Д-р Брънзалов: Недопустимо е да има намаляване на цените на клиничните пътеки
Новият ръководител на БЛС доктор Николай Брънзалов пред Zdrave.net
Д-р Брънзалов, Надзорният съвет одобри доклада на НЗОК до 30 септември 2024 година и прогнозата за осъществяването на бюджета до 31 декември. Какво демонстрира Вашият разбор на данните?
На първо място в НРД е записано, че БЛС и НЗОК би трябвало да стартират диалози в границите на месец септември. Тогава, когато специалистите на НЗОК имат данни и прогнози какво ще се случи до края на финансовата година - какъв остатък се чака в едни пера и ще има ли дефицит в други. Неслучайно е записано, че тогава дружно обсъждаме какво да вършим. Сега е много късно да се прави подобен разбор, тъй като действително остава единствено един месец до края на финансовата година. Независимо от навика на Касата да твърди, че се включва и месец декември, финансовата година на НЗОК завършва на 30 ноември. Дейностите за месец декември се заплащат с бюджета за идната година. Т.е. каквито и ограничения да бъдат подхванати, те ще имат въздействие единствено за един месец. Всякакви срещи по тази тематика, действително да закъснели към този момент.
Заради дефицита на средства за лечебните заведения за месец ноември от Касата оповестиха, че ще предизвикват диалог с БЛС за осъществяването на чл.371 от НРД за понижаване на цените на клиничните пътеки. Каква е позицията на Лекарския съюз по тематиката? Как оферирате да се компенсира този дефицит?
Абсолютно невероятно е да се приказва за понижаване на цените със задна дата. БЛС е договорил планувани за 2024 година цени и размери активност. След решението на Конституционния съд, с което рестриктивните мерки за болнично лекуване бяха оповестени за противоконституционни, тези размери към този момент не са контрактуваните сред Лекарският съюз и Касата. Представете си обаче, че сте шеф на лечебно заведение и сте съумял да се вместите в авансово заложените предели. По каква причина би трябвало да бъдат понижени цените на пътеките, по които работите? Ако пък лечебното заведение е търсено и надлежно въпросните предели са надвишени, по какъв начин да обясните, че цените, по които работите се понижават вследствие на това, че сте работили добре? Съгласете се, че това е погрешно. Намаляване на цени за 20-тина дни няма да докара до нищо друго с изключение на до напрежение.
Каквато и да е повода за преразхода можем като сътрудниците от промишлеността за медикаменти да кажем, че очевидно това са потребностите от болнична медицински помощ на популацията. Тук е моментът да отбележим, че изказванието че няма преразход при медикаментите, е съпроводено с предложение за нарастване на бюджета за онколекарства с над 20%, което за нас буди неразбиране. Или има надвишаване, което е прикрито и не го виждаме, или някой се пробва да покрие бъдещи разноски при медикаментите.
Откъде, съгласно Вас, идва преразхода на парите за лечебните заведения?
Според изпратената ни от НЗОК информация преразходът за БМП към 30 септември възлиза на 262 млн. лева. и на тази база се чака надвишение към 31 декември в размер на 306 млн. лева Преразходът е образуван най-много от действия, за които преди лечебните заведения получаваха корав бюджет и в по-малка степен от действия, които с НРД бяха освободени от предел, като да вземем за пример пет скенер.
Има ли други проблеми в доклада на Касата до 30 септември, които би трябвало да бъдат маркирани и за които би трябвало да се вземат съответни ограничения?
От доклада за деветмесечието, възложен ни от НЗОК е видно, че към 31.09.2024 година има несъблюдение (недостигане на бюджета за деветмесечието) в извънболнична здравна помощ: За ПИМП към 6 млн. лева, за СИМП също към 6 млн. лева и за МДД - 13,7 млн. лева Наличието на ограничаване при потреблението на извънболничната помощ довежда до образуване на икономии в МДД, ПИМП и СИМП, което води до натоварване на болничната система. Всяка година повтаряме едно и също и всяка година Касата има един и същи инстикт, налагайки регулативни стандарти. Налагането им е действително слагане на предели за извънболничната помощ. Ако решението на Конституционен съд касае цялата система, би трябвало да отпаднат и неразумните регулативни стандарти, защото невъзможността да се изследват и съветват от експерти българските пациенти в извънболнична помощ води до обстоятелството, че те употребяват услугите на болничната помощ за тези цели.
Предстоят договарянията на БЛС с НЗОК и за Анекса на НРД 2023-2025? Какви ще бъдат целите на Лекарския съюз там?
Нека забележим както ще бъде предлагането за бюджет. Надявам се да се запазят политиките в посока улеснение на достъпа на българските жители до извънболнична и еднодневна болнична здравна помощ. Това е ключът към понижаване на хоспитализациите. Изключително притеснително обаче е, че на фона на преразхода в болнична помощ, се образува някаква процедура, която да отвори необятно вратите за биомаркерна диагностика за сметка на клиничните пътеки. Това ще докара до още по-тежък преразход за идната година за болнична помощ и ние сме твърдо срещу. Ако Касата е решила, че би трябвало да заплаща тези проучвания, тя би трябвало да го направи за сметка на каузи на медикаментите в бюджета и то при строго избрани критерии, с последователно въвеждане на обособените биомаркери, по този начин както е в съвсем всички европейски страни. Там на никое място не се заплащат всички вкупом, заплащат се част от тях, поетапно, съгласно опциите на фонда.
Предвид нарастването на бюджета на НЗОК за 2025 година с 13%, ще има ли опция за нарастване на цени на пътеки?
Защо не? Естествено би трябвало да има нарастване. Това подсигурява положителното възнаграждение на медицинските услуги, без значение дали става въпрос за болнична или извънболнична помощ. Щом има нарастване на бюджета, би трябвало да има нарастване и в съответните пера. Най-вероятно отсрещната страна ще нападна с изказванието, че няма по какъв начин да бъдат удържани разноските за болнична помощ, само че това не е проблем на БЛС. Многократно през годините сме упорствали за разнообразни ограничения, само че очевидно няма интерес и по тази причина беше по-удобно да се употребяват лимитите, които са оповестени за противоконституционни. Надявам се, в полза на българските лекари и медицински сестри, а и на българските пациенти, страната да измисли механизъм за надзор, който да разреши да се обезпечават положителни цени за медицинските действия. В противоположен случай няма да ни останат лекари и сестри. На този декор обаче продължава наклонността за годишно увеличение на средствата за медикаменти в бюджета на НЗОК.
От Касата споделят, че съотношението в перата в бюджета за идната година ще бъде непокътнато, както е било тази година, само че в плана предлагането е за нарастване с 21% на парите за онколекарствата.
Това е нещо, което следим всяка година. На пръв взор сякаш всичко е съразмерно, само че на края се оказва че делът, който най-стремглаво пораства спрямо всички останали, е на медикаментите. А всички останали са средствата за българските лекари. Не знам по какъв начин се случва, какъв брой положителни са от НЗОК в тези еквилибристики, само че това е реалност. Беше факт и предходната година, и по-миналата година. От предходните два мандата на управлението на БЛС, когато бях зам. ръководител до в този момент този дял непрекъснато пораства. В началото той беше към 24,5%, а в този момент към този момент се предлага 26,5%. Тук не би трябвало да се не помни, че огромна част от медикаментите се включват в цените на клиничните пътеки, което за мен значи, че тези 26,5% действително са доста повече. В цените на клиничните пътеки към момента не е включена цената на лекарския труд.
При встъпването си в служба Вие казахте, че остойностяването на труда на медиците ще е Ваш приоритет. Има ли опция това да се случи още тази година?
Като виждам темповете, с които се работи, се колебая. Това не е по виновност на БЛС, защото ние свършихме работата и на други институции заплащайки основаването на такава методика със средства от членския импорт на българските лекари. Отворени сме за диалози. С методиката са осведомени както министър Кондева, по този начин и НЗОК. Ние няма да престанем да настояваме това да стане факт, тъй като във всяка клинична пътека е ясно какъв е % за медикаменти, само че никой няма визия какъв е % за труд.
Предстои образуването на нов парламент. Има ли законодателни промени, които да предложите на новите депутати в незабавен порядък?
На първо място продължаващото здравно образование би трябвало да стане наложително. Нужна е смяна във всички закони, в които то е наранено и да се изравним с останалите европейски страни. Основен мотор на тази смяна би трябвало да е Лекарският съюз, само че смяната би трябвало да бъда направена през Народното събрание. Има схващане и от другите съсловни организации – БЗС и БФС, по тази причина не считам, че ще има опозиция.
Д-р Брънзалов, Надзорният съвет одобри доклада на НЗОК до 30 септември 2024 година и прогнозата за осъществяването на бюджета до 31 декември. Какво демонстрира Вашият разбор на данните?
На първо място в НРД е записано, че БЛС и НЗОК би трябвало да стартират диалози в границите на месец септември. Тогава, когато специалистите на НЗОК имат данни и прогнози какво ще се случи до края на финансовата година - какъв остатък се чака в едни пера и ще има ли дефицит в други. Неслучайно е записано, че тогава дружно обсъждаме какво да вършим. Сега е много късно да се прави подобен разбор, тъй като действително остава единствено един месец до края на финансовата година. Независимо от навика на Касата да твърди, че се включва и месец декември, финансовата година на НЗОК завършва на 30 ноември. Дейностите за месец декември се заплащат с бюджета за идната година. Т.е. каквито и ограничения да бъдат подхванати, те ще имат въздействие единствено за един месец. Всякакви срещи по тази тематика, действително да закъснели към този момент.
Заради дефицита на средства за лечебните заведения за месец ноември от Касата оповестиха, че ще предизвикват диалог с БЛС за осъществяването на чл.371 от НРД за понижаване на цените на клиничните пътеки. Каква е позицията на Лекарския съюз по тематиката? Как оферирате да се компенсира този дефицит?
Абсолютно невероятно е да се приказва за понижаване на цените със задна дата. БЛС е договорил планувани за 2024 година цени и размери активност. След решението на Конституционния съд, с което рестриктивните мерки за болнично лекуване бяха оповестени за противоконституционни, тези размери към този момент не са контрактуваните сред Лекарският съюз и Касата. Представете си обаче, че сте шеф на лечебно заведение и сте съумял да се вместите в авансово заложените предели. По каква причина би трябвало да бъдат понижени цените на пътеките, по които работите? Ако пък лечебното заведение е търсено и надлежно въпросните предели са надвишени, по какъв начин да обясните, че цените, по които работите се понижават вследствие на това, че сте работили добре? Съгласете се, че това е погрешно. Намаляване на цени за 20-тина дни няма да докара до нищо друго с изключение на до напрежение.
Каквато и да е повода за преразхода можем като сътрудниците от промишлеността за медикаменти да кажем, че очевидно това са потребностите от болнична медицински помощ на популацията. Тук е моментът да отбележим, че изказванието че няма преразход при медикаментите, е съпроводено с предложение за нарастване на бюджета за онколекарства с над 20%, което за нас буди неразбиране. Или има надвишаване, което е прикрито и не го виждаме, или някой се пробва да покрие бъдещи разноски при медикаментите.
Откъде, съгласно Вас, идва преразхода на парите за лечебните заведения?
Според изпратената ни от НЗОК информация преразходът за БМП към 30 септември възлиза на 262 млн. лева. и на тази база се чака надвишение към 31 декември в размер на 306 млн. лева Преразходът е образуван най-много от действия, за които преди лечебните заведения получаваха корав бюджет и в по-малка степен от действия, които с НРД бяха освободени от предел, като да вземем за пример пет скенер.
Има ли други проблеми в доклада на Касата до 30 септември, които би трябвало да бъдат маркирани и за които би трябвало да се вземат съответни ограничения?
От доклада за деветмесечието, възложен ни от НЗОК е видно, че към 31.09.2024 година има несъблюдение (недостигане на бюджета за деветмесечието) в извънболнична здравна помощ: За ПИМП към 6 млн. лева, за СИМП също към 6 млн. лева и за МДД - 13,7 млн. лева Наличието на ограничаване при потреблението на извънболничната помощ довежда до образуване на икономии в МДД, ПИМП и СИМП, което води до натоварване на болничната система. Всяка година повтаряме едно и също и всяка година Касата има един и същи инстикт, налагайки регулативни стандарти. Налагането им е действително слагане на предели за извънболничната помощ. Ако решението на Конституционен съд касае цялата система, би трябвало да отпаднат и неразумните регулативни стандарти, защото невъзможността да се изследват и съветват от експерти българските пациенти в извънболнична помощ води до обстоятелството, че те употребяват услугите на болничната помощ за тези цели.
Предстоят договарянията на БЛС с НЗОК и за Анекса на НРД 2023-2025? Какви ще бъдат целите на Лекарския съюз там?
Нека забележим както ще бъде предлагането за бюджет. Надявам се да се запазят политиките в посока улеснение на достъпа на българските жители до извънболнична и еднодневна болнична здравна помощ. Това е ключът към понижаване на хоспитализациите. Изключително притеснително обаче е, че на фона на преразхода в болнична помощ, се образува някаква процедура, която да отвори необятно вратите за биомаркерна диагностика за сметка на клиничните пътеки. Това ще докара до още по-тежък преразход за идната година за болнична помощ и ние сме твърдо срещу. Ако Касата е решила, че би трябвало да заплаща тези проучвания, тя би трябвало да го направи за сметка на каузи на медикаментите в бюджета и то при строго избрани критерии, с последователно въвеждане на обособените биомаркери, по този начин както е в съвсем всички европейски страни. Там на никое място не се заплащат всички вкупом, заплащат се част от тях, поетапно, съгласно опциите на фонда.
Предвид нарастването на бюджета на НЗОК за 2025 година с 13%, ще има ли опция за нарастване на цени на пътеки?
Защо не? Естествено би трябвало да има нарастване. Това подсигурява положителното възнаграждение на медицинските услуги, без значение дали става въпрос за болнична или извънболнична помощ. Щом има нарастване на бюджета, би трябвало да има нарастване и в съответните пера. Най-вероятно отсрещната страна ще нападна с изказванието, че няма по какъв начин да бъдат удържани разноските за болнична помощ, само че това не е проблем на БЛС. Многократно през годините сме упорствали за разнообразни ограничения, само че очевидно няма интерес и по тази причина беше по-удобно да се употребяват лимитите, които са оповестени за противоконституционни. Надявам се, в полза на българските лекари и медицински сестри, а и на българските пациенти, страната да измисли механизъм за надзор, който да разреши да се обезпечават положителни цени за медицинските действия. В противоположен случай няма да ни останат лекари и сестри. На този декор обаче продължава наклонността за годишно увеличение на средствата за медикаменти в бюджета на НЗОК.
От Касата споделят, че съотношението в перата в бюджета за идната година ще бъде непокътнато, както е било тази година, само че в плана предлагането е за нарастване с 21% на парите за онколекарствата.
Това е нещо, което следим всяка година. На пръв взор сякаш всичко е съразмерно, само че на края се оказва че делът, който най-стремглаво пораства спрямо всички останали, е на медикаментите. А всички останали са средствата за българските лекари. Не знам по какъв начин се случва, какъв брой положителни са от НЗОК в тези еквилибристики, само че това е реалност. Беше факт и предходната година, и по-миналата година. От предходните два мандата на управлението на БЛС, когато бях зам. ръководител до в този момент този дял непрекъснато пораства. В началото той беше към 24,5%, а в този момент към този момент се предлага 26,5%. Тук не би трябвало да се не помни, че огромна част от медикаментите се включват в цените на клиничните пътеки, което за мен значи, че тези 26,5% действително са доста повече. В цените на клиничните пътеки към момента не е включена цената на лекарския труд.
При встъпването си в служба Вие казахте, че остойностяването на труда на медиците ще е Ваш приоритет. Има ли опция това да се случи още тази година?
Като виждам темповете, с които се работи, се колебая. Това не е по виновност на БЛС, защото ние свършихме работата и на други институции заплащайки основаването на такава методика със средства от членския импорт на българските лекари. Отворени сме за диалози. С методиката са осведомени както министър Кондева, по този начин и НЗОК. Ние няма да престанем да настояваме това да стане факт, тъй като във всяка клинична пътека е ясно какъв е % за медикаменти, само че никой няма визия какъв е % за труд.
Предстои образуването на нов парламент. Има ли законодателни промени, които да предложите на новите депутати в незабавен порядък?
На първо място продължаващото здравно образование би трябвало да стане наложително. Нужна е смяна във всички закони, в които то е наранено и да се изравним с останалите европейски страни. Основен мотор на тази смяна би трябвало да е Лекарският съюз, само че смяната би трябвало да бъда направена през Народното събрание. Има схващане и от другите съсловни организации – БЗС и БФС, по тази причина не считам, че ще има опозиция.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ