1300 по Целзий в атмосферата над Голямото червено петно на Юпитер
Нови проучвания, оповестени в списание Нейчър демонстрират, че атмосферата над така наречен Голямо алено леке на Юпитер (район с диаметър към 16000 км, в който има непрекъснати стихии, видян още от началото на проучването на планетата с телескоп) е с доста по-висока температура в сравнение с в останалата част на планетата.
Според проучването, придвижването на големи маси от ниската атмосфера провокирано от гигантската стихия, е причина за по-високата температура на горната част от атмосферата над този регион. Това допуска, че има връзка сред двата пласта на атмосферата на Юпитер и те могат да си взаимодействат.
Голямото алено леке е най-известният регион на Юпитер. Той се е образувал от великански вихър, при който ветровете се движат с над 600 км в час, съгласно изследванията на НАСА. Това Голямо алено леке е намерено още през 19 век, когато стартират наблюденията на планетата с телескопи.
Сега благодарение на Инфрачервения телескоп на Хаваи учените откриха, че температурата в този регион е към 1300 градуса по Целзий, доста над междинната температура на горния пласт от атмосферата на Юпитер, която е към 630 градуса по Целзий.
Най-вероятно тази разлика в температурата се дължи на огромни енергийни талази провокирани от турболентните придвижвания на ниската атмосфера при бурята. Тези енергийни талази влияят и върху атомите на горната част от атмосферата на Юпитер и пораждат температурните разлики.
Това изобретение демонстрира, че сред долната и горната част от атмосферата на Юпитер на практика има връзка. В прочут смисъл това е изненада, доколкото горната част от атмосферата е на към 800 км над ниската атмосфера на планетата.
Това изобретение може би дава отговор и на една мистерия занимаваща астрономите от години, известна като „ енергийната рецесия “. Тя се състои в това, че температурата на горната част от атмосферата на газовия колос е доста по-гореща в сравнение с би трябвало да бъде, съгласно компютърните модели. Според компютрите, според от отдалечеността си от Слънцето, температурата на горната атмосфера на Юпитер би трябвало да бъде към 26 градуса по Целзий. През последните години наблюденията със съвършени телескопи с инфрачервена светлина демонстрират, че в действителност атмосферата е много по-гореща. Досега учените не знаеха по какъв начин да обяснят това разминаване. Новото изобретение дава учредения да се мисли, че то идва поради интензивното придвижване на долните пластове на атмосферата.
Подобни процеси се следят и на Земята. Когато има мощни урагани предизвикващи цунами на Земята, това влияе и на горната част от земната атмосфера която става малко по-топла от естественото й положение.
Сега благодарение на Джуно (Juno), галактическият уред неотдавна присъединил се в орбита към Юпитер, учените от НАСА считат да изследват в детайли атмосферата на планетата и да основат цялостна температурна карта на горната й част. Всъщност огромната вяра е Джуно да помогне на астрономите да схванат по какъв начин тъкмо се е появило Голямото алено леке на Юпитер.
