НСИ: Разходите за кризисни събития в България т.г спадат спрямо

НСИ: Разходите за спешни събития в България т.г спадат по отношение на предходните две
По оценка на Националния статистически институт (НСИ) през 2023 година изразходваните средства за подготвеност, предварителна защита, реагиране и възобновяване от спешни събития в бранш „ Държавно ръководство “ са 850 977 000 лв.,
или 0,46 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната, заяви Национален статистически институт.
Разходите за спешни събития през 2023 година понижават доста по отношение на 2021 и 2022 година, през които са регистрирани и средствата, свързани с преодоляването на пандемията от КОВИД-19, и рецесията, резултат от военния спор в Украйна през 2022 година.
Оценките на Национален статистически институт са по данни на Министерството на финансите.
Справка в Национален статистически институт сочи, че изразходваните средства за спешни събития през 2021 година общо са били 7 345 395 000 лв., а през 2022 година – 3 081 222 000 лв..
През 2023 година от всички регистрирани разноски през годината,
най-вече средства са изразходвани за подготвеност (78,6 на сто) и предварителна защита (12,7 на сто), до момента в който през 2021 и 2022 година максимален е делът на средствата за възобновяване и реагиране в резултат на двете огромни рецесии – пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна, съобщи Българска телеграфна агенция.
Оценките на Национален статистически институт демонстрират, че през 2023 година 695 077 000 лв.
от общите средства за спешни събития са изразходени от централната изпълнителна власт, до момента в който локалните управляващи са отчели 155 900 000 лв. от всички разноски.
Високият условен дял
при министерствата и ведомствата се дължи на средствата, изразходвани по направление „ подготвеност “ – 627 526 000 лв., което включва действия по противопожарна защита,
ръководство на държавния запас и военновременните ресурси и други, означават от Национален статистически институт.
При общините най-вече средства са изразходвани по направленията „ възобновяване “ – 65 420 000 лв. и „ предварителна защита “ – 48 654 000 лв..
През 2023 година 98,2 на 100 от изразходените средства за спешни събития
са обезпечени от държавния бюджет, а останалите 1,8 на 100 от Европейски Съюз. По-голямата част от средствата, обезпечени от Европейски Съюз, са изразходвани по направление „ подготвеност “. За разлика от 2023 година, през 2022 година повече от половината отпуснати средства от Европейски Съюз са изразходени по направление
„ реагиране “, а над две трети по направление „ възобновяване “ – през 2021 година.
През 2023 година за действия, свързани със отбрана на популацията при стихийни бедствия и повреди, са изразходени 163 591 000 лв., или 19,2 на 100 от общите разноски за спешни събития (850 977 000 лева).
Изразходваните средства за отбрана на популацията
при стихийни бедствия и повреди нарастват с 6,3 на 100 по отношение на миналата година и с 10,8 на 100 по отношение на 2021 година.
Кризисните събития
През 2023 година зародилите спешни събития (бедствия, повреди, произшествия и кризи) са 14 850, като те нарастват с 1 на 100 по отношение на миналата година.
Най-висок условен дял заемат пожарите
с произтекли от тях материални вреди – 50,4 на 100, следвани от пътнотранспортните катастрофи (инциденти) с потърпевши хора – 47,2 на 100.
Справка в Национален статистически институт сочи, че за 2021 година спешните събития в страната общо са били 14 041, а през 2022 година – 14 707.
През 2023 година броят на починалите хора в резултат на зародили бедствия, повреди, произшествия и рецесии е 667, или 10 души на 100 000 души от популацията на страната.
Най-висок дял от тях заемат починалите при транспортни произшествия
– 546 лица, следвани от починалите при пожари – 113 лица. Областите с най-вече починали са, София (столица) с 57 души
и Пловдив – 50, а тези с минимум – Перник и Смолян, надлежно с по четирима.
През 2021 година броят на починалите е бил 28 350, до момента в който през 2022 година – 9 689, сочи информация в Национален статистически институт.
Пострадалите (ранените) през 2023 година са общо 9 415, или 146 души на 100 000 души
от популацията на страната. Най-голям брой потърпевши са регистрирани при транспортни произшествия – 9 125 души, и пожари – 289 индивида. На районно равнище потърпевшите са най-вече в областите Пловдив – 1 132, София (столица) – 905, и Варна – 871.
Бедствия
През 2023 година спешните събития в страната, за които е оповестено бедствено състояние, са общо 104, като броят им е с 55 повече по отношение на миналата година,
а маркираното повишаване е с над 112 на 100.
От тях максимален дял заемат бедствията, свързани с наводнения, стихии, сурови зимни условия и горски пожари. В съпоставяне с 2022 година оповестените бедствени положения в следствие
на наводнения са се нараснали с 62,5 на 100, а тези, свързани с горски пожари – с 85,7 на 100.
През 2023 година бедствията засягат, отчасти или напълно, територията на 88 общини в страната. Най-голям брой бедствия са регистрирани в общините в областите Варна, София и Враца, в същото време в областите Кюстендил, Ловеч, София (столица) и Ямбол няма оповестени бедствени положения.
В резултат на зародилите бедствия в страната са починали петима души.
През 2023 година броят на популацията в засегнатите от бедствия територии е 1 321 253 души, или 20,5 на 100 от общото население на страната.