Планетарната диета може да спаси живота ви
Ново изследване сочи, че приемането на „ планетарна здравна диета “ с по-малко месо и повече растителни храни може да избави животи и да облекчи климатичната рецесия, оповестява уебсайтът „ Tovima “.
Приемането на по този начин наречената планетарна здравна диета (PHD) може да предотврати 15 милиона преждевременни смъртни случая годишно, като в същото време доста понижи въздействието върху околната среда на актуалните хранителни системи, съгласно ново изследване.
Диетата натъртва на по-малко месо, риба и млечни артикули и повече плодове, зеленчуци, бобови култури, ядки и пълнозърнести храни, с акцент върху минимално модифицираните храни. Изследователите настояват, че тя освен подкрепя човешкото здраве, само че и понижава излъчванията на парникови газове, свързани със селското стопанство.
Производството на храни е отговорно за съвсем 30% от световните излъчвания на парникови газове, отбелязва изследването. Храните от скотски генезис в частност имат доста по-голям отпечатък върху околната среда от растителните други възможности, като способстват за замърсяването, обезлесяването, деградацията на почвите и загубата на биоразнообразие.
Приемането на PHD може да понижи риска от хронични болести като диабет вид 2, сърдечни болести, рак и невродегенеративни положения, като съгласно оценките рискът от преждевременна гибел се намалява с 27%.
Макар и адаптируема към локалните култури, главният принцип е отвод от високата консумация на алено месо, захар и скотски мазнини.
Проучването акцентира остри разлики в питателните привички по целия свят. В Съединените щати и Канада хората употребяват седем пъти повече алено месо от препоръчваното, до момента в който европейците и латиноамериканците ядат пет пъти повече от препоръчваното количество. За разлика от тях, популацията в Субсахарска Африка постоянно разчита в огромна степен на нишестени храни; даже едно непретенциозно нарастване на потреблението на пилешко месо, яйца и млечни артикули би могло доста да усъвършенства здравните резултати там.
Изследователите означават и дълбоки неравенства в екологичното влияние на питателните привички: най-богатите 30% от международното население са виновни за към 70% от екологичното натоварване на хранителната система. Междувременно 3,7 милиарда души към момента нямат достъп до налични и питателни храни, обективни заплати и безвредни условия на труд. Жените в частност са изправени пред систематични разлики в заплащането и незадоволително посланичество в хранителния бранш.
Докладът, формиран от специалисти в региона на храненето, науките за околната среда, стопанската система и публичното здраве, приканва за политики, които вършат здравословните храни по-достъпни, подсигуряват обективни трудови стандарти и дават опция на маргинализираните общности.
Без такива промени, предизвестяват учените, както човешкото здраве, по този начин и устойчивостта на планетата ще останат изложени на риск.
Приемането на по този начин наречената планетарна здравна диета (PHD) може да предотврати 15 милиона преждевременни смъртни случая годишно, като в същото време доста понижи въздействието върху околната среда на актуалните хранителни системи, съгласно ново изследване.
Диетата натъртва на по-малко месо, риба и млечни артикули и повече плодове, зеленчуци, бобови култури, ядки и пълнозърнести храни, с акцент върху минимално модифицираните храни. Изследователите настояват, че тя освен подкрепя човешкото здраве, само че и понижава излъчванията на парникови газове, свързани със селското стопанство.
Производството на храни е отговорно за съвсем 30% от световните излъчвания на парникови газове, отбелязва изследването. Храните от скотски генезис в частност имат доста по-голям отпечатък върху околната среда от растителните други възможности, като способстват за замърсяването, обезлесяването, деградацията на почвите и загубата на биоразнообразие.
Приемането на PHD може да понижи риска от хронични болести като диабет вид 2, сърдечни болести, рак и невродегенеративни положения, като съгласно оценките рискът от преждевременна гибел се намалява с 27%.
Макар и адаптируема към локалните култури, главният принцип е отвод от високата консумация на алено месо, захар и скотски мазнини.
Проучването акцентира остри разлики в питателните привички по целия свят. В Съединените щати и Канада хората употребяват седем пъти повече алено месо от препоръчваното, до момента в който европейците и латиноамериканците ядат пет пъти повече от препоръчваното количество. За разлика от тях, популацията в Субсахарска Африка постоянно разчита в огромна степен на нишестени храни; даже едно непретенциозно нарастване на потреблението на пилешко месо, яйца и млечни артикули би могло доста да усъвършенства здравните резултати там.
Изследователите означават и дълбоки неравенства в екологичното влияние на питателните привички: най-богатите 30% от международното население са виновни за към 70% от екологичното натоварване на хранителната система. Междувременно 3,7 милиарда души към момента нямат достъп до налични и питателни храни, обективни заплати и безвредни условия на труд. Жените в частност са изправени пред систематични разлики в заплащането и незадоволително посланичество в хранителния бранш.
Докладът, формиран от специалисти в региона на храненето, науките за околната среда, стопанската система и публичното здраве, приканва за политики, които вършат здравословните храни по-достъпни, подсигуряват обективни трудови стандарти и дават опция на маргинализираните общности.
Без такива промени, предизвестяват учените, както човешкото здраве, по този начин и устойчивостта на планетата ще останат изложени на риск.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ