Няма по-трудно от това да останеш неразбрана. Не защото си

Няма по-трудно от това да останеш неразбрана.

Не тъй като си жена, а тъй като е в пъти по мъчно да бъдеш по едно и също време всички неща - годеница, държанка, майка, съумяла и вилнееща.

Няма по-прекрасно от това да си жена.

Красива, мощна, интелигентна и прочувствена.

Много постоянно ние сме и двете. Много постоянно ние желаеме всичко непременно, с цел да бъдем цели.

А е нужно просто една целувка по челото от обичания или за дребното творение до нас, с цел да се почувстваме себе си.

Днес сме избрали за вас едно стихотворение на Блага Димитрова, което включва всеки един аспект от това в себе си.

Как обезпокоително е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
измежду всекидневния сив кръговрат,
честност – против изменчивия вятър,
деликатност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена наслада да бъде
наслада да даваш... Да бъдеш в нощта
ярко прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от парчета.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в вътрешност,
да продължиш в един детски зов
дългата безмълвна целувка.
Вечност да сториш от късия момент.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със гънка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото клонче
своята красота да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разрушена гръд
чистите извори да защитаваш -
просто с цел да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

Блага Димитрова

Thinkstock

Thinkstock