Супернова виновна за масовото изчезване на Земята
Ново изследване разкрива, че световното изгубване на живота на Земята преди към 359 милиона години може да е провокирано от гибелен гърмеж на далечна звезда. За това споделя „ Лайф Сайънс “.
Към края на девонския интервал (преди 416 милиона до 358 милиона години) е имало всеобщо изгубване, известно като Хангенбергското събитие; то е заличило бронираните праисторически риби, наречени плакодерми и е умъртвило почти 70% от безгръбначните типове на Земята. Но учените от дълго време се пробват да схванат какво е предизвикало загиването.
Наскоро открити растителни спори дават улики за това антично изгубване. Изкопаеми спори, обхващащи хиляди години на границата на девонския и карбоновия интервал, демонстрират признаци на увреждане от ултравиолетова (UV) светлина. Тази находка подсказва, че катаклизмично събитие е предизвикало продължително нарушение на озоновия пласт на Земята, който защищава планетата от нездравословни UV лъчи. Учените допускат, че евентуалният претендент за този гърмеж на UV светлина може да е една или повече свръхнови, избухнали на разстояние от 65 светлинни години от Земята, съгласно новото изследване.
Климатичните промени и рисковата вулканична интензивност също са могли да навредят на озоновия пласт, само че доказателствата в геоложкия запис в края на Девон не могат ясно да свържат изчерпването на озона с световна злополука, зародила на Земята, оповестяват създателите на проучването.
Когато звездите умират, те отделят гърмежи от UV светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи. Ако свръхнова е задоволително покрай Земята, тези лъчи могат да разрушат озоновия пласт, излагайки Земята на нефилтрирана UV светлина от слънцето и да навредят на живота на повърхността на планетата. Това увреждане обаче нормално е кратковременно. Ефектите му избледняват след една или повече години, "и след десетилетие Земята възвръща озона си ", споделя водещият създател на проучването Брайън Фийлдс, професор в Катедрата по астрономия в Университета на Илинойс Урбана-Шампейн.
Но това в началото бомбардиране е единствено първият стадий от вредите, които прилежаща супернова може да нанесе, сподели Фийлдс.
"По-късно гърмежът на свръхновата покосява Слънчевата система. Взривът работи като ускорител на частици и Земята е окъпана от натоварен дъжд от високоенергийни частици ", които са известни като мюони, споделя Фийлдс. Не единствено този гърмеж лишава озоновия пласт на Земята - още веднъж мюони по-късно облъчват земната повърхнина и проникват надълбоко подземен и в океаните.
"Те навреждат на живота и галактическите лъчи остават в продължение на доста хиляди години, до 100 000 години ", сподели Фийлдс. Ако свръхнова или повече от една раздробят озоновия пласт на Земята, това би могло да изясни UV провалите, открити в спори от късния девон и прашеца в продължение на хилядолетия, оповестяват откривателите.
Колко близо би трябвало да бъде една звезда, с цел да може нейната гибел да засегне Земята?
Към края на девонския интервал (преди 416 милиона до 358 милиона години) е имало всеобщо изгубване, известно като Хангенбергското събитие; то е заличило бронираните праисторически риби, наречени плакодерми и е умъртвило почти 70% от безгръбначните типове на Земята. Но учените от дълго време се пробват да схванат какво е предизвикало загиването.
Наскоро открити растителни спори дават улики за това антично изгубване. Изкопаеми спори, обхващащи хиляди години на границата на девонския и карбоновия интервал, демонстрират признаци на увреждане от ултравиолетова (UV) светлина. Тази находка подсказва, че катаклизмично събитие е предизвикало продължително нарушение на озоновия пласт на Земята, който защищава планетата от нездравословни UV лъчи. Учените допускат, че евентуалният претендент за този гърмеж на UV светлина може да е една или повече свръхнови, избухнали на разстояние от 65 светлинни години от Земята, съгласно новото изследване.
Климатичните промени и рисковата вулканична интензивност също са могли да навредят на озоновия пласт, само че доказателствата в геоложкия запис в края на Девон не могат ясно да свържат изчерпването на озона с световна злополука, зародила на Земята, оповестяват създателите на проучването.
Когато звездите умират, те отделят гърмежи от UV светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи. Ако свръхнова е задоволително покрай Земята, тези лъчи могат да разрушат озоновия пласт, излагайки Земята на нефилтрирана UV светлина от слънцето и да навредят на живота на повърхността на планетата. Това увреждане обаче нормално е кратковременно. Ефектите му избледняват след една или повече години, "и след десетилетие Земята възвръща озона си ", споделя водещият създател на проучването Брайън Фийлдс, професор в Катедрата по астрономия в Университета на Илинойс Урбана-Шампейн.
Но това в началото бомбардиране е единствено първият стадий от вредите, които прилежаща супернова може да нанесе, сподели Фийлдс.
"По-късно гърмежът на свръхновата покосява Слънчевата система. Взривът работи като ускорител на частици и Земята е окъпана от натоварен дъжд от високоенергийни частици ", които са известни като мюони, споделя Фийлдс. Не единствено този гърмеж лишава озоновия пласт на Земята - още веднъж мюони по-късно облъчват земната повърхнина и проникват надълбоко подземен и в океаните.
"Те навреждат на живота и галактическите лъчи остават в продължение на доста хиляди години, до 100 000 години ", сподели Фийлдс. Ако свръхнова или повече от една раздробят озоновия пласт на Земята, това би могло да изясни UV провалите, открити в спори от късния девон и прашеца в продължение на хилядолетия, оповестяват откривателите.
Колко близо би трябвало да бъде една звезда, с цел да може нейната гибел да засегне Земята?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ