Новият президент на Българската федерация по волейбол Любо Ганев даде

Новият президент на Българската федерация по волейбол Любо Ганев даде изявление за италианския вестник La Stampa . В Италия с трогване си спомниха за положителните изяви на Любо Ганев с екипа на Алпитур (Кунео).

- Здравей Любо! Колко кг тежиш в този момент?
- Когато играх при Вас в Кунео бях 115-120 кг. Сега съм 180 кг доста добре разпределени по цялото тяло.

- Любо, къде се намираш в този момент и по какъв начин си?
- Аз съм в София, столицата на България. Добре съм. Тук за момента обстановката е по-малко тревожна, в сравнение с в Италия, позитивните за ковид са към 300. Аз съм у дома, където мога да работя дружно с 33-годишния си наследник Ефтим и 28-годишния си наследник Любо. И аз също съм дядото на превъзходната внучка Любомира.

- Поздравления за това, че беше определен за №1 във волейболната федерация на твоята страна!
- Във федерацията съм към този момент 20 години. Първо бях консултант, по-късно вицепрезидент. На изборите получих 82 гласа от вероятни 82. Преди малко направихме онлайн Управителен съвет, с цел да обсъдим по какъв начин могат да се подобрят нещата. В България съм и вицепрезидент на Българския олимпийски комитет.

- Пазиш ли Кунео в сърцето си?
- Разбира се. Когато популяризирах “Асикс”, се връщах най-малко един-два пъти през месеца, с цел да се видя с Франко Аресте.
- Знаеш ли, че пицата „ Любо “ към момента се продава? - Хубаво са създали. Първо, тъй като беше вкусна и второ, тъй като желая постоянно да хапвам, когато дойда тук. Горгондзола и шпек.

- През 90-те какъв брой пици поръчваше?
- Ммм… Зависи от това дали съм играл преди този момент.

- Ще ни разкажеш ли за Силвано Пранди?
- Мога да приказвам за него с часове. Преди всичко Силвано е страховит треньор и ценител на волейбола. Уважавам го извънредно доста. Нямах подозрения дали би трябвало да поканя тъкмо него в националния тим.
На УС беше и той онлайн със своите скъпи препоръки.
Когато през 1993 година Силвано пристигна от Падова в Кунео, както всеки треньор и той искаше да победи някогашния си тим. Когато победихме след трайбрек в реванша в Кунео, а последната точка беше моя от ас, вместо да ознаменувам по моя си метод, се затичах към Силвано и го подвигнах го във въздуха. Само че…
- Само че? - В този миг Силвано държеше ръцете си в джобовете. Нараних му малко пръста. Искам да кажа, че когато прекосих в гръцкия Арис (Солун), видях, че там не обръщат огромно внимание на тактиката. Когато съперниците нападнаха, нашата обсада беше постоянно преодоляна и топката падаше в полето. Същите тези точки Силвано Пранди ни ги показваше, по памет, с едни огромни „ X”, с цел да бъдем деликатни, когато нападат. В Кунео се защитавахме с помощта на него. Разбрах го по-късно, само че въпреки всичко го разбрах.

- Разкажи ни някоя смешка с твой съотборник?
- В тима беше руснакът Олег Шатунов. Много положително момче. Тъкмо беше пристигнал в тима. Казах му: „ Олег, когато седнем на масата за обяд, на всяко едно носене – салата, първо, второ, пожелавай “добър апетит”. Силвано доста държи на това. Знак да положителни маниери е. Той го споделяше. Всички знаехме, че за Силвано „ добър вкус “ е табу. Бързо ме разобличаваха и всички се смееха “.

- Продължаваш ли да практикуваш по този начин наречената „ ананасова диета “?
- Да, доста съм пореден. Ям по 5 пъти дневно. От всичко, като се изключи ананас.