Как изхвърлените стъклени бутилки се превръщат в нови
Няколко незнайни момента по отношение на преработването на един от основните материали за метода на живот на актуалните общества
Дотук проследихме пътя на стъклените бутилки и буркани от зелените контейнери през инсталацията за подбиране на стъкло в кв. Филиповци, гр. София, и приемането на стъклена трошка, която взе участие в производството на рециклирано амбалажно стъкло. Сега ще разберем какво се случва в завода за произвеждане на стъклен амбалаж, т.е. по какъв начин натрошените части се преобразяват в нови стъклени бутилки или буркани. Всъщност точно тук се случва преработването на стъклените боклуци. В България построени мощности за производството на стъклен амбалаж има в София, Пловдив и Плевен.
След като е закупена и употребявана напитката, нейната опаковка - стъклената бутилка, към този момент е ненужна. Важно е тя да бъде изхвърлена вярно.
За задачата е належащо:
- преди да се изхвърлят, стъклените бутилки и буркани би трябвало да са празни;
- би трябвало да се махнат металните и пластмасовите им капачки - тяхното място е в жълтия контейнер;
- стъклените бутилки и буркани би трябвало да се изхвърлят в зеления резервоар.
Резултатът след отнасяне е суровина или трошка за безцветно, зелено или кафяво по цвят стъкло с контролирано количество на примесите.
Ето по какъв начин става това
Стъклото се създава от към 70% кварцов пясък и примес от калцинирана сода и вар. Освен тези материали, може да се вложи и спомагателна съществена съставна част – тънко натрошено стъкло или по този начин наречената стъклена трошка. Тя се топи при по-ниска температура, което понижава потреблението на сила и изисква по-малко първоначални първични материали.
Производството на стъклени бутилки и буркани минава през няколко стадия:
Суровините, в това число стъклената трошка, се доставят в завода за произвеждане на амбалажно стъкло. Подават се в зона с бункери за дозиране и разбъркване.
Готовата примес се доставя до резервоар, който последователно и следено зарежда пещ, където посредством нагряване до доста висока температура се получава стопена стъклена маса.
В огнеупорната пещ при температура сред 1500 и 1600°С суровините се размесват и топят.
От потока разтопена стъклена маса се отрязва парче с избрана величина, което образува " огнена капка ". Тя е задоволителна, с цел да се направи бъдещата бутилка или буркан.
" Капката " се води в калъпи, където посредством сбит въздух се трансформира в преформа, а по-късно преформата получава дефинитивна форма на бутилка или буркан.
След като стъклените бутилки или буркани са формовани, те още веднъж се нагряват до към 550°С и последователно се охлаждат. Това затопляне и постепенно изстудяване прави стъклото по-здраво и стабилно.
Накрая повърхността им се обработва със особено покритие, което ги защищава от издраскване.
След това стъклените контейнери се извеждат от индустриалните линии посредством машини, които ги редят в палети.
За да се предпазят от натрошаване и да се улесни превозването им, палетите се покриват с фолио и се складират.
Оттам стъклените бутилки потеглят към заводите за пълнене и по-късно се появяват на рафтовете на магазините като опаковки на артикули.
В смисъла на кръговата стопанска система подобен би трябвало да бъде животът на стъклото. От първичния запас се създава стъклен артикул. Той стига магазинната мрежа, някой го купува, употребява и най-после, когато към този момент не е необходим – изхвърля. Важно е непотребната към този момент стъклена опаковка да се изхвърли в зеления резервоар за разделно събиране на боклуци, с цел да може да се обработи и да се трансформира в запас. А това зависи от всеки от нас.
Ето няколко забавни обстоятелството, които демонстрират какъв брой значима работа вършим, когато участваме в процеса на сепариране и преработване на стъклото.
Трошката постоянно е част от рецептата за произвеждане на рециклирано стъкло. Нейното размразяване не изисква толкоз високи температури, колкото другите изходни артикули. Следователно колкото повече се употребява, толкоз повече се понижава използваната за произвеждане сила.
Стъклото е 100% рециклируемо и може да замести до 80% от първичните първични материали, нужни за производството му. Съответно се пестят и естествени запаси.
Рециклирането на една стъклена бутилка икономисва силата, с която компютърът може да работи 25 минути, а пералната машина – 10 минути.
Всеки звук рециклирано стъкло удължава живота на депата за боклуци и способства за запазване на околната среда.
Разграждането на депонирана стъклена бутилка може да отнеме доста дълго време. За разлика от това обаче, нужни са единствено 60-на дни стъклената бутилка да бъде рециклирана и да се върне още веднъж на стелажа в магазина като опаковка на напитка или храна.
Дотук проследихме пътя на стъклените бутилки и буркани от зелените контейнери през инсталацията за подбиране на стъкло в кв. Филиповци, гр. София, и приемането на стъклена трошка, която взе участие в производството на рециклирано амбалажно стъкло. Сега ще разберем какво се случва в завода за произвеждане на стъклен амбалаж, т.е. по какъв начин натрошените части се преобразяват в нови стъклени бутилки или буркани. Всъщност точно тук се случва преработването на стъклените боклуци. В България построени мощности за производството на стъклен амбалаж има в София, Пловдив и Плевен.
След като е закупена и употребявана напитката, нейната опаковка - стъклената бутилка, към този момент е ненужна. Важно е тя да бъде изхвърлена вярно.
За задачата е належащо:
- преди да се изхвърлят, стъклените бутилки и буркани би трябвало да са празни;
- би трябвало да се махнат металните и пластмасовите им капачки - тяхното място е в жълтия контейнер;
- стъклените бутилки и буркани би трябвало да се изхвърлят в зеления резервоар.
Резултатът след отнасяне е суровина или трошка за безцветно, зелено или кафяво по цвят стъкло с контролирано количество на примесите.
Ето по какъв начин става това
Стъклото се създава от към 70% кварцов пясък и примес от калцинирана сода и вар. Освен тези материали, може да се вложи и спомагателна съществена съставна част – тънко натрошено стъкло или по този начин наречената стъклена трошка. Тя се топи при по-ниска температура, което понижава потреблението на сила и изисква по-малко първоначални първични материали.
Производството на стъклени бутилки и буркани минава през няколко стадия:
Суровините, в това число стъклената трошка, се доставят в завода за произвеждане на амбалажно стъкло. Подават се в зона с бункери за дозиране и разбъркване.
Готовата примес се доставя до резервоар, който последователно и следено зарежда пещ, където посредством нагряване до доста висока температура се получава стопена стъклена маса.
В огнеупорната пещ при температура сред 1500 и 1600°С суровините се размесват и топят.
От потока разтопена стъклена маса се отрязва парче с избрана величина, което образува " огнена капка ". Тя е задоволителна, с цел да се направи бъдещата бутилка или буркан.
" Капката " се води в калъпи, където посредством сбит въздух се трансформира в преформа, а по-късно преформата получава дефинитивна форма на бутилка или буркан.
След като стъклените бутилки или буркани са формовани, те още веднъж се нагряват до към 550°С и последователно се охлаждат. Това затопляне и постепенно изстудяване прави стъклото по-здраво и стабилно.
Накрая повърхността им се обработва със особено покритие, което ги защищава от издраскване.
След това стъклените контейнери се извеждат от индустриалните линии посредством машини, които ги редят в палети.
За да се предпазят от натрошаване и да се улесни превозването им, палетите се покриват с фолио и се складират.
Оттам стъклените бутилки потеглят към заводите за пълнене и по-късно се появяват на рафтовете на магазините като опаковки на артикули.
В смисъла на кръговата стопанска система подобен би трябвало да бъде животът на стъклото. От първичния запас се създава стъклен артикул. Той стига магазинната мрежа, някой го купува, употребява и най-после, когато към този момент не е необходим – изхвърля. Важно е непотребната към този момент стъклена опаковка да се изхвърли в зеления резервоар за разделно събиране на боклуци, с цел да може да се обработи и да се трансформира в запас. А това зависи от всеки от нас.
Ето няколко забавни обстоятелството, които демонстрират какъв брой значима работа вършим, когато участваме в процеса на сепариране и преработване на стъклото.
Трошката постоянно е част от рецептата за произвеждане на рециклирано стъкло. Нейното размразяване не изисква толкоз високи температури, колкото другите изходни артикули. Следователно колкото повече се употребява, толкоз повече се понижава използваната за произвеждане сила.
Стъклото е 100% рециклируемо и може да замести до 80% от първичните първични материали, нужни за производството му. Съответно се пестят и естествени запаси.
Рециклирането на една стъклена бутилка икономисва силата, с която компютърът може да работи 25 минути, а пералната машина – 10 минути.
Всеки звук рециклирано стъкло удължава живота на депата за боклуци и способства за запазване на околната среда.
Разграждането на депонирана стъклена бутилка може да отнеме доста дълго време. За разлика от това обаче, нужни са единствено 60-на дни стъклената бутилка да бъде рециклирана и да се върне още веднъж на стелажа в магазина като опаковка на напитка или храна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ