Никола Вапцаров и Бойка – любов, която смекчава света
Някой беше споделил, че има щастлива вина в това да. Доказателство за това са Никола Вапцаров и Бойка Трапезникова. Двамата се срещат през 1932 година в ресторанта на фабриката на Българската горска промишленост в с. Кочериново, като сред тях има ослепителен контрастност. Бойка е щерка на екзархийски преподавател, приключва гимназия, а по-късно записва математика в Софийския университет. Той е ученик на Морското машинно учебно заведение във Варна, а тогава е огняр в книжно-мукавената фабрика край Кочериново. Любовта обаче има силата да разнася с лекост облака на превзетост и да трансформира всяко житейско разграничение в прахуляк във вятъра.
По това време Вапцаров е 23-годишен. Възторженият юноша е впечатлен от Бойка от пръв взор и след този ден стартира да ѝ написа писма. А както добре знаем, в писмата човек е най-искрен. Нито разсъдъкът, който Бойка има, нито дълбоките й знания, могат да й попречат да се влюби. И двамата изпитват това познато възприятие, което кара сърцето да тръпне от благополучие в гърдите. Пъргавият разум на Вапцаров е превзет от усеща, които стават все по-пламенни. Топлата сила на младостта се разклаща във вените им. Две години по-късно вземат решение да създадат това, което са си наумили – женят се на инат на визиите на заможните родители на Бойка.
Вапцаров е нараснал в служба монтьор, само че след повреда през 1936 година го уволняват от службата. Двамата влюбени се местят в София, където едвам свързват двата края. Поетът дълго търси непрекъсната работа. Късметът се усмихва на Бойка и математиката, която е учила й оказва помощ да стане банков служител. Двамата наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев ”. Животът им е извънредно непретенциозен – домът им се състои от най-необходимото: бюфет, маса и няколко остарели стола.
Бойка постоянно се облича в бяло. Протърканият й костюм устоява на времето по този начин, както й към Вапцаров. От там идва и нежното послание на поета към нея - „ бяла гарга “. Той пък е прочут измежду кръга на познати и другари като „ Кольо техника “ и „ Кольо писалката “, тъй като постоянно носи гаечен ключ или химикалка в джоба си. Съдбата си знае работата. Бойка е била и в бъдеще е щяла да бъде избавление и опора в нелекия живот на поета. Мощна поддръжка в името на идеалистичната му визия за света.
Подобно на доста негови надарени събратя, Вапцаров не е бил оценен по достолепие от съвременниците си. Времето, в което живее, става „ тясно “ за концепциите и разбиранията на създателя. Изчистеният език, с който се служи, неправилно е бъркан с липса на гений. Вапцаров обаче се усмихва като дете-мъдрец на времето си и му прости мислено.
Първото дете на семейство Вапцарови носи името на бащата на Никола – Йонко. Жестокото стичане на обстоятелствата обаче дефинира то да почине малко по-късно. Двойката губи и второто си дете.
Продължава на другата страница...
По това време Вапцаров е 23-годишен. Възторженият юноша е впечатлен от Бойка от пръв взор и след този ден стартира да ѝ написа писма. А както добре знаем, в писмата човек е най-искрен. Нито разсъдъкът, който Бойка има, нито дълбоките й знания, могат да й попречат да се влюби. И двамата изпитват това познато възприятие, което кара сърцето да тръпне от благополучие в гърдите. Пъргавият разум на Вапцаров е превзет от усеща, които стават все по-пламенни. Топлата сила на младостта се разклаща във вените им. Две години по-късно вземат решение да създадат това, което са си наумили – женят се на инат на визиите на заможните родители на Бойка.
Вапцаров е нараснал в служба монтьор, само че след повреда през 1936 година го уволняват от службата. Двамата влюбени се местят в София, където едвам свързват двата края. Поетът дълго търси непрекъсната работа. Късметът се усмихва на Бойка и математиката, която е учила й оказва помощ да стане банков служител. Двамата наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев ”. Животът им е извънредно непретенциозен – домът им се състои от най-необходимото: бюфет, маса и няколко остарели стола.
Бойка постоянно се облича в бяло. Протърканият й костюм устоява на времето по този начин, както й към Вапцаров. От там идва и нежното послание на поета към нея - „ бяла гарга “. Той пък е прочут измежду кръга на познати и другари като „ Кольо техника “ и „ Кольо писалката “, тъй като постоянно носи гаечен ключ или химикалка в джоба си. Съдбата си знае работата. Бойка е била и в бъдеще е щяла да бъде избавление и опора в нелекия живот на поета. Мощна поддръжка в името на идеалистичната му визия за света.
Подобно на доста негови надарени събратя, Вапцаров не е бил оценен по достолепие от съвременниците си. Времето, в което живее, става „ тясно “ за концепциите и разбиранията на създателя. Изчистеният език, с който се служи, неправилно е бъркан с липса на гений. Вапцаров обаче се усмихва като дете-мъдрец на времето си и му прости мислено.
Първото дете на семейство Вапцарови носи името на бащата на Никола – Йонко. Жестокото стичане на обстоятелствата обаче дефинира то да почине малко по-късно. Двойката губи и второто си дете.
Продължава на другата страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ