Какви са очакванията към новия президент на Хърватия
Новоизбраният президент на Хърватия Зоран Миланович ще води политика на подсилване на връзките с Европейски Съюз и приемане на страната в Шенген. В същото време ще работи и за развиване на връзките с Русия, счита хърватският аналитик и дълготраен редактор на списание „ Политическа мисъл ” (Politicka misao) доктор Деян Йович.
Кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия (СДП) и някогашен министър председател на Хърватия Зоран Миланович победи на балотажа на президентските избори на 5 януари. Церемонията по встъпването в служба ще се състои на 18 февруари в Загреб в стеснен кръг.
Според Йович, позицията на президента не е съществена в политическата система на Хърватия, „ което е видно от метода, по който се възнамерява инаугурацията ”.
Миланович има сериозен опит в управлението на страната като министър-председател в интервала 2011 – 2016 година, завоюва безапелационно и президентските избори.
Хърватското общество желае промени в структурата на политическата система, само че не радикални, както предлагаха някои от кандидат-президентите.
Изборът на Миланович допуска належащо съдействие сред президента и премиера Андрей Пленкович, защото двамата са представители на разнообразни партии, счита политологът.
В хода на предизборната си акция и по-късно Миланович даде обещание, че ще бъде президент – центрист и няма на организира идеологизирана политика, а ще работи прагматично.
„ Очаквам той да работи добре с премиера по въпросите на външната политика, където имат подобие на вижданията и задачите. И двамата са насочени към по-нататъшна интеграция на Хърватия в европейските структури, Шенген и еврозоната. По въпроса за прекосяването в евро, Миланович е по-скептичен от премиера, само че стремежът към включване в шенгенското пространство е общ ”, акцентира Йович.
Според анализатора, президентът, за разлика от своята предшественичка, се отнася скептично към „ Инициативата за трите морета ” (Балтийско – Адриатическо-Черноморско съдействие на страните от Европейски Съюз, така наречен Триморие – бел.ред.).
Миланович разгласи, че за Хърватия е приоритет възстановяване на връзките със прилежаща Словения, доближаване с нея и с Австрия и в по-малка степен, обвързване на Хърватия със Съединени американски щати.
Що се отнася до Русия, евентуално Миланович ще одобри поканата на съветския президент Владимир Путин и ще отиде в Москва за честванията на 9-ти май. Това демонстрира, че новият президент е заинтригуван от разширение на хърватската външна политика освен в границите на Европейски Съюз, само че и във връзка с Русия и други страни, обобщава доктор Деян Йович.
Кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия (СДП) и някогашен министър председател на Хърватия Зоран Миланович победи на балотажа на президентските избори на 5 януари. Церемонията по встъпването в служба ще се състои на 18 февруари в Загреб в стеснен кръг.
Според Йович, позицията на президента не е съществена в политическата система на Хърватия, „ което е видно от метода, по който се възнамерява инаугурацията ”.
Миланович има сериозен опит в управлението на страната като министър-председател в интервала 2011 – 2016 година, завоюва безапелационно и президентските избори.
Хърватското общество желае промени в структурата на политическата система, само че не радикални, както предлагаха някои от кандидат-президентите.
Изборът на Миланович допуска належащо съдействие сред президента и премиера Андрей Пленкович, защото двамата са представители на разнообразни партии, счита политологът.
В хода на предизборната си акция и по-късно Миланович даде обещание, че ще бъде президент – центрист и няма на организира идеологизирана политика, а ще работи прагматично.
„ Очаквам той да работи добре с премиера по въпросите на външната политика, където имат подобие на вижданията и задачите. И двамата са насочени към по-нататъшна интеграция на Хърватия в европейските структури, Шенген и еврозоната. По въпроса за прекосяването в евро, Миланович е по-скептичен от премиера, само че стремежът към включване в шенгенското пространство е общ ”, акцентира Йович.
Според анализатора, президентът, за разлика от своята предшественичка, се отнася скептично към „ Инициативата за трите морета ” (Балтийско – Адриатическо-Черноморско съдействие на страните от Европейски Съюз, така наречен Триморие – бел.ред.).
Миланович разгласи, че за Хърватия е приоритет възстановяване на връзките със прилежаща Словения, доближаване с нея и с Австрия и в по-малка степен, обвързване на Хърватия със Съединени американски щати.
Що се отнася до Русия, евентуално Миланович ще одобри поканата на съветския президент Владимир Путин и ще отиде в Москва за честванията на 9-ти май. Това демонстрира, че новият президент е заинтригуван от разширение на хърватската външна политика освен в границите на Европейски Съюз, само че и във връзка с Русия и други страни, обобщава доктор Деян Йович.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ