Козметични промени в Александровска болница
Новото управление на най-старата университетска болница - Александровска, стартира първите промени в болничното заведение, само че те не наподобяват изключително решителни, с цел да реализиран крайната цел - да стопят наследените от ръководството на ГЕРБ 42 млн. лева задължения към снабдители, от които просрочените са 32-34 млн. Болницата е с насъбрана загуба от 70 млн. лева, има негативен капитал, доходи от приблизително 79 млн. и разноски от 83 млн. лева годишно.
Първите дейности на новото управление наподобяват на правилото " понижаване на началниците " и плануват обединение на настоящи клиники. Засега, обаче, макар раздутия щат, съкращения няма, нито пък има обществена изясненост дали болничното заведение ще откри средства, с цел да финансира активността си.
Дори единствено слуховете за идните промени провокираха реакция у всички вероятни политици и някогашни управници на болничното заведение, като Александровска за малко беше застрашена и от Медицинския университет, че ще й отнеме статута на университетска болница. В същото време профсъюз с няколко члена в болничното заведение заплашва с митинг.
Обратно на борда
Вероятно мнозина си спомнят, че по време на втората вълна имаше голям брой лекари, които бяха надълбоко срещу да се лекува коронавирус в зони, в които се следят имунокомпрометирани пациенти с рак или трансплантация. Един от тях беше проф. доктор Емил Паскалев, който оглавяваше най-големия център за наблюдаване на трансплантирани пациенти в България, който се намираше в Александровска. Пациентите там получаваха орган и бяха проследявани в извънредно стерилни условия. През ноември предходната година, обаче, тогавашното управление реши да лекува в клиниката коронавирус и предложи на екипа на клиниката и пациентите да се реалокират в по-малко и нестерилно пространство. В знак на митинг проф. Паскалев и екипът му подадоха групова оставка, а в отговор бяха подложени на приятелски съд, че са безотговорни. Пациенти стачкуваха против решението да бъде преместена клиниката и да се разпилява документите на кандидатстващите за органи и към този момент трансплантираните. От това, обаче, не последва нищо, като се изключи че проф. Паскалев беше освободен от тогавашния шеф проф. Борис Богов и стартира да практикува в болница " Лозенец ". Освен екипът му, с него болничното заведение напуснаха и стотиците пациенти на клиниката. В Александровска по принцип има общо три клиники по нефрология, като едната е за хемодиализно лекуване. Решението на новото управление е трите клиники да бъдат обединени в една, а проф. Паскалев е поканен да ги оглави краткотрайно до провеждането на конкурс. Това, от своя страна, възвръща справедливостта във връзка с един от най-известните експерти в региона, екипът му и неговите пациенти.
Сливането, обаче, значи, че проф. Богов, предходният шеф, който оглавява едната от нефрологичните клиники, ще би трябвало да работи под управлението на проф. Паскалев, който шумно освободи.
Другите две промени са обединяването на две от трите хирургични звена. Според решението клиниката по пластична хирургия се влива в първа хирургична клиника, която ще бъде преструктурирана в Клиника по обща и оперативна хирургия. Двете хирургични клиники имат нови краткотрайни ръководители, а досегашният началник на втора хирургия проф. Георги Тодоров е освободен заради навършване на пенсионна възраст с предложение да продължи да практикува в болничното заведение. На негово място клиниката оглавява завеждащият катедрата по хирургия в Медицинския университет доцент Манол Соколов.
Първите дейности на новото управление наподобяват на правилото " понижаване на началниците " и плануват обединение на настоящи клиники. Засега, обаче, макар раздутия щат, съкращения няма, нито пък има обществена изясненост дали болничното заведение ще откри средства, с цел да финансира активността си.
Дори единствено слуховете за идните промени провокираха реакция у всички вероятни политици и някогашни управници на болничното заведение, като Александровска за малко беше застрашена и от Медицинския университет, че ще й отнеме статута на университетска болница. В същото време профсъюз с няколко члена в болничното заведение заплашва с митинг.
Обратно на борда
Вероятно мнозина си спомнят, че по време на втората вълна имаше голям брой лекари, които бяха надълбоко срещу да се лекува коронавирус в зони, в които се следят имунокомпрометирани пациенти с рак или трансплантация. Един от тях беше проф. доктор Емил Паскалев, който оглавяваше най-големия център за наблюдаване на трансплантирани пациенти в България, който се намираше в Александровска. Пациентите там получаваха орган и бяха проследявани в извънредно стерилни условия. През ноември предходната година, обаче, тогавашното управление реши да лекува в клиниката коронавирус и предложи на екипа на клиниката и пациентите да се реалокират в по-малко и нестерилно пространство. В знак на митинг проф. Паскалев и екипът му подадоха групова оставка, а в отговор бяха подложени на приятелски съд, че са безотговорни. Пациенти стачкуваха против решението да бъде преместена клиниката и да се разпилява документите на кандидатстващите за органи и към този момент трансплантираните. От това, обаче, не последва нищо, като се изключи че проф. Паскалев беше освободен от тогавашния шеф проф. Борис Богов и стартира да практикува в болница " Лозенец ". Освен екипът му, с него болничното заведение напуснаха и стотиците пациенти на клиниката. В Александровска по принцип има общо три клиники по нефрология, като едната е за хемодиализно лекуване. Решението на новото управление е трите клиники да бъдат обединени в една, а проф. Паскалев е поканен да ги оглави краткотрайно до провеждането на конкурс. Това, от своя страна, възвръща справедливостта във връзка с един от най-известните експерти в региона, екипът му и неговите пациенти.
Сливането, обаче, значи, че проф. Богов, предходният шеф, който оглавява едната от нефрологичните клиники, ще би трябвало да работи под управлението на проф. Паскалев, който шумно освободи.
Другите две промени са обединяването на две от трите хирургични звена. Според решението клиниката по пластична хирургия се влива в първа хирургична клиника, която ще бъде преструктурирана в Клиника по обща и оперативна хирургия. Двете хирургични клиники имат нови краткотрайни ръководители, а досегашният началник на втора хирургия проф. Георги Тодоров е освободен заради навършване на пенсионна възраст с предложение да продължи да практикува в болничното заведение. На негово място клиниката оглавява завеждащият катедрата по хирургия в Медицинския университет доцент Манол Соколов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ