Какво наистина прави мозъкът ви, докато четете
Ново обзорно проучване на невролози от Института „ Макс Планк “ за когнитивни и мозъчни науки при индивида разкрива по-ясна картина от всеки път. Като сплотяват данни от 163 невровизуализационни опита, включващи над 3000 здрави възрастни четящи, откривателите съумяват да картографират динамичната мрежа за четене в мозъка – освен за думи, а за всеки пласт на четенето: от обособени букви до цели повествования, написа.
Прочетете още
„ Открихме висока специфика на обработката при четене на букви, думи, фрази и текстове, съсредоточена извънредно в зони на лявото полукълбо, “ пишат Сабрина Тюркер и Беатрис Фумагали – водещи авторки на проучването, оповестено в Neuroscience & Biobehavioral Reviews.
Тяхната работа не просто изброява кои мозъчни области се задействат. Тя демонстрира по какъв начин другите типове четене – мислено или на глас, на същински думи или глупости, при оценка или при схващане – имат своя лична неврална „ подписка “. Тези прозрения дават ключ към това по какъв начин учим, за какво от време на време срещаме компликации и по какъв начин четенето трансформира мозъка ни.
За да разберем какво прави това мета-анализно проучване друго, е значимо да знаем по какъв начин нормално невронауката учи четенето. Често фокусът е върху обособени думи или псевдодуми – произносими, само че безсмислени комбинации като „ флирп “ или „ посетител “. Но действителното четене не стопира дотук. Ние разчитаме букви, декодираме срички, разбираме синтаксис и даже задържаме истории в паметта си.
Тюркер и сътрудниците ѝ избират по-широк метод. Те събират данни от проучвания, в които участниците четат всичко – от обособени букви до цели абзаци, на девет азбучни езика, в това число британски, немски, френски и италиански. Резултатът е една от най-подробните карти на „ четящия мозък “, създавани до момента.
Откритията удостоверяват, че четенето задейства класическата езикова мрежа на мозъка – области като лявата долна фронтална извивка (IFG), вентралния окципито-темпорален кортекс (vOTC) и темпоро-париеталния кортекс (TPC). Но всеки обособен стадий на четене провокира и неповторима мозъчна интензивност.
· Четенето на букви задейства единствено тясна зона в лявия окципитален кортекс, област, обвързвана с образната обработка.
· Четенето на думи ангажира по-широки мрежи, в това число елементи от фронталния и париеталния дял.
· Четенето на фрази води до спомагателна активация в области, свързани със синтаксиса и основаването на смисъл, изключително междинната и горната темпорална извивка.
· Четенето на текст изисква съгласуваност от „ хъбове “ като прецентралната извивка и спомагателната моторна зона, което евентуално отразява задържането на комплицирана информация в работната памет.
Тази градация е впечатляваща: мозъкът не просто мащабира едни и същи процеси, а пренастройва интензивността си съгласно условията на задачата.
Четене на глас против четене мислено
Едно от най-интересните открития на проучването е по какъв начин другите стилове на четене провокират друга мозъчна интензивност.
· Явното четене – четене на глас – задейства слухови и моторни зони, в това число лявата инсула и горния темпорален кортекс. Тези области подкрепят обработката на звука и координирането на речта.
· При четене мислено (скрито четене) се задейства друга система: мрежата за многозадачност, включваща фронталния полюс и парасингуларния кортекс. Тази система е обвързвана с висши изпълнителни функционалности, като внимание и угнетяване на импулси.
„ По-последователната активация на многозадачните райони по време на четене мислено “ най-вероятно отразява умствения баланс сред образуване на вътрешна тирада и угнетяване на гласовото ѝ изложение.
С други думи, да четеш мислено е надалеч от пасивно деяние – това е високо равнище на мисловна интензивност: тирада без тон.
Какво демонстрират безсмислените думи
За да схванат по-добре по какъв начин мозъкът обработва смисъл, учените съпоставят по какъв начин се четат действителни думи по отношение на псевдодуми – измислени, само че произносими.
Истинските думи задействат повече области, свързани с паметта и смисъла – като ъгловата извивка, междинната темпорална извивка и орбитофронталния кортекс. Тези зони оказват помощ при извличането на познати понятия и консолидираното им в подтекста на четенето.
· Псевдодумите, въпреки това, задействат райони, свързани с фонологичното декодиране – „ разчитането “ на непознати комбинации от звуци. Това включва прецентралната извивка, pars opercularis от долната фронтална извивка (IFG), както и зони в дясното полукълбо, като горния латерален окципитален кортекс.
Този контрастност удостоверява добре позната доктрина за четенето – модела на двойния маршрут (dual-route framework), който допуска две разнообразни пътища:
· лексикален път за познати думи
· фонологичен път за непознати
Изследването на Института „ Макс Планк “ дава едно от най-ясните невронни потвърждения на тази доктрина досега.
Изненадващата роля на дребния мозък
Малкият мозък, обичайно прочут като координатор на придвижванията, от ден на ден се признава и за значим участник в езика и четенето. Новият мета-анализ удостоверява значимостта му в този развой.
Десният дребен мозък се е задействал при всички задания, свързани с четене, което подсказва, че той има обща роля – евентуално в координацията на очни придвижвания или обмисляне на речта.
Левият дребен мозък, от своя страна, се е заел по-специфично при четене мислено и различаване на думи, което подсказва негово присъединяване в семантичната обработка.
„ Малкият мозък наподобява доста по-дълбоко вграден в мрежата за четене, в сравнение с се смяташе до момента, “ означават Тюркер и сътрудниците ѝ.
Не всички задания за четене са равностойни
Много невроизследвания на четенето употребяват лексикални задания – при които участниците би трябвало да преценяват дали дадена поредност от букви е дума или не. Но откривателите от института „ Макс Планк “ предизвестяват, че тези задания не отразяват действителното четене.
Анализът им демонстрира, че четенето мислено – даже на безсмислени думи – задейства по-дълбоки мрежи за смислово схващане и интеграция, в това число фузиформената извивка и междинната темпорална извивка, в по-голяма степен от лексикалните задания.
От друга страна, лексикалните задания разчитат повече на фронталните зони за взимане на решения и области като предната цингуларна извивка, която оказва помощ за наблюдаване на спорове и надзор на вниманието.
Това значи, че откриватели, които учат дислексия или развиването на четенето, може би би трябвало да премислят какви задания употребяват в изследванията си.
Четенето и мозъкът: Динамичен продан
От това огромно проучване не се обрисува един „ център за четене “ в мозъка, а по-скоро гъвкава система, която се пренастройва според от сложността на текста и естеството на задачата.
Това изобретение е изключително навременно. Грамотността е жизненоважна в актуалното общество, само че милиони хора изпитват компликации с четенето заради положения като дислексия. По-дълбокото схващане на ролята на разнообразни мозъчни области в процеса на четене може да помогне за по-добре ориентирани интервенции.
„ Тази работа може да даде скъпи невронни прозрения за моделите на четене, “ пишат учените,
„ и да осведоми бъдещи проучвания върху развиването на четенето и обвързваните с него усложнения. “
А за всички, които в миналото са се изгубвали в хубава книга, това проучване предлага още нещо: чувство за възхита. Всеки път, когато четем, трансформираме буквите в живот – акт, който остава измежду най-забележителните достижения на човешкия мозък.
Прочетете още
„ Открихме висока специфика на обработката при четене на букви, думи, фрази и текстове, съсредоточена извънредно в зони на лявото полукълбо, “ пишат Сабрина Тюркер и Беатрис Фумагали – водещи авторки на проучването, оповестено в Neuroscience & Biobehavioral Reviews.
Тяхната работа не просто изброява кои мозъчни области се задействат. Тя демонстрира по какъв начин другите типове четене – мислено или на глас, на същински думи или глупости, при оценка или при схващане – имат своя лична неврална „ подписка “. Тези прозрения дават ключ към това по какъв начин учим, за какво от време на време срещаме компликации и по какъв начин четенето трансформира мозъка ни.
За да разберем какво прави това мета-анализно проучване друго, е значимо да знаем по какъв начин нормално невронауката учи четенето. Често фокусът е върху обособени думи или псевдодуми – произносими, само че безсмислени комбинации като „ флирп “ или „ посетител “. Но действителното четене не стопира дотук. Ние разчитаме букви, декодираме срички, разбираме синтаксис и даже задържаме истории в паметта си.
Тюркер и сътрудниците ѝ избират по-широк метод. Те събират данни от проучвания, в които участниците четат всичко – от обособени букви до цели абзаци, на девет азбучни езика, в това число британски, немски, френски и италиански. Резултатът е една от най-подробните карти на „ четящия мозък “, създавани до момента.
Откритията удостоверяват, че четенето задейства класическата езикова мрежа на мозъка – области като лявата долна фронтална извивка (IFG), вентралния окципито-темпорален кортекс (vOTC) и темпоро-париеталния кортекс (TPC). Но всеки обособен стадий на четене провокира и неповторима мозъчна интензивност.
· Четенето на букви задейства единствено тясна зона в лявия окципитален кортекс, област, обвързвана с образната обработка.
· Четенето на думи ангажира по-широки мрежи, в това число елементи от фронталния и париеталния дял.
· Четенето на фрази води до спомагателна активация в области, свързани със синтаксиса и основаването на смисъл, изключително междинната и горната темпорална извивка.
· Четенето на текст изисква съгласуваност от „ хъбове “ като прецентралната извивка и спомагателната моторна зона, което евентуално отразява задържането на комплицирана информация в работната памет.
Тази градация е впечатляваща: мозъкът не просто мащабира едни и същи процеси, а пренастройва интензивността си съгласно условията на задачата.
Четене на глас против четене мислено
Едно от най-интересните открития на проучването е по какъв начин другите стилове на четене провокират друга мозъчна интензивност.
· Явното четене – четене на глас – задейства слухови и моторни зони, в това число лявата инсула и горния темпорален кортекс. Тези области подкрепят обработката на звука и координирането на речта.
· При четене мислено (скрито четене) се задейства друга система: мрежата за многозадачност, включваща фронталния полюс и парасингуларния кортекс. Тази система е обвързвана с висши изпълнителни функционалности, като внимание и угнетяване на импулси.
„ По-последователната активация на многозадачните райони по време на четене мислено “ най-вероятно отразява умствения баланс сред образуване на вътрешна тирада и угнетяване на гласовото ѝ изложение.
С други думи, да четеш мислено е надалеч от пасивно деяние – това е високо равнище на мисловна интензивност: тирада без тон.
Какво демонстрират безсмислените думи
За да схванат по-добре по какъв начин мозъкът обработва смисъл, учените съпоставят по какъв начин се четат действителни думи по отношение на псевдодуми – измислени, само че произносими.
Истинските думи задействат повече области, свързани с паметта и смисъла – като ъгловата извивка, междинната темпорална извивка и орбитофронталния кортекс. Тези зони оказват помощ при извличането на познати понятия и консолидираното им в подтекста на четенето.
· Псевдодумите, въпреки това, задействат райони, свързани с фонологичното декодиране – „ разчитането “ на непознати комбинации от звуци. Това включва прецентралната извивка, pars opercularis от долната фронтална извивка (IFG), както и зони в дясното полукълбо, като горния латерален окципитален кортекс.
Този контрастност удостоверява добре позната доктрина за четенето – модела на двойния маршрут (dual-route framework), който допуска две разнообразни пътища:
· лексикален път за познати думи
· фонологичен път за непознати
Изследването на Института „ Макс Планк “ дава едно от най-ясните невронни потвърждения на тази доктрина досега.
Изненадващата роля на дребния мозък
Малкият мозък, обичайно прочут като координатор на придвижванията, от ден на ден се признава и за значим участник в езика и четенето. Новият мета-анализ удостоверява значимостта му в този развой.
Десният дребен мозък се е задействал при всички задания, свързани с четене, което подсказва, че той има обща роля – евентуално в координацията на очни придвижвания или обмисляне на речта.
Левият дребен мозък, от своя страна, се е заел по-специфично при четене мислено и различаване на думи, което подсказва негово присъединяване в семантичната обработка.
„ Малкият мозък наподобява доста по-дълбоко вграден в мрежата за четене, в сравнение с се смяташе до момента, “ означават Тюркер и сътрудниците ѝ.
Не всички задания за четене са равностойни
Много невроизследвания на четенето употребяват лексикални задания – при които участниците би трябвало да преценяват дали дадена поредност от букви е дума или не. Но откривателите от института „ Макс Планк “ предизвестяват, че тези задания не отразяват действителното четене.
Анализът им демонстрира, че четенето мислено – даже на безсмислени думи – задейства по-дълбоки мрежи за смислово схващане и интеграция, в това число фузиформената извивка и междинната темпорална извивка, в по-голяма степен от лексикалните задания.
От друга страна, лексикалните задания разчитат повече на фронталните зони за взимане на решения и области като предната цингуларна извивка, която оказва помощ за наблюдаване на спорове и надзор на вниманието.
Това значи, че откриватели, които учат дислексия или развиването на четенето, може би би трябвало да премислят какви задания употребяват в изследванията си.
Четенето и мозъкът: Динамичен продан
От това огромно проучване не се обрисува един „ център за четене “ в мозъка, а по-скоро гъвкава система, която се пренастройва според от сложността на текста и естеството на задачата.
Това изобретение е изключително навременно. Грамотността е жизненоважна в актуалното общество, само че милиони хора изпитват компликации с четенето заради положения като дислексия. По-дълбокото схващане на ролята на разнообразни мозъчни области в процеса на четене може да помогне за по-добре ориентирани интервенции.
„ Тази работа може да даде скъпи невронни прозрения за моделите на четене, “ пишат учените,
„ и да осведоми бъдещи проучвания върху развиването на четенето и обвързваните с него усложнения. “
А за всички, които в миналото са се изгубвали в хубава книга, това проучване предлага още нещо: чувство за възхита. Всеки път, когато четем, трансформираме буквите в живот – акт, който остава измежду най-забележителните достижения на човешкия мозък.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ