И театралите се обидиха на пари...
Новият министър на културата проф. Велислав Минеков заприказва за губещи предприятия в следения от него бранш и хвърли в ужас театралната колегия.
Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев незабавно сигнализира, че от няколко извънстолични театъра разтревожено го попитали дали да стартират събирането на подписи с искане за оставката на служебния министър.
Хич да не е, само че сходна реакция доста наподобява на нещо приблизително сред класическия синдикален рекет и поговорката " Гузен негонен бяга ", тъй като в досегашните си медийни изяви служебният министър на културата не е назовавал съответно нито един спектакъл. Нещо повече - на първата конференция, на която показа целите си, той приказва не за театри, а за галерията " Квадрат 500 " (т. нар. български " Лувър " ) - една от огромните гордости на някогашния министър на културата Вежди Рашидов, към която проф. Минеков
постоянно е бил остро сериозен.
Да напомним зимата на 2017 година. Тогава, когато сякаш при повреда на климатиците в " Квадрат 500 " пострадаха десетки картини. Последваха медийни реакции на възмутени художници, вследствие на които бяха пенсионирани двама дългогодишни чиновници на галерията. Не тъй като са се оказали отговорни за наводнението, а тъй като били популяризирали новината, уронваща престижа на министъра и премиера му.
В знак на митинг - поради " климатичната " повреда и " пенсионерската " чистка - починалият към този момент учен Светлин Русев подаде оставка като началник на Художествения съвет на Националната изложба.
Глас тогава надигна и проф. Велислав Минеков, който прикани за цялостно следствие на всичко към така наречен български " Лувър ". И най-много - на ремонта на постройката, струващ съвсем колкото чисто ново първокласно строителство. Велислав Минеков изиска и оставката на тогавашната директорка на Националната художествена изложба - Слава Иванова, само че и двамата му " номера " не минаха.
Според данните, които професорът огласи, за първите 6 месеца от своето битие, " Квадрат 500 " е донесъл 100 000 лева от входни билети, само че е калкулирал общи загуби в размер на 1.5 млн. лв..
Малко по-късно в общественото пространство се появиха данни, че съешването на тогавашната Галерия за задгранично изкуство и първата постройка на Техническия университет в " Квадрат 500 " коства над 27 млн. лева,
годишната му прехрана е близо 3 млн. лева,
а годишните му доходи - едвам 300 000 лв..
Друго, типично губещо културно " дружество ", е Националната библиотека " Свети свети Кирил и Методий ". Според последния към този момент годишен доклад на институцията, през 2019 година приходите са 213 372 лева, до момента в който разноските са общо... 4.243 млн. лева, съвсем половината от които - 2.281 милиона - са отишли за заплати и осигуровки.
През 2020 година, след развълнувано публично разискване, бе препоръчана смяна в Закона за публичните библиотеки за шефът на Националната библиотека да бъде длъжен да написа и пази пред министъра на културата стратегически проект за развиването на културния институт. Тази законодателна смяна не бе призната. Защо ли? Връщаме се към казуса на гузните, дето си бягат по принцип, а не тъй като някой ги гони.
Леко е срамотия от 30 години насам културните промени на разноцветните ръководещи партии да се въртят единствено към
издръжката на театрите и парите за кино.
Всичко останало като че ли не съществува. Само един образец.
Според Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, Министерството на културата е трябвало да оперира общо със 194.396 млн. лв.. В последна сметка обаче въпросното министерство завършва последната здрава година с усвоени разноски в размер на... 237.511 млн. лв.. Или с 43.115 милиона повече.
По принцип неприятно няма. Даже прелестно - имала страната повече пари, дала " остатъка " за просвета. Само че въобще не е по този начин. Защото 90% и недостатък от този " остатък " - към 40 млн. лева, са потънали по бюджетната стратегия " Сценични изкуства ", т.е. за в допълнение финансиране на театри и музикални сформира. Останалите 3.115 млн. са разхвърляни сред всички останали. Ако някой изобщо се е сетил, че на този свят съществуват художници, писатели, преводачи, музиканти, композитори, читалищни дейци и така нататък
Чутовна мощ някаква ще би трябвало да е пришпорвала тогавашния министър председател Бойко Борисов и подопечното му държавно управление, тъй като за 12 календарни месеца
бюджетите на театралните изкуства
са променяни общо... 25 пъти.
По една и съща скица - според наредбите на член 110, алинея 2, алинея 3 и алинея 4 от Закона за обществените финанси, даващи право на финансовия министър да прекроява гласуваните от Народното събрание отраслови разноски, както му хрумне.
Мнозина биха решили, че откакто министърът е театрал, няма по какъв начин да е иначе. Груба неточност, тъй като беше по този начин и по времето на скулптора Вежди Рашидов, и във времената преди Стефан Данаилов (светла му памет), когато министерството се управляваше от създатели и интелектуалци в графата " И други... ": композитор, литературовед, историк, проектант, правист, мъдрец...
Къде на смешка, къде изцяло съществено, при започване на мандата си проф. Минеков се закани, че ще бъде политически рекетьор за просвета. И вярно, тъй като в областта на културата
всички " предприятия " са губещи, само че някои от тях са по-губещи,
в случай че би трябвало да перифразираме сътрудника Джордж Оруел.
Въпросът е докога българската просвета ще я кара по досегашната рецепта: който слушка - ще директория, който не слушка - марш в ъгъла осъден, на колене и с тил към другарчетата...
Преди 15 година експертите изчисляваха, че приходите на страната от културните промишлености са сред 3 и 5 милиарда годишно. Днес тези промишлености генерират към 10% от брутния вътрешен артикул, който за 2019 година е към 120 милиарда лв.. Да проличава по нещо, че страната е почувствала, че е длъжна да обгрижва освен прислужниците на Мелпомена, ами и останалите 10 000 - 15 000 създатели?
Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев незабавно сигнализира, че от няколко извънстолични театъра разтревожено го попитали дали да стартират събирането на подписи с искане за оставката на служебния министър.
Хич да не е, само че сходна реакция доста наподобява на нещо приблизително сред класическия синдикален рекет и поговорката " Гузен негонен бяга ", тъй като в досегашните си медийни изяви служебният министър на културата не е назовавал съответно нито един спектакъл. Нещо повече - на първата конференция, на която показа целите си, той приказва не за театри, а за галерията " Квадрат 500 " (т. нар. български " Лувър " ) - една от огромните гордости на някогашния министър на културата Вежди Рашидов, към която проф. Минеков
постоянно е бил остро сериозен.
Да напомним зимата на 2017 година. Тогава, когато сякаш при повреда на климатиците в " Квадрат 500 " пострадаха десетки картини. Последваха медийни реакции на възмутени художници, вследствие на които бяха пенсионирани двама дългогодишни чиновници на галерията. Не тъй като са се оказали отговорни за наводнението, а тъй като били популяризирали новината, уронваща престижа на министъра и премиера му.
В знак на митинг - поради " климатичната " повреда и " пенсионерската " чистка - починалият към този момент учен Светлин Русев подаде оставка като началник на Художествения съвет на Националната изложба.
Глас тогава надигна и проф. Велислав Минеков, който прикани за цялостно следствие на всичко към така наречен български " Лувър ". И най-много - на ремонта на постройката, струващ съвсем колкото чисто ново първокласно строителство. Велислав Минеков изиска и оставката на тогавашната директорка на Националната художествена изложба - Слава Иванова, само че и двамата му " номера " не минаха.
Според данните, които професорът огласи, за първите 6 месеца от своето битие, " Квадрат 500 " е донесъл 100 000 лева от входни билети, само че е калкулирал общи загуби в размер на 1.5 млн. лв..
Малко по-късно в общественото пространство се появиха данни, че съешването на тогавашната Галерия за задгранично изкуство и първата постройка на Техническия университет в " Квадрат 500 " коства над 27 млн. лева,
годишната му прехрана е близо 3 млн. лева,
а годишните му доходи - едвам 300 000 лв..
Друго, типично губещо културно " дружество ", е Националната библиотека " Свети свети Кирил и Методий ". Според последния към този момент годишен доклад на институцията, през 2019 година приходите са 213 372 лева, до момента в който разноските са общо... 4.243 млн. лева, съвсем половината от които - 2.281 милиона - са отишли за заплати и осигуровки.
През 2020 година, след развълнувано публично разискване, бе препоръчана смяна в Закона за публичните библиотеки за шефът на Националната библиотека да бъде длъжен да написа и пази пред министъра на културата стратегически проект за развиването на културния институт. Тази законодателна смяна не бе призната. Защо ли? Връщаме се към казуса на гузните, дето си бягат по принцип, а не тъй като някой ги гони.
Леко е срамотия от 30 години насам културните промени на разноцветните ръководещи партии да се въртят единствено към
издръжката на театрите и парите за кино.
Всичко останало като че ли не съществува. Само един образец.
Според Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, Министерството на културата е трябвало да оперира общо със 194.396 млн. лв.. В последна сметка обаче въпросното министерство завършва последната здрава година с усвоени разноски в размер на... 237.511 млн. лв.. Или с 43.115 милиона повече.
По принцип неприятно няма. Даже прелестно - имала страната повече пари, дала " остатъка " за просвета. Само че въобще не е по този начин. Защото 90% и недостатък от този " остатък " - към 40 млн. лева, са потънали по бюджетната стратегия " Сценични изкуства ", т.е. за в допълнение финансиране на театри и музикални сформира. Останалите 3.115 млн. са разхвърляни сред всички останали. Ако някой изобщо се е сетил, че на този свят съществуват художници, писатели, преводачи, музиканти, композитори, читалищни дейци и така нататък
Чутовна мощ някаква ще би трябвало да е пришпорвала тогавашния министър председател Бойко Борисов и подопечното му държавно управление, тъй като за 12 календарни месеца
бюджетите на театралните изкуства
са променяни общо... 25 пъти.
По една и съща скица - според наредбите на член 110, алинея 2, алинея 3 и алинея 4 от Закона за обществените финанси, даващи право на финансовия министър да прекроява гласуваните от Народното събрание отраслови разноски, както му хрумне.
Мнозина биха решили, че откакто министърът е театрал, няма по какъв начин да е иначе. Груба неточност, тъй като беше по този начин и по времето на скулптора Вежди Рашидов, и във времената преди Стефан Данаилов (светла му памет), когато министерството се управляваше от създатели и интелектуалци в графата " И други... ": композитор, литературовед, историк, проектант, правист, мъдрец...
Къде на смешка, къде изцяло съществено, при започване на мандата си проф. Минеков се закани, че ще бъде политически рекетьор за просвета. И вярно, тъй като в областта на културата
всички " предприятия " са губещи, само че някои от тях са по-губещи,
в случай че би трябвало да перифразираме сътрудника Джордж Оруел.
Въпросът е докога българската просвета ще я кара по досегашната рецепта: който слушка - ще директория, който не слушка - марш в ъгъла осъден, на колене и с тил към другарчетата...
Преди 15 година експертите изчисляваха, че приходите на страната от културните промишлености са сред 3 и 5 милиарда годишно. Днес тези промишлености генерират към 10% от брутния вътрешен артикул, който за 2019 година е към 120 милиарда лв.. Да проличава по нещо, че страната е почувствала, че е длъжна да обгрижва освен прислужниците на Мелпомена, ами и останалите 10 000 - 15 000 създатели?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ