Някогашният храм на демокрацията тъне в разрухаИмуществото е в насипно

...
Някогашният храм на демокрацията тъне в разрухаИмуществото е в насипно
Коментари Харесай

СДС: Политическо отмъщение е, че ни гонят от „Раковски“ 134

Някогашният храм на демокрацията тъне в съсипия
Имуществото е в насипно положение по коридорите

Добре пристигнали в храма на демокрацията. С тези думи ръководителят на Съюз на демократичните сили Румен Христов приветства на “Раковски” 134 публицисти и симпатизанти на синята партия. Поводът за срещата бе желанието на служебния правосъден министър Крум Зарков да даде паметната постройка на делегираните в България европрокурори на Лаура Кьовеши.

Пред постройката, бивш знак на българската народна власт, имаше хора с плакати “Долу ръцете от СДС” и “ДС гони СДС”. “Това е политическа офанзива против опозицията в България в навечерието на парламентарни избори. Виждаме скрит план за политическо отмъщение”, сподели Румен Христов. Той допусна, че Крум Зарков стартира предизборната си акция за ръководител на Българска социалистическа партия с “пиар на гърба на СДС”.

Почти шест години в “храма на демокрацията” парното е спукано, дограмата е от 1968 година, половината от прозорците не се затварят, фасадата се разрушава и от нея падат части, които могат да убият някой пешеходец. Голям проблем е, че тръбите за парното са в стените, има течове и с цел да се откри къде са, би трябвало да се изтърбуши мазилката. От Съюз на демократичните сили няколко пъти са желали да създадат ремонт за сметка на наема, който заплащат, само че регионалната администрация не е могла да вземе решение.



Позабравена панорама от “Раковски” 134.

“През февруари т. година взеха решение да ни гонят от постройката на “Раковски” 134, тъй като щели да я дават на Министерството на електронното ръководство. Но видяха, че тя е в плачевно положение и се отказаха”, споделя основният секретар Илия Лазаров. Още тогава, след уведомлението, те си събират багажа. Сега имуществото на партията, в това число и огромна част от архива, е в насипно положение по коридорите на постройката. Дивани и фотьойли, шкафове и бюра - мъчно може да се разминат двама души. За социална поръчка и осъществяване на капитален ремонт на постройката ще са нужни към три години. Желанието на управлението е да се изнесат краткотрайно, да се направи главен ремонт, след което един етаж да бъде възложен на синята партия за който да заплащат. Защото постройката има и историческа стойност.

Тръгваме с основния секретар Илия Лазаров по етажите, гъмжащи в миналото от политици и публицисти - тук бе и редакцията на в. “Демокрация”. Празни стаи, петна по стените и таваните, от които са изкъртени цели части мазилка. На петия етаж е кабинетът на ръководителя на партията. Жалка панорама - мръсни петна по тавана и по стените. А в миналото тук са били Желю Желев, Филип Димитров и Иван Костов и в тази стая са се вземали най-важните решения за развиването на България след смяната през ноември 1989 година

На шестия етаж е залата, в която всеки вторник заседаваше Националният изпълнителен съвет на Съюз на демократичните сили. Същата история - отлюспени части мазилка от стените и таваните. Вратата към терасата, откъдето се открива прелестна панорама към София, се отваря мъчно, не е подменяна от 1968 година. На тази тераса едно време се събираха пушачите след многочасовите разногласия по най-различни вътрешно и външнополитически тематики.

Много модерната за времето си постройка от стъкло и алуминий е издигната през 1968 година за щаб на Световния фестивал на младежта и студентите. Председател на щаба бе тогавашният секретар на комсомола Петър Младенов. След това тук се нанася Българската индустриална стопанска асоциация на Огнян Дойнов. През януари 1990 година държавното управление на Андрей Луканов дава постройката на новосъздадената съпротива Съюз на демократичните сили. Понеже единствено един тротоар от два метра дели постройката от улицата, концепцията е била, че няма да може да се провеждат огромни манифестации пред нея. Но все пак историята помни многолюдни сини демонстрации, които спираха с часове тролеите по “Раковски”.



Главният секретар Илия Лазаров демонстрира в какво положение е кабинетът, в който са седели Желю Желев, Филип Димитров и Иван Костов.

Едно от най-емблематичните визити на “Раковски” 134 бе на водача на Българска социалистическа партия Жан Виденов, който пристигна в “бърлогата на врага” на 5 януари 1994 година и се схванаха с Филип Димитров да има предварителни избори до края на годината, както и стана.
Днес всичко това е минало и тъне в давност. В последните години в емблематичната постройка се нанесоха и квартиранти на по два етажа - “Воля” на Марешки на първия и шестия и НФСБ на Валери Симеонов на втория и третия. За Съюз на демократичните сили останаха четвъртия и петият етаж, за които сините постоянно са си плащали наема. “С Марешки имаше спокойно взаимно битие, само че Симеонов отхвърляше да взе участие в общите разноски за поддръжка на постройката, да вземем за пример когато се сменяше въжето на асансьора”, спомнят си хора от администрацията.

В скоро време новият краткотраен адрес на Съюз на демократичните сили може да бъде на площад “Славейков”, където има свободни пространства към 200 кв. м. в Градската библиотека, където беше “Атака”. “Това ни устройва, само че казусът не е в офиса, а в историческото мислене, постройката има историческа стойност. Готови сме да отидем краткотрайно на “Славейков”, да си създадат ремонт на постройката и по-късно да ни дадат един етаж”, споделя на изпроводяк Илия Лазаров.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР