Миналата година е произвела 97 500 нови пенсионери у нас
Новоотпуснатите пенсии изравниха 5-годишен връх. През предходната година те са 97 500. При предходния през 2017 година новите пенсионери са били единствено със 137 повече. В идващите години наклонността беше за леко понижаване на броя им, а повода - повишаването на възрастта и стажа.
Сега нарастване има при всички типове пенсии - инвалидни, наследствени, даже при тези, които не са свързани с трудова активност, както и при недостигащ стаж или възраст.
Едва половината обаче са взели персоналната пенсия за застрахователен стаж и възраст. А под 30%, или 26 524 от всички новоотпуснати, са на хора, пенсионирали се в всеобщата трета категория - с задоволително стаж и възраст.
За сметка на това инвалидните пенсии се усилват. През предходната година такава са взели 24 149 души, а това са 29,7% от всички новоотпуснати персонални първи пенсии. Година по-рано те са били с 3395 по-малко.
12 043 българи са излезли в пенсия на 66 година и 10 месеца. Това са хора, които се пенсионират с 15 година стаж. Средно те обаче са имали по 22,6 направени години. Броят на тези пенсионери през 2022 година е 6,6% по-голям по отношение на миналата, а повода е, че точно тогава заложената в промяната “Калфин ” пределна възраст за тази група с недостигащ стаж - 67 година, бе достигната. Иначе нормалните години за пенсиониране през 2023 -а са 62 година за дамите и 64 година и 6 месеца за мъжете при стаж надлежно 36,4 и 39,4 години.
Най-голямо нарастване има при ранното пенсиониране. Хората могат да го създадат с до 1 година предварително, в случай че имат задоволително стаж, само че по този начин пенсията им остава пожизнено понижена с 0,4% на месец. Средно българите, възползвали се от тази опция, са получавали по 781,87 лева предходната година.
Намалението за тях е било 3,12 лв. на месец, или за година са взели с 37,52 лева по-малко. Въпреки това 7232 души са се възползвали от тази опция, като приблизително не са им достигали към 10 месеца стаж. През предходната година растежът при тази група е с 22,7% (1338 души).
През април предходната година Конституционният съд дефинитивно отсъди, че това не нарушава конституцията. Съдиите бяха безапелационни, че тази алтернатива не е наложена от страната, а е право на избор при авансово известни последствия. По-малките пенсии пък се компенсират от компенсацията, което тези хора вземат - до 12 пенсии.
40 българи са се пенсионирали при изискванията на най-тежката първа категория труд през предходната година - работили подземен в рудници, в хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. 77 пък са тези в изискванията на второкласен, като водачи на рейсове, ватмани, машинисти, циркови актьори, оркестранти на духови принадлежности и др.
Сега нарастване има при всички типове пенсии - инвалидни, наследствени, даже при тези, които не са свързани с трудова активност, както и при недостигащ стаж или възраст.
Едва половината обаче са взели персоналната пенсия за застрахователен стаж и възраст. А под 30%, или 26 524 от всички новоотпуснати, са на хора, пенсионирали се в всеобщата трета категория - с задоволително стаж и възраст.
За сметка на това инвалидните пенсии се усилват. През предходната година такава са взели 24 149 души, а това са 29,7% от всички новоотпуснати персонални първи пенсии. Година по-рано те са били с 3395 по-малко.
12 043 българи са излезли в пенсия на 66 година и 10 месеца. Това са хора, които се пенсионират с 15 година стаж. Средно те обаче са имали по 22,6 направени години. Броят на тези пенсионери през 2022 година е 6,6% по-голям по отношение на миналата, а повода е, че точно тогава заложената в промяната “Калфин ” пределна възраст за тази група с недостигащ стаж - 67 година, бе достигната. Иначе нормалните години за пенсиониране през 2023 -а са 62 година за дамите и 64 година и 6 месеца за мъжете при стаж надлежно 36,4 и 39,4 години.
Най-голямо нарастване има при ранното пенсиониране. Хората могат да го създадат с до 1 година предварително, в случай че имат задоволително стаж, само че по този начин пенсията им остава пожизнено понижена с 0,4% на месец. Средно българите, възползвали се от тази опция, са получавали по 781,87 лева предходната година.
Намалението за тях е било 3,12 лв. на месец, или за година са взели с 37,52 лева по-малко. Въпреки това 7232 души са се възползвали от тази опция, като приблизително не са им достигали към 10 месеца стаж. През предходната година растежът при тази група е с 22,7% (1338 души).
През април предходната година Конституционният съд дефинитивно отсъди, че това не нарушава конституцията. Съдиите бяха безапелационни, че тази алтернатива не е наложена от страната, а е право на избор при авансово известни последствия. По-малките пенсии пък се компенсират от компенсацията, което тези хора вземат - до 12 пенсии.
40 българи са се пенсионирали при изискванията на най-тежката първа категория труд през предходната година - работили подземен в рудници, в хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. 77 пък са тези в изискванията на второкласен, като водачи на рейсове, ватмани, машинисти, циркови актьори, оркестранти на духови принадлежности и др.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ