Няколко дни след най-светлия празник на българския народ - 24

Няколко дни след най-светлия празник на българския народ - 24 май, от земния ни свят си отиде Васил Колевски, емблематична фигура в литературната ни рецензия, човек, почтен до мозъка на костите, с остро перо, с неотстъпчив темперамент, с хрумвания, от които не отстъпи до последния си мирис. Висок и красиво комплициран, той предизвикваше почит у нас, критиците от идващото литературно потомство. Дори и неговите съперници не можеха да отрекат, че е събран и пореден във всяко свое деяние, че в най-трудни мигове е подготвен с открити гърди да отбрани своето витално кредо, своята визия за човешкия свят. Странно беше да виждаш по какъв начин зад строгостта на думите и жестовете му се таи открита славянска добрина, извираща от някакви неразрешени зони на неговата душа.
В интелектуалната биография на нашето време Колевски се вписа като съществено просветен експерт в региона на съветската и руската литература. Перфектен ценител на възгледите на Владимир Ленин за културата и изкуството, квалифициран на забележително равнище в сферите на реализма и по-конкретно на социалистическия натурализъм, той си извоюва привилегията да бъде възприеман като летописец на лявата българска просвета, като експерт, който е на "ти " с креативното дело на Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Николай Хрелков, Людмил Стоянов, Никола Ланков, Младен Исаев, Тодор Павлов, Георги Караславов.
С Колевски се срещнах по-отблизо, когато той разгласява през 1964 година книгата си за левия книжовен вестник "РЛФ ", спирайки се детайлно върху един въпрос, който тогава ужасно вълнуваше дейците на българската просвета - полемиката през 30-те години сред двата леви литературни вестника "РЛФ " и "Кормило ", дискусия, разразила се вътре в средите на лявата интелигенция. Разбира се, на болшинството от нас "Кормило " ни харесваше повече като естрада на свободната от предубеждения лява мисъл.
Колевски застана обаче на страната на "РЛФ ", на релефовци, което в средата на 60-те години се счете за тесногръдство и отцепничество. Аз написах публикация за книгата на Колевски, в която акцентирах заслугите на създателя като безкористен и кардинален откривател и ценител на литературния интервал. Отбелязах, в звук с Колевски, че новоприлаганите критерии не трябва да засенчват скъпите за нашата просвета завоевания на този вид лява литература.
Едва десетилетия по-късно, след ноември 1989 година, когато новите демократи, деца на мултимилиардера Сорос, проведоха духовния разстрел на Вапцаров, посегнаха на революцията, въплътена в подвига на Ботев, когато наред с релефовци подложиха на разрушителен огън и кормиловци, когато с безчовечен размах сложиха кръст на литературата от втората половина на ХХ в. и посегнаха на изконни национални полезности, в допълнение се убедих в живата същина, в актуалността на възгледите на Васил Колевски за мястото на "РЛФ " в историята на новата българска литература.
Тепърва литературните генерации ще проумяват смисъла на българската революционна просвета, на всеки глас, останал правилен на отечеството. Тепърва ще се убеждават, че както релефовци на Колевски, по този начин и кормиловци правят популярен абстрактен и живописен пробив в актуалната им просвета, изобразяват самоуверено нови тематики, нови претекстове и сюжети, нови форми, поставят ръка върху пулса на града, за първи път по този начин недвусмислено открояват речника на фабричния служащ, съпреживяват напрежението, с което диша неспокойната улица.
Васил Колевски бе критик с респектиращо творчество. Автор на 34 книги и на доста студии, публикации и рецензии, той беше също по този начин целеустремен и оптимално деен държавник. Завършил съветска лингвистика в Софийския университет през 1951 година, Колевски дълги години - от 1955 до 1964 година, работи в Културния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия - ръководеше литературното направление. В същото време научната му кариера се разви в Института за литература при Българска академия на науките - почнал като теоретичен помощник, тук Колевски закупи званието професор и научната степен лекар на филологическите науки.
През интервала 1964-1968 година за мнозина ненадейно стана ректор на ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов ". Според сътрудници режисьори, театроведи и артисти, преподаватели в театралния институт той се е изявил като отличен началник, комуникирал на забележително ниво със студентите. Три години (1976-1979) Колевски заемаше длъжността шеф на Института по съветски език и руска литература към Българска академия на науките. Няма по какъв начин да не загатна, че през разнообразни стадии на своя живот е издиган за ръководител на Дружеството на русистите в България, за вицепрезидент на Международната асоциация на преподавателите по съветски език и литература, за зам. основен редактор на списание "Пламък ", за основен редактор на списание "Факел ", за основен редактор на списание "Болгарская русистика ".
През последните трийсет години, изтекли след 1989 година, когато значително наши сътрудници литератори обърнаха хастара на своите разбирания, написаха оскърбителен материали за огромни български писатели, отдавайки се на нравствен разврат, Колевски ни на йота не се поддаде на комфортния и добре заплатен конформизъм; запази като добър собственик семената на своята религия и нравственос. На моменти стартира по-отстранено да гледа на литературния развой. Започнаха да го посещават и подозрения дали всичко в кулата на всечовешкото благополучие е било наред.
Но най-важното интернационализмът му прерасна в просветено родолюбие. Прииждаха години на късна зрялост, когато той се върна като публицист в своето детство, в планинския уют на родното Яврово, посвети се да разказва незабравими облици на явровци, на родопчани. Намери пътеката, по която дружно е вървял с другите почтени синове на Яврово - Николай Хайтов и Борис Димовски.