеки човек е задължен да обръща внимание на достойнството и репутацията си, а не да чака публицисти да пазят репутацията му посредством самоцензура ”, прибавя Блажевич.
Според Контрец изказванията, че правосъдните искове подкопават свободата на медиите, са „ неточни и злонамерени тълкувания ”, като сходни изводи се основават на самостоятелни, постоянно неокончателни решения. Според него е потребно да се проучва информацията на Общинския градски съд в Загреб като „ най-големия съд в страната ”. Тези данни демонстрират, че към една трета от делата са свързани с процеси против медии, споделя той. Контрец отбелязва, че през 2018 година общо 239 са случаите, по които се желае обезщетение от медиите, а съдилищата са приели напълно единствено 22 от тях. За 47 искът отчасти е признат.
Правосъдният министър Дражен Бошнякович споделя, че в интервала сред 2015 година и 2017 година 20 от 130 присъди против публицисти са били оправдателни. Той употребява това като доказателство, че не се усилва натискът върху публицисти в Хърватия. Според Зовко обаче казусът не е дали окончателните присъди против публицистите са неоправдателни, или не. Проблемът стартира със заведените каузи и исковете за компенсации. „ Тези искове са опит да се сплашват хората, да се отклонят от задачата си, която е сериозна сериозна публицистика в публичен интерес ”, споделя той. „ Различни законодателни ремонти и даже наказателни производства в известна степен вършат съдиите арбитри на публичния интерес... желаеме да променим това ”, прибавя Зовко.
Даворка Блажевич от Шибеник започва уеб страницата с нестопанска цел TRIS преди 5 години. Според нея поради професионалния ненационалистически метод към публицистиката уеб сайтът бързо става известен. Финансирането му сега обаче е под опасност поради водени против него каузи и тъй като Министерството на културата преди 2 години прекрати отпущането на средства на медии с нестопанска цел. След две заведени каузи, като едното към момента не е завършило, и поради огромно финансово обезщетение TRIS постави завършек на една от най-популярните си рубрики, наречена „ Портрет на седмицата ” – „ в нея публикувахме „ персони и каузи ” на публични фигури от съответната седмица ”, споделя тя. „ Това беше сериозен материал, постоянно подсилен с информация или данни, които към този момент сме разгласили ”, отбелязва Блажевич. Тя е разочарована от медийния закон, който влезе в действие през 2013 г. и от който се чака да подсигурява на публицистите независимост на изложение. „ Журналист има право да изрази мнение за всички събития, феномени, персони, обекти и действия ”, написа в него. „ За страдание, наподобява, не разбираме свободата на медиите прекомерно безусловно – тъй че тази графа ни струваше доста, изключително на мен като основен редактор и колумнист ”, прибавя Блажевич.
Притеснена от броя на делата против публицисти и медии, АХЖ изпрати запитвания до 90 локални медии. И получи отговори от 18, след което показа заключенията си на кръгла маса под надпис „ Журналисти в правосъдната зала ” преди месец. Хървое Зовко, който оглавява АХЖ, е публицист и някогашен редактор в HRT. Той споделя, че против далите отговор на въпросника медии сега има заведени 1163 правосъдни желае. „ Питаме се какъв е същинският брой на тези искове ”, споделя той.
Проблемът със правосъдните каузи не е единствено на хърватските медии
Сръбската журналистическа асоциация споделя, че през 2016 година и 2017 година в съдилищата е имало 1143 тъжби против публицисти, редактори и притежатели на медии. В множеството от тях се желае обезщетение за нанесени нематериални щети като душевни терзания, накърняване на репутацията и нарушено право на персонален живот. Причиняването на „ душевни терзания ” е една от най-често посочваните аргументи в исковите молби. Според доста публицисти и специалисти с това постоянно се злоупотребява.
Медийната формация „ Ханза ”, от която е част хърватският всекидневник „ Ютарни лист ”, оповестява, че против нея са заведени 459 правосъдни желае. Средното поискано обезщетение е към 104 000 куни (14 040 евро). Една от последните присъди по дело против „ Ютарни лист ” е от ноември 2018 година и провокира изключително удивление. Според решението изданието би трябвало да заплати на арбитър от Окръжния съд в град Сплит и на Невен Чамби, който е член на Държавния правосъден съвет (ДСС), 50 000 куни (6750 евро). По проблема следва да се произнесе и Общинският съд в Сплит. В изявление депутатът Никола Гърмоя упрекна ДСС в корупция. Той не назова никого от 11-те членове, само че Чамби заведе дело от частен темперамент против изданието, като твърди, че мненията са били ориентирани против него и изявлението му е нанесло вреди. Той твърди, че е бил заставен да взима „ успокоителни няколко дни ”.
Предаването „ Ревизия ” на балканския клон на тв канала „ Ал Джазира ” попита за какво ДСС не е завел групов правосъден иск против депутата, който е обвинил институцията в корупция. Председателят на ДСС Желко Сарич съобщи, че е трябвало да създадат това, само че все пак съветът не подава подобен иск, а настоя да бъде пуснато опровергаване във вестника. „ Всички имаме друга сензитивност и не оценяваме по идентичен метод лечебната мощ на парите. Който реши да подаде правосъден иск – да го направи, ще го уважа; който не желае, не е належащо да го прави ”, споделя Сарич пред „ Ал Джазира ”.
Брояч, качен на уеб страницата на АХЖ, демонстрира, че до момента
36 желае са подадени от HRT против публицисти и медии
Под броя на обвиняванията е сложена общата сума на желаните обезщетения – 2 227 500 куни (300 730 евро). Сред тях е и АХЖ като организация, както и против ръководителя на професионалното съдружие в HRT Саня Миклеушевич Павич и против Хървое Зовко. Те са съдени за нанасяне на вреди на „ достойнството и репутацията ” на тв и радио оператора поради обществени изявления. HRT желае от тях обезщетение в размер на 500 000 куни (70 000 евро). Зовко, който в продължение на 21 години работи в HRT, споделя за свободата на медиите в Хърватия и няколко пъти упреква държавния оператор в цензура. През октомври м.г. той споделя пред уеб страницата Index.hr, че HRT страда от „ цензура и софтуерен безпорядък ”. Зовко е уволнен, а претекстовете за това са „ поредност от обиди, непозволено държание и непрофесионални изявления ”. Според Зовко за първи път в историята си HRT съди свои чиновници и професионална организация. HRT обаче пази дейностите си. От там декларират, че не е имало друга опция, с изключение на да търси по законов начин обезщетение, „ защото те погрешно настояват, че има цензура в HRT, макар че знаят, че не е по този начин ”.
HRT отхвърля, че съди някои от публицистите си. От там споделят, че са завели правосъдни искове единствено против издатели и продуценти. Компанията разгласява лист с каузи против издатели, само че в него не попадат жалбите против АХЖ, Зовко и Миклеушевич Павич. Адвокатът, защитаващ доста от публицистите в съда, Ваня Юрич, съобщи пред уеб страницата за инспекция на обстоятелствата „ Фактограф ”, че HRT е предложил помирителна процедура по делото против АХЖ и Миклеушевич Павич. Но не и по случая със Зовко.
Зовко споделя, че въвеждането на престъпления на срама през януари 2013 година всеобщо се нарушава. „ Според мен с това се злоупотребява от началото ”, споделя той. „ Институции, финансирани с публични средства като HRT, започнаха поход против АХЖ, чиновниците й, другите публицисти и медиите ”, спомня си той. „ След това се включи и университетът (в Загреб, чийто уеб страница srednja.hr заяви, че има заведени 10 каузи против него), а по-късно и съдиите ”, прибавя Зовко. Според него обстановката е много комплицирана, когато арбитър заведе дело против публицист.
Адвокатът и някогашен арбитър по наказателни каузи Бранко Шерич споделя, че законът постоянно се нарушава. Според него причиняването на „ душевни терзания ” би трябвало да бъде несъмнено по-точно. „ Няма смисъл съдилищата самоволно да заключават, че някой е понесъл душевни терзания. Засегнатата страна, изключително в случай че това е социална персона, би трябвало да има предел на толерантност към критики; би трябвало да се обърне към психиатър ”, прибавя Шерич. Според него компенсациите не би трябвало да бъдат повече от „ алегорични ” и задачата им в по-широк смисъл би трябвало да е „ предизвестие към журналиста да не прекрачва границата (на законната критика) ”.
Зовко напомня, че Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) предизвести Хърватия, че
исковете за финансови компенсации са прекомерно високи
Според него съдилищата би трябвало да ползват решението на Европейски съд по правата на човека. През ноември м.г. Европейски съд по правата на човека постанови, че Хърватия е нарушила член 10 от Европейската харта за човешките права за правото на свободно изложение и информация, откакто арбитър заведе дело против седмичното издание „ Народни лист ” поради публикуването на публикация преди 10 години. В нея се насочва рецензия към съдията, че е взел участие в тържество, определяно като спор на ползи. През 2010 година хърватски съд подреди на издателя да заплати съвсем 7000 евро за нанесени вреди.
Европейски съд по правата на човека „ счита, че е мъчно да се одобри, че е нанесена толкоз сериозна щета на репутацията на съдията, че да оправдае обезщетение от 50 000 куни (6750 евро) ”. Според решението на основания в Страсбург съд „ тази сума съставлява две трети от сумата, които хърватските съдилища всекидневно присъждат за душевни терзания, провокирани от породена вследствие на неточност гибел на брат или сестра ”. Дамир Контрец, който е ръководител на Асоциацията на хърватските съдии, споделя, че решенията на Европейски съд по правата на човека би трябвало да бъдат значим източник и стандарт за вътрешните съдилища. Според него съдилищата всекидневно ползват тези стандарти. Шерич счита, че законът не би трябвало да бъде променян в частта, касаеща публицистите – само че признава, че съдиите би трябвало да демонстрират повече схващане и се нуждаят от по-добро обучение.
Хърватският министър председател Андрей Пленкович отхвърля изказванията за цензура. На 6 февруари, когато АХЖ показа данните за правосъдните каузи, той разгласи, че „ Фрийдъм хаус ” е сложила Хърватия измежду страните със свободни медии и свободна медийна благосъстоятелност. Сайтът „ Фактограф ” обаче оспорва коментара на Пленкович за класацията на „ Фрийдъм хаус ”. От там означават, че оценката на Хърватия е паднала с 1 точка – от 86 точки през 2017 година, те са станали 85 през 2018 година – и че световен отчет би трябвало да включва както западните демокрации, по този начин и страните, опустошени от война. „ Европейският континент в огромна степен е посочен като „ свободен ”, с изключение, несъмнено, на Унгария ”. Освен това Хърватия е упрекната, че нормално застава на страната на Унгария в евроинституциите, макар че Унгария е паднала от „ свободна ” до „ отчасти свободна ” поради държавните офанзиви по демократични институции, „ в това число медиите и правосъдната система, Неправителствени организации и търсещи леговище ”. Пленкович признава, че публичните персони би трябвало да бъдат
„ подготвени за сходен тип напън ” от страна на медиите
„ Като обект на доста текстове... мога всеки ден да завеждам каузи... Но няма да направя сходно нещо ”, споделя той. Шерич счита, че огромните правосъдни компенсации подкопават публицистиката доста повече, в сравнение с очевидните способи за това. „ Ако публицист знае, че съд може да одобри нещо за нанасящо щета на достойнството на някой или (предизвиква) позор поради журналистическа публикация, той ще се погрижи да написа малко или нищо (по темата). Ще бъдат принудени да се самоцензурират ”, споделя Шарич.
Блажевич също счита, че сходни ограничения предизвикват по-голяма самоцензура, само че пък „ цензурата я има на работното място ”. Според нея публицистичното управление не се е отказало от сериозни публикации, само че се пробва да бъде по-внимателно в този момент и да подлага на критика явления, „ само че не и хора ”. „ Ако нещо, което пиша, наскърбява някого, това би трябвало да бъде негов/нейн проблем, а не журналистически. Всеки човек е задължен да обръща внимание на достойнството и репутацията си, а не да чака публицисти да пазят репутацията му посредством самоцензура ”, прибавя Блажевич.
Според Контрец изказванията, че правосъдните искове подкопават свободата на медиите, са „ неточни и злонамерени тълкувания ”, като сходни изводи се основават на самостоятелни, постоянно неокончателни решения. Според него е потребно да се проучва информацията на Общинския градски съд в Загреб като „ най-големия съд в страната ”. Тези данни демонстрират, че към една трета от делата са свързани с процеси против медии, споделя той. Контрец отбелязва, че през 2018 година общо 239 са случаите, по които се желае обезщетение от медиите, а съдилищата са приели напълно единствено 22 от тях. За 47 искът отчасти е признат.
Правосъдният министър Дражен Бошнякович споделя, че в интервала сред 2015 година и 2017 година 20 от 130 присъди против публицисти са били оправдателни. Той употребява това като доказателство, че не се усилва натискът върху публицисти в Хърватия. Според Зовко обаче казусът не е дали окончателните присъди против публицистите са неоправдателни, или не. Проблемът стартира със заведените каузи и исковете за компенсации. „ Тези искове са опит да се сплашват хората, да се отклонят от задачата си, която е сериозна сериозна публицистика в публичен интерес ”, споделя той. „ Различни законодателни ремонти и даже наказателни производства в известна степен вършат съдиите арбитри на публичния интерес... желаеме да променим това ”, прибавя Зовко.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ