Новата звезда на френската литература Грегоар Делакур е роден през

...
Новата звезда на френската литература Грегоар Делакур е роден през
Коментари Харесай

Жената, която не остаряваше

Новата звезда на френската литература Грегоар Делакур е роден през 1960 година във Валансиен, Северна Франция. Двайсет и две годишен влиза в рекламния бизнес, където печели международна популярност и всички най-престижни интернационалните награди. През 2004 година основава личната рекламна организация " Какъв прекрасен ден ", работи за " Епъл ", " Сефора ", " Тетенже ", " Гоу Спорт ", " Галимар ".
Първият му разказ " Писателят в фамилията " излиза едвам през 2011 година, когато – съгласно личното му самопризнание – Делакур се осмелява да напише изречение, по-дълго от рекламното " Без вода кожата повяхва ". Романът е отличен с петте най-престижни награди във Франция за дебютна прозаичност. Година по-късно излиза " Списъкът с моите стремежи ", който му носи интернационална популярност и бързо се трансформира в бестселър и в касов филм. С него Делакур попада в един различен лист – на десетте най-четени създатели във Франция, а театралната му версия потегля по международните театри. През 2015 година парижкият спектакъл ”Сите 13 “ отбелязва 500-то зрелище на едноименния моноспектакъл. Истинска сензация провокира третата му книга " Какво поглеждаш на първо време " (2013), поради която Скарлет Йохансон подава правосъден иск против създателя за непозволено потребление на името ѝ, което му носи санкция от 2500 евро и 150 000 читатели.

Следват романите: " Виждахме единствено благополучие ", разгласен за най-хубав разказ на 2014 година, разминава се на косъм с най-престижната литературна френска премия " Гонкур " ; " Четирите сезона на лятото " (2015) – още веднъж оглавява описите с бестселърите и е подложен на сцена; " Танц на ръба на пропастта " (2016).
Тук публикуваме фрагмент от последната му книга " Жената, която не остаряваше ".
На трийсет и две години, на 15 август, по време на уикенда открих Валбон – площада с Аркадите, църквата на абатството и цирка „ Грюс “.
Родителите на мъжа ми бяха малко по малко остарели, малко по малко гаснеха, като че ли отсъствието на земята под краката им, отсъствието на дъждове, на ветрове и студове, които унищожават от време на време цялостен сезон, цяла година, едно цяло битие, ги бяха изсушили. На балкона нямаше нито едно растение, нито едно цвете, в жилището им – даже не нарисувано, даже не на завивка. Бяха се изрязали от предходния си живот, както се изрязва израстък и се изгаря всичко към него, в този момент чакаха края, без изключително съжаление.
Прекарахме няколко дни с тях.
Андре държеше да ги заведе във фондацията „ Майт “* в Сен Пол дьо Ванс, където не спря да се възхищава от творбите на Джакомети, Брак, Калдер, Миро и изпита предпочитание да работи с желязо и бронз; обядвахме в „ Коломб д‘Ор “: на стените – Пикасо, Леже, Сутин, и меню от варен морски костур и агнешки карета в гювече; не трябва да ни глезиш толкоз, прошепна Рьоне и Андре хвана ръката на майка си, напълно мъничка, изсушена и посивяла като речно камъче, която изчезна незабавно под огромната, мощна ръка на сина ù; с помощта на теб и на баща имам златни ръце, оставете ме да ви се отплатя, в този момент очите им светнаха и всичко беше казано. Мъжът ми ме изненадваше от ден на ден с всеки ден. Той беше прелестен татко и наследник, а аз бях в обятията му всички дами.
Всички шемети.
Прекарахме един следобяд на плажа и мястото по никакъв начин не ми хареса. Себастиан не можеше да се къпе поради медузите; строяха с татко му крепости от камък, тъй като нямаше пясък – с кула до небето, баща! После отиде при Рьоне – по-скоро при хладилната ù чанта, студена лимонада и сладки плодове; ние с Андре се измъкнахме, разхождахме се като влюбени около водата, следих дамите с изхабена от слънцето кожа, повяхнала, с цвят на карамел и цигарена фактура, лъскава като шоколад, и други с опъната като тъпан върху лицата им кожа, всички тези тела, заблудени от илюзията, че младостта е единствената допустима хубост, че очарованието се изпарява с времето. Андре ми се усмихна лукаво; накара ме да му обещая да не стана в никакъв случай като тях и в подмяна ми даде обещание, че постоянно ще ме желае, каквато съм, каквато ще стана, остарявайки, след това се върнахме при родителите му.
Синът ми беше потопен в бездънен диалог с дядо си, караше го да му споделя за фермата, за сезоните, за животните. Попита го дали кравите им са имали имена. Защото несъмнено е доста тъжно да ядеш нещо, което има име. Старецът разроши косата му: същински бащичко, само че никой не изяде Еглантин, Виолет и Ирис. Умряха от напреднала възраст на повече от двайсет и две години измежду огромно поле с доста трева и макове, лютичета и пеперуди, двайсет и две години са доста за една крава, да знаеш! Помислих си какъв късмет имаме, че сме тук, дружно, живи, въпреки и насядали върху парещия камънак, въпреки и на брега на море, нечисто от водорасли и всякакви наноси, тъй като нищо не е трайно и ключът е точно да осъзнаеш това.
На трийсет и две години бях навръх половината на възрастта на Симон Синьоре, която бе преди малко отлетяла с унищожен панкреас.
През есента Одет се сгоди с Фабрис – ще имам най-малко хубави сватбени фотоси, сподели тя през смях. Андре създаде необикновен стол, използва и желязо под въздействие на възхищението си от това, което Джакомети бе направил със своето „ Куче “. Себастиан мина във втори клас, същински манекен за „ Рьодут “, и в „ Рьодут “ похвалиха извънредно доста работата ми за новия азбучник, лято/пролет-86, похвалиха ме, че съм престанала да помествам в надписите под изделията ерудирани персонални забележки, и най-вече усилиха заплатата ми – в този момент можех да подаря на Андре пътешествието му до Скандинавия.
В йогата усвоих до съвършенство по този начин наречените пози на триъгълника – триконазана, и на скакалеца – салабхасана, и Садху (с същинско име Лилиан-Берт) се удиви, че изкуството ù ми вдъхва нова младост, след което ми заяви с нежен глас, напомнящ гласа на самолетна стюардеса, че цената на курса ù се усилва поради безработицата, минала границата от девет на 100 за дейното население, но защо става дума, Садху? Чакай, чакай, бръмбарче, имам предложение – в случай че приемеш да позираш
за идната ми брошура, ще те оставя на същата тарифа; но за какво? но по какъв начин за какво, погледни се, никой не би ти дал възрастта.
Заех позата савасана – наречена още на натрупа.
* Основана от известния колекционер, литограф, гравьор, търговец на творби на изкуството и галерист Еме Майт близо да Сен Пол дьо Ванс през 1964 година, фондацията „ Майт “ (Maeght) има една от най-големите сбирки на изкуство на ХХ в. и провежда от време на време тематични и ретроспективни изложения на изтъкнати художници от предишния век. – Б. прочие
Превод от френски Александра Велева
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР