Ново изследване установи, че жизненоважната текуща система на Атлантическия океан,

Ново проучване откри, че жизненоважната настояща система на Атлантическия океан, която въздейства върху метеорологичните условия, може да се срине още в края на 2030 година Това би било злополука от планетарен мащаб, изменяща времето и климата.

Няколко изследвания през последните години заключиха, че атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация (AMOC) може да е на ръба на колапса, отслабена от по-топлите океански температури и нарушената соленост. Причината за това е изменението на климата, което е разследване от човешката активност.

Новото проучване (което е рецензирано, само че към момента не е оповестено в научно списание) употребява най-съвременен модел, с цел да оцени по кое време AMOC може да се срине. Този модел дефинира, че AMOK може да се срине сред 2037 и 2064 година Най-вероятно това може да се случи до 2050 година

„ Това в действителност е обезпокоително. Всички негативни странични резултати от изменението на климата, като горещи талази, суши и наводнения, ще продължат. Ако има и колапс на AMOC, климатът ще се утежни още повече “, сподели Рене ван Уестърн, откривател на моретата и атмосферата в университета в Утрехт в Холандия и съавтор на проучването.

AMOK работи като конвейер - транспортира топлата повърхностна вода от южното полукълбо и я разпределя към студения северен Атлантик. Тогава по-студената, по-солена вода потъва и тече на юг. Това е механизъм, който защищава елементи от южното полукълбо от непоносимия мраз и разпределя хранителни субстанции, които поддържат живота в морските екосистеми.

Колапсът на AMOK ще направи доста елементи на света неузнаваеми. В десетилетията след колапса си арктическият лед ще стартира да се движи на юг и след 100 години ще се популяризира до южното крайбрежие на Англия. Средната температура в Европа и Северна Америка ще се увеличи. Ще настъпи цялостно превръщане на сезоните в тропическите гори на Амазонка - актуалният изсъхнал сезон ще стане дъждовен и назад.

Стефан Рамсторф, океанограф от немския университет в Потсдам, който не е взел участие в упоменатите проучвания, акцентира, че е належащо да се направи всичко, с цел да се избегне колапсът на AMOK, защото той съставлява огромна заплаха.

Учени от Утрехт използваха най-съвременни модели и за първи път идентифицираха региона на Южния Атлантически океан като оптимално място за наблюдаване на измененията в циркулацията. Те следиха температурите и солеността на океана, с цел да могат да ревизират по-ранни оценки по кое време може да настъпи повратната точка в AMOK.

Рамсторф означи, че преди няколко години е имало спор дали това въобще ще се случи и че в този момент е по-вероятно, в сравнение с преди няколко години, това да се случи. Според него преди пет или повече години той би се съгласил, че колапс на AMOK през този век е малко евентуален, макар че 10% риск е недопустимо висок за такова пагубно влияние.

„ Сега има пет изследвания, които допускат, че това може да се случи през този век. “ Моята оценка на риска това да се случи е 50% ", прибавя Рамсторф.

Това проучване не взема поради топенето на ледената завивка на Гренландия. Докато ледът на Гренландия се топи, големи количества прясна вода от ледената завивка се вливат в Северния Атлантик, нарушавайки една от движещите сили на AMOC, която е солта.

Както подсети Рамсторф, към този момент има голям приток на прясна вода в Северния Атлантик, което изцяло ще наруши системата, оповестява CNN.