Шест месеца по-късно протестиращите в Хонконг не съжаляват, че излязоха на улицата
Някои изгубиха работата си, други бяха осакатени, наказани или принудени да емигрират. Но шест месеца след началото на продемократичното придвижване в Хонконг никой от стачкуващите не съжалява за присъединяване си. Без казус след връщането на някогашната английска колония на Пекин, придвижването стартира на 9 юни, когато голям брой, наброяващо съгласно стачкуващите един милион души, заля улиците на мегаполиса, с цел да спре план, след това анулиран, за узаконяване на екстрадициите към Китай.
Местното държавно управление, съюзно на Пекин, остана неотстъпчиво и мобилизацията разшири настояванията си, настоявайки за демократични промени и критикувайки похищенията на централната китайска власт против правилото " Една страна, две системи ", за която се счита, че подсигурява свободите на Хонконг. На първа линия в ръководството на тази рецесия силите за сигурност опълчиха все по-твърд и по-твърд отговор против стачкуващите.
Реймънд Еюн, учител в епархийско девическо учебно заведение - елитно образователно заведение, доста скоро се причислява към протестното придвижване. Той участва на 12 юни пред Законодателния съвет (хонконгския парламент), когато голяма проява се изражда в принуждение. Твърдо ядро от протестиращи, твърдо решени да се бият, проникват този ден във външния двор на Народното събрание, който трябвало да разисква текста за екстрадициите, хвърляйки бутилки със запалителна примес, павета и железни щанги по служителите на реда. Силите за сигурност отвръщат със залп от сълзотворен газ против радикалите, след което
се заемат и с мирното голям брой, струпало се пред комплекса
- контраофанзива, провокирала гнева на популацията против личната му полиция.
И през днешния ден Реймънд не знае тъкмо какво е блъснало лицето му в този ден - гумен патрон или сачма. Едно нещо обаче е несъмнено - в очите му са влезнали безчет късчета стъкло от раздробените му очила. Зрението на дясното му око към този момент е едвам 30 %. Арестуван е за присъединяване в вълнения, след това е освободен.
Днес той не съжалява за нищо.
" Не минава и ден, в който да не се запитам по какъв начин мога да допринеса още за идеята. Парите и материалните удоволствия са значими, само че не толкоз, колкото преди ", споделя той за кореспондента на " Франс прес ".
Райън, 19-годишен студент, до наскоро прекарвал времето си в видеоигри или гледане на футбол, приказва в същия дух. Той е един от шестте хиляди стачкуващи, задържани през шестте месеца на неодобрение. Наложена му е
санкция от 5000 хонконгски $ (570 евро) поради развалена кофа
за боклук. " Преди това придвижване споделяха, че съм радостен човек и оптимист, само че някои хора към този момент ме мислят за черноглед, показа той. Вече не се усмихвам доста. Трудно ми е да се усмихвам, тъй като си мисля за другите стачкуващи, които бяха бити от ченгетата, които бяха задържани и още не са освободени. "
Има студени връзки с татко си, последовател на държавното управление, и изпитва откровена паника за бъдещето на придвижването. " Чувствам се в действителност безпомощен. Не знам какво ще се случи. Това е като да прекосяваш река, рискувайки живота си на всеки камък, по който стъпваш ", споделя той.
За доста хора животът в никакъв случай към този момент няма да е същият.
Бившият чиновник от английското консулство Саймън Чен живее в непринудено заточение в Лондон, откакто през август е арестуван в продължение на две седмици от китайските управляващи. Пекин го упреква, че е търсил услугите на проститутки, а той твърди, че е бил малтретиран от китайски сътрудници, които желали да изтръгнат от него информация за демонстрациите в Хонконг. " Аз съм в заточение и евентуално повече в никакъв случай няма да мога да се върна в Хонконг ", съобщи той за Агенция Франс Прес посредством обръщение в " Телеграм ".
Но и той не съжалява. " Най-сетне мога да бъда в действителност правилен на себе си, да се показвам, да работя свободно, да върша каквото желая с живота си, да се боря за демокрацията и свободите ", написа той.
Бившата стюардеса Ребека Си е изгубила работата си, тъй като Пекин упражни напън върху самолетните компании да вземат ограничения против чиновниците, изразяващи поддръжка за протестното придвижване. Със сълзи на очи тя излезе пред медиите през август, с цел да опише по какъв начин я уволнили от " Катай Драгон " (Cathay Dragon) поради изявленията й във фейсбук, в които коментирала политическата рецесия. Тя също остава положителна: " Ние всеки ден пишем история от юни насам. Китайското държавно управление си мисли, че се изтощаваме и че всичко " ще се уреди ", само че не осъзнава какъв брой са корави хонконгците. " /БТА
Местното държавно управление, съюзно на Пекин, остана неотстъпчиво и мобилизацията разшири настояванията си, настоявайки за демократични промени и критикувайки похищенията на централната китайска власт против правилото " Една страна, две системи ", за която се счита, че подсигурява свободите на Хонконг. На първа линия в ръководството на тази рецесия силите за сигурност опълчиха все по-твърд и по-твърд отговор против стачкуващите.
Реймънд Еюн, учител в епархийско девическо учебно заведение - елитно образователно заведение, доста скоро се причислява към протестното придвижване. Той участва на 12 юни пред Законодателния съвет (хонконгския парламент), когато голяма проява се изражда в принуждение. Твърдо ядро от протестиращи, твърдо решени да се бият, проникват този ден във външния двор на Народното събрание, който трябвало да разисква текста за екстрадициите, хвърляйки бутилки със запалителна примес, павета и железни щанги по служителите на реда. Силите за сигурност отвръщат със залп от сълзотворен газ против радикалите, след което
се заемат и с мирното голям брой, струпало се пред комплекса
- контраофанзива, провокирала гнева на популацията против личната му полиция.
И през днешния ден Реймънд не знае тъкмо какво е блъснало лицето му в този ден - гумен патрон или сачма. Едно нещо обаче е несъмнено - в очите му са влезнали безчет късчета стъкло от раздробените му очила. Зрението на дясното му око към този момент е едвам 30 %. Арестуван е за присъединяване в вълнения, след това е освободен.
Днес той не съжалява за нищо.
" Не минава и ден, в който да не се запитам по какъв начин мога да допринеса още за идеята. Парите и материалните удоволствия са значими, само че не толкоз, колкото преди ", споделя той за кореспондента на " Франс прес ".
Райън, 19-годишен студент, до наскоро прекарвал времето си в видеоигри или гледане на футбол, приказва в същия дух. Той е един от шестте хиляди стачкуващи, задържани през шестте месеца на неодобрение. Наложена му е
санкция от 5000 хонконгски $ (570 евро) поради развалена кофа
за боклук. " Преди това придвижване споделяха, че съм радостен човек и оптимист, само че някои хора към този момент ме мислят за черноглед, показа той. Вече не се усмихвам доста. Трудно ми е да се усмихвам, тъй като си мисля за другите стачкуващи, които бяха бити от ченгетата, които бяха задържани и още не са освободени. "
Има студени връзки с татко си, последовател на държавното управление, и изпитва откровена паника за бъдещето на придвижването. " Чувствам се в действителност безпомощен. Не знам какво ще се случи. Това е като да прекосяваш река, рискувайки живота си на всеки камък, по който стъпваш ", споделя той.
За доста хора животът в никакъв случай към този момент няма да е същият.
Бившият чиновник от английското консулство Саймън Чен живее в непринудено заточение в Лондон, откакто през август е арестуван в продължение на две седмици от китайските управляващи. Пекин го упреква, че е търсил услугите на проститутки, а той твърди, че е бил малтретиран от китайски сътрудници, които желали да изтръгнат от него информация за демонстрациите в Хонконг. " Аз съм в заточение и евентуално повече в никакъв случай няма да мога да се върна в Хонконг ", съобщи той за Агенция Франс Прес посредством обръщение в " Телеграм ".
Но и той не съжалява. " Най-сетне мога да бъда в действителност правилен на себе си, да се показвам, да работя свободно, да върша каквото желая с живота си, да се боря за демокрацията и свободите ", написа той.
Бившата стюардеса Ребека Си е изгубила работата си, тъй като Пекин упражни напън върху самолетните компании да вземат ограничения против чиновниците, изразяващи поддръжка за протестното придвижване. Със сълзи на очи тя излезе пред медиите през август, с цел да опише по какъв начин я уволнили от " Катай Драгон " (Cathay Dragon) поради изявленията й във фейсбук, в които коментирала политическата рецесия. Тя също остава положителна: " Ние всеки ден пишем история от юни насам. Китайското държавно управление си мисли, че се изтощаваме и че всичко " ще се уреди ", само че не осъзнава какъв брой са корави хонконгците. " /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ