Новата песен“ на добре познатото шоу стана повод за многобройни

Новата „ ария “ на добре познатото шоу стана мотив за многочислени конфликти в обществените мрежи, водени – несъмнено – от партийни почитатели и агитки. Привържениците на „ прогресивните сили “ са отвратени и настръхнали против следващата кофа с мръсотия, изляла се този път върху дама от техните редици. Феновете на политическите им съперници с цялостно право припомнят, че против други дами в политиката мръсотия е изливана – и то неведнъж – от редиците на сегашните възмутени. Песен на депутата Петров – Хазарта, както и скандални обиди и гаври против представителки на партия ГЕРБ (прословут откъс на известна журналистка) са с право припомняни като мостри на същата нецензурност – и то проявена от хора с интелектуални и статусни искания (т.е. – умни, красиви, милозливи и загрижени за бъдещето…) Вярна е констатацията, че традициите на българския градски и селски фолклор не припознават нито джентълменското отношение към една дама, нито към този момент всеобщо признатите правила на тъждество сред двата пола. Оттук, третирането на българските дами, заели обществени позиции е постоянно нежелано и отблъскващо. Но тази битова нецензурност по отношение на красивия пол е единствено единия детайл от обяснението за отблъскващите обстоятелства на неучтивост и оскърбление по отношение на обществено известни български дами. Вторият детайл на това „ уравнение “ е общата атмосфера на обществена ненавист и свеждане на всеки публичен проблем до спор сред съответни персони, в който няма граници и мяра на възпитание. Омразата и унижението на другия – на съперника – е остаряла традиция на българския опартизанен обществен живот. Наблюдавал съм метода, по който представители на други нации се изричат за своите житейски и политически съперници. При това – не наложително във водещи демократични страни. През първото десетилетие на нашия век ходех постоянно до Грузия и водих многочислени диалози с хора от най-различни публични среди и политически такъми. Питаш един грузинец какво мисли за човек, който явно е в противниковия му лагер – политически, артистичен, институционален. Всеки – наблягам ВСЕКИ човек, с който съм разговарял се считаше за длъжен да стартира изявлението на своето мнение с казването на нещо положително за съперника си, преди да стартира с позицията си „ срещу “ него. „ Да, той е просветен и кадърен човек, само че … прекали в злоупотребата с властта си…, с корумпираността си…, с властолюбието си… “ Да започнеш с нещо положително е на първо място белег на положително образование. Оттам – то е и белег на изказана безапелационна позиция. Защо безапелационна? Защото започваш с хубави, положителни неща за съперника си – и тогава, за „ баланс “, посочваш значимите отрицателни страни на личността му, на активността му, на позициите му… Не зная къде е изчезнала тази обикновена честност на възпитанието и тази деловитост на нюансираното мнение в България? Съществувала ли е тя изобщо? Позоренето на политическия – и на всеки различен – съперник е едноцветно и цялостно със неприязън и ненавист – даже и да е изказано „ умерено “ и сякаш „ възпитано “. Отхвърлянето на другия може да бъде обществено, може да бъде скрито, може да се осъществя като злословия и злословия, въртящи се „ зад тила “ ни. Но във всеки случай и във всяка форма източникът на изригналата неприязън идва от вътрешната страна, от персоналната проклетия, злоба, озлобление… Дори явно положителни хора се смятат за „ длъжни “ да се изразят „ намръщено “ за другия, с цел да завоюват утвърждението на личния си кръг. В такава среда чалга бисерите на едно шоу или на един рапър са феномени с кална стилистика, които обаче се вписват в една по-широка традиция – традицията на опетняване и оскърбление на другия. Няма да намерите положителни хора, които да ви ръководят. Който и да се опита – влиза в уравнението на „ другия “. Дори да не краде – приказва се, че краде. Дори да работи интензивно на позицията си – приказва се, че мързелува и „ щипе булките “ по кьошетата на представителните – или не до такава степен представителни институции. Направете опит със самите себе си – дайте заем на доверие на съседа си, на началника си, на подчинения си, на кмета си, на този, който стои против вас в многообразни обществени обстановки. Ще ви падне черното перде от очите. Ще видите и слънцето, и небето, и многоцветността на света – с неговите добрини и лошотии, с неговите вероятности и ограничения… Ако го създадем по-масово – „ песничките “ в неравноделен такт или рап речитатив ще ни наподобяват като примитиви, естествено отстраними от публичния живот. Дотогава – ще се смеете на захрачването на съперниците си и ще се възмущавате от захрачването на съидейниците си. Къде е достолепието на сходна „ позиция “? Огнян Минчев, коментар във фейсбук