Някои хора следват стъпките на своите родители. Други избират пътя

Някои хора следват стъпките на своите родители. Други избират пътя на сърцето и посвещението, а трети - сбъдват фантазиите си, доверявайки се на вътрешния си глас.

Те наблюдават бременността на майките, слушат тоновете на бебетата, оказват помощ при раждането и взимат в ръцете си новородените, до момента в който те поемат своята първа глътка въздух. Те са акушерките, които понижават с всяка последваща година.



В многопрофилната болница за интензивно лекуване в Пазарджик разчитат на последователност в специалността – по-възрастните акушерки предават своя опит на по-младите. 74-годишната Стоилка и 29-годишната Несрин работят един до друг, в името на по-добрата грижа за новородените.

„ Бебето се пипа доста нежно, доста обичат да им се приказва, по този начин са по-спокойни. Макар че те познават майчиния глас, привикват и с нас, тъй като сме по 12 часа с тях. Свикват и дори ни се усмихват. Когато се работи с бебета, би трябвало да се внимава, тъй като те усещат безусловно всичко “. Това е едно от наблюденията на Стоилка Маркова, старша акушерка в МБАЛ-Пазарджик.



Повече от 50 години Стоилка работи като акушерка, а 10 тях - в Русия. Има две деца, три внучки и двама правнука. Категорична е, че грижата за бебетата я подмладява и ѝ дава смисъл в живота.

„ Може би една детска фантазия се реализира. Това е една доста благородна специалност, човек се усеща, че е направил нещо денем, когато е бил на работа. Акушерската специалност се грижи за два живота – за майката родилка и за бебето. Тя ми дава всичко – неспокойствие, стрес, наслада, от време на време доста напрежение, отмалялост - това са 12 часа дневни смени, нощни смени “, изясни тя.



Когато обичаш специалността си, няма невъзможни неща и дистанциите не са от голяма важност. Всеки ден Несрин пътува от Пловдив до Пазарджик и назад, с цел да работи в интензивния бранш за недоносени бебета и да се грижи за тези, които имат най-голяма потребност. Непрестанно следи индикаторите на най-малките и се тормози наедно с родителите им. Признава, че работата е сложна и има своите ограничения, само че крайният резултат оправдава напъните.



„ Професията взима, само че повече дава. Най-вече душено задоволство, че си част от екипа, съхранил този нежен, дребен живот просто – това е неописуемо и си коства всичко. Коства ми обществения живот. Това, може би, е една от главните аргументи сега да съм сама. Не всеки схваща, че ние работим по 12 часа и се натоварваме до степен, че от време на време, когато се прибера от работа даже нямам сили да сляза от колата и да приказвам с някой “, разяснява Несрин Тахирова, акушерка в МБАЛ-Пазарджик.

Освен че оказват помощ при ражданията, акушерките правят непрекъснато наблюдаване и грижа за новородените – хранене, къпане, повиване, слагане на ваксини, както и административна работа. Всеки ден е друг, само че динамичността в никакъв случай не стопира.

Ако в Пазарджик се радват на щатни акушерки, то в доста от по-малките градове родилните зали са празни. От години Българската асоциация на експертите по здравни грижи сигнализира за неналичието на задоволително медицински експерти в страната, само че без резултат.



„ Наблюдава се дефицит на акушерки и то засилен в последните 10 години. Това е резултат от несвоевременно взети решения, свързани с националната здравна система. На 10 хиляди дами в България се пада половин акушерка. Броят на акушерките за страната до този миг е 4175, а са нужни още толкоз, с цел да покрият акушерските грижи “, разяснява Антоанета Димитрова, зам.-председател на БАПЗГ.

Голяма част от приключилите отпътуват в чужбина, с цел да търсят по-добри благоприятни условия за реализация и по-високо възнаграждение.

„ Там работят и по-спокойно. Това са страните от Европейски Съюз – Швейцария, Германия, Франция. Професията е извънредно виновна, тя е сложна за образование, тъй като е прочувствена и стресираща. Това лимитира младежите да я избират. Голяма част от приключилите акушерки избират да се преквалифицират, избират други специалности, където отговорността е по-малко и заплащането е по-високо “, добавя Димитрова.

Данните демонстрират, че у нас най-вече са акушерките в София, Варна и Пловдив, а минимум – във Видин, Перник и Ловеч.

„ Най-голям е броят на акушерките на възраст сред 50 и 60 години. Той съставлява 25% от общия брой, което значи, че в околните 4-5 години тези сътрудници ще бъдат към този момент в пенсионна възраст. 8.32 Броят на практикуващите пенсионирани сътрудници е 23%. Представяте си защо приказваме “, уточни зам.-председателят на БАПЗГ.

Такъв е и казусът на Стоилка, която въпреки и в пенсия, не се отхвърля - няма и избор.

„ 15 години към този момент съм пенсионер и работя, само че знаете ли започнах с пенсия 129 лв. и 16 стотинки. Може ли акушерка, работила 40 години да живее със 120 лв.. Това е огромният проблем с дефицита, тъй като младежите не са стимулирани да дойдат да работят тази виновна специалност с толкоз ниско възнаграждение. Не може в западните страни, който мете улиците да взима 800 евро заплата и една акушерка да взима. Преди години ме попитаха какъв брой взимам и аз се срамих да кажа, че взимам 400 лв.. Сега сме към този момент на по-високи заплати, само че отново са незадоволителни “, изясни Стоилка Маркова, старша акушерка в МБАЛ-Пазарджик.

От Българската асоциация на експертите по здравни грижи показват, че заплатите на акушерките варират сред 800 и 1500 лв..

„ За да се запълни този недостиг и с цел да подсигуряват обществен статус доста сътрудници работят на по 2-3 места, което води до хронична изтощеност, те вършат доста часове над графичен труд. Това повлиява освен на тяхното психическо и физическо здраве, само че се усилва и вероятността от допускане на неточности. Понякога те нарушават Кодекса на труда, работят по 24, по 36 часа. Това претоварване може да докара и до неточности, които от време на време се оказват съдбовни “, добави Антоанета Димитрова, зам.-председател на БАПЗГ.

Всяка година приблизително към 250 акушерки приключват своето обучение в България. Преподавателите им се надяват, че с изключение на познания са им предали и скъпи житейски уроци, тъй като акушерската специалност е предопределение и изисква и специфичен метод.



„ Ако нямаш отношение към майката, ти няма да спечелиш тази жена, тя няма да ти се довери. Самото дете, когато би трябвало да й го поднесеш, ти би трябвало да подходиш с нужното почитание и със същата наслада, която тя изпитва. Тя би трябвало да усети, че ти също се радваш “, изясни доцент Деляна Хаджиделева, учител в компетентност " Акушерка " във Факултет по публично здраве към Медицинския университет в София.

От 2017 година до момента Йоана Станчева, съосновател на първата у нас записана независима акушерска процедура, и колежките ѝ са наблюдавали над 800 дами с ниско-рискова бременност. Като половината от тях избират да родят във вода.



„ Раждането във вода е способ, който е доста необятно застъпен в света, само че в България към момента се усещаме несигурни в неговото приложение. Ние се усещаме сигурни, тъй като сме създали продан и сме видели изгодите и метода на работа, който прави това раждане безвредно. В нашата процедура 50% от дамите, които раждат обикновено, раждат във вода, а процентът на употребяващите вода единствено за облекчение на чувството е даже по-голям “, уточни Йоана Станчева.



„ Нашата работа в нашата процедура е да водим целия развой на женската консултация на една ниско рискова жена, да я съпроводим през целия ѝ път независимо, без да чакаме назначения или нареждания от по-висшестоящ. Поемането на сходна отговорност е значителната разлика сред акушерките в едно поделение и акушерките в независима процедура “, добави тя.

„ Обществото не познава активността на акушерките, тъй като акушерката липсва в извънболничната помощ, а там е нейното място. Все още липсва явен правилник за систематизиране и упражняване на специалността. Липсват стандарти по акушерски грижи. Причините са сложни и може би би трябвало да има политическа воля, с цел да се трансформират “

Потърсени за коментар по тематиката от здравното министерство дадоха отговор документално:


„ Най-същественият проблем в опазването на здравето в България е дребният брой медицински сестри, упражняващи специалността си. Осигуреността на популацията с акушерки в България е добра на фона на непрестанно намаляваща раждаемост, застаряващо и намаляващо население “.

И въпреки всичко бебета не престават да се раждат. През 2021 година в страната ни са проплакали близо 6 хиляди новородени. Всички те имат потребност от сигурни ръце, от акушерки с положително сърце и задача в живота.