Новата книга от поредицата на най-популярния съвременен учен в света

Новата книга от поредицата на най-популярния актуален академик в света – починалият проф. Стивън Хокинг, и щерка му Луси към този момент е на българския пазар.

В новото издание от поредицата – „ Джордж и синята луна “, героите Джорд и Ани се забъркват в следващата щура галактическа сага, само че този път мястото на действието е един от спътниците на Юпитер - Европа.

В новата книга от взаимната им поредност за деца читателите ще се срещнат с Европа – най-малката от четирите Галилееви луни на Юпитер, известна като „ синята “ луна поради дебелата ледена кора, която покрива повърхността ѝ.

Докато изясняват разбираемо детайлности за спътника Европа на страниците на „ Джордж и синята луна “, семейство Хокинг ни въвличат в нова щура история за Джордж и Ани, които този път аплайват за мероприятие през лятната почивка – изпитателна стратегия за образование на млади астронавти в подготовката за задача до Марс през 2025 година

Междувременно двамата другари и бащата на Ани – Ерик, вземат решение да се разходят виртуално до спътника на Юпитер, само че внезапно до момента в който суперкомпютърът Космос ги развежда из дребната луна, младежите се натъкват на странна дупка на повърхността на Европа. Кой е съумял да стигне там и да пробие тази дупка? Какви са подбудите му? Заложена ли е ориста на Вселената на карта?

Измежду шантавите завършения на Джордж, Ани и татко ѝ Ерик, Луси и Стивън Хокинг съумяват освен да опишат забавни обстоятелства и настоящи научни теории за Космоса, само че и да вметнат голям брой есета от известни учени и експерти, отдадени на разнообразни тематики – за океаните на Земята от проф. Рос Е. М. Рикаби от Оксфордския университет, за живота на Марс от астронавта на „ Mars One “ Кели Джеради, за вулканите на Земята, в нашата Слънчева система и оттатък нея от проф. Тамсин А. Мейдър от Оксфордския университет, от самия проф. Стивън Хокинг и други

Подобно и на другите книги от поредицата за Джордж, и в тази са наранени значими тематики като вербалното принуждение сред съученици, интернет издевателството, желанието на децата да следват личния си път и други Изданието съдържа и истински черно-бели илюстрации.

„ Джордж и синята луна “ е петата книга от научно-популярната поредност на Луси и Стивън Хокинг. Другите заглавия са „ Тайният ключ на Джордж за Вселената “, „ Джордж търси съкровища в Космоса “, „ Джордж и Големият гърмеж “ и „ Джордж и неразбиваемият код ”.

Прочетете фрагмент от „ Джордж и синята луна “ на Стивън и Луси Хокинг в идващите редове:

– Джордж! – беше най-хубавата му другарка Ани. Стоеше пред него и държеше картонения комплект за 3D виртуална действителност, който той носеше единствено до­преди момент.

Джордж премигна, като се мъчеше да привикне към ярката слънчева светлина на летния следобяд във Фоксбридж, блеснала в очите му ненадейно след при­глушеното синьо зарево на дълбините на Коралово море край брега на Австралия. Чувстваше се изцяло изгубил ориентировка. Само преди секунда се носеше във водата край Големия бариерен риф, а в този момент беше назад в къщичката на дървото в дъното на гради­ната, а не на дъното на океана. Никаква костенурка не му беше говорила – била е приятелката му Ани от прилежащата къща и несъмнено изглеждаше, че има още доста какво да му каже.

– Взимам си комплекта за Вербовъчна разработка! – отсече Ани. – Въобще не трябваше да ти го давам! Прекарваш цяло­то си време под водата! Искам да погледнеш ето това – размаха тя таблета си пред него и натисна бутон. Екранът оживя. Джордж го погледна, само че пред очи­ те му към момента се въртяха сини облаци с формата на риби, по тази причина му трябваше малко време, с цел да фокуси­ра зрението си. В съпоставяне с чудесата на рифа това на екрана изглеждаше ужасно скучно.

– Накара ме да изляза от Вербовъчна разработка, с цел да прочета някакъв формуляр! – недоволстваше той. – Като тези, които по­пълваш, с цел да получиш карта за понижение за пътува­не с трен.

– Не, глупчо – настоя Ани. – Не гледаш деликатно.

Джордж погледна отново.

– Ох! – възкликна той, осъзнаването го озари като изгрева на планета с две слънца в небето.

– Видя ли? – сподели Ани. – Какво написа?

– Търсят се астронавти! – прочете той. – Търсят се астронавти! – повтори. – Това е толкоз готино!

Джордж продължи да чете на глас:

– Имате ли качествата да напуснете Земята и да от­пътувате по-далеч от всяко човешко създание до момента! Можете ли да положите началото на годна за обитава­не от хора среда на Червената планета? Можете ли да спасите бъдещето на човешката раса, като й помогнете да се разпростре из Космоса и да колонизира цяла нова планета? Притежавате ли уменията да ни въведете в новата епоха на ръководените от хора пътувания в Кос­моса? Ако е по този начин, кандидатствайте тук… Чакай малко – сепна се той съмнително. – Не смяташ ли, че в случай че търсят астронавти, имат поради възрастни?

– Не! – рече Ани триумфиращо. – Това е за мла­ди астронавти! Пише – на възраст сред единайсет и петнайсет години!

– Малко е необичайно, нали? – попита Джордж. – Защо да пращат групичка хлапета на Марс?

– Оф – изпъшка Ани. – Мисията до Марс няма да е готова още години, а по времето, когато ще е подготвена за изстрелване, към този момент няма да сме деца. Явно желаят да стартират образованието занапред, с цел да имат мно­го време да изберат най-хубавите кандидати… Ще по­пълниш ли формулярите?

Тя му протегна таблета.

– Формулярите? – не разбра Джордж.

– Един за теб и един за мен – кимна Ани.

– Защо пък аз… – понечи да попита Джордж, само че се спря.

– Не можеш да променяш към този момент написаното – сподели Ани, която към този момент набираше убеденост, щом си беше признала, че страда от дислексия. – Няма автокорек­тор, формулярът се изпраща автоматизирано, щом го по­пълниш. Ще бъде доста по-добре ти да го направиш.

– Правописът дали ще е чак толкоз значим на Марс? – усъмни се Джордж. – За пътешествията в Космоса има надалеч по-важни неща, знаеш го.

– Не – сподели твърдо Ани. – Няма да е значим. Но няма изобщо да стигна до Марс, в случай че го нарека по­грешно „ Рамс “.

– Този формуляр е много дълъг – означи Джордж, като превърташе надолу.

– Естествено, че е – присмя му се Ани. – Да не мислиш, че ще пуснат който и да е да лети до Марс?

– Или до Рамс – добави Джордж с дръзка усмивка.

– Да, Рамс, новият дом на човешката раса – кресна Ани. – Добре, давай. Какъв е първият въпрос?

– Ами, обяснете със лични думи за какво бихте желали да сте прочут претендент да се присъедини­те към изпитателна стратегия за образование на млад астронавт в подготовката на задача до Марс през 2025 година

– Това е елементарно! – викна Ани. – Имам доста висок коефициент на просветеност, отлична съм в реша­ването на проблеми, имам огромен опит в галактическите пътувания…

– Това можем ли да го пишем? – прекъсна я Джордж.

Определено беше правилно, че с Ани бяха пътували в Космоса и преди, само че никой не биваше да узнава за техните завършения отвън тази Вселена.

– Кога стартира? – попита той. – Чакай! Започва напълно скоро. Как ще успеем да си спечелим места? Нима към този момент не са избрали хора?

– Ей, умерено! Пише, че няколко места са се ос­вободили – сподели Ани. – Планирано е програмата да стартира при започване на учебната лятна почивка.

– Та това е след няколко дни! – възкликна Джордж.

В този миг таблетът изписука и на екрана се появи входящо известие.

– Не го чети! – викна Ани.

Джордж подвигна ненадейно очи, пръстът му замръзна над таблета и той видя, че Ани е пребледняла.

– Стига, де, аз… аз… нямаше да ти прочета съоб­щението! – сподели удивено Джордж.

– Ами, недей тогава! – сопна се Ани. – Просто… недей. Върни се към Търсят се астронавти.

Таблетът изписука още веднъж. И още веднъж. И още веднъж, до момента в който се събра цялостен лист с непрочетени входящи известия, всичките от еднакъв номер.

– Така. Марс – сподели Ани непокорно и отмести пад­налата пред очите си дълга къдрица, очевидно решена да не обръща внимание на идващите известия, ко­ито се трупаха с всяка минута. – Нека оставим тази планета зад тила си. Не желая да заставам тук с такива ужасни хора.

– Какви ужасни хора? – попита постепенно Джордж. – Ани, какво става?

– НИЩО! – отвърна тя. – Защо все нещо би трябвало да става? Нищо не е станало. Освен че аз ще напусна Зе­мята вечно и ще стана галактически супергерой, с цел да мога да виждам от горната страна тези идиотски земни червеи.

Джордж не сподели нищо и отвори напосоки едно съоб­щение.

„ Ти си глупава и зла и никой не те харесва “, прочете той.

– Бляк! – възкликна Джордж и се дръпна като опа­рен от екрана. – Това е гадно. Сега ще му отговоря…

Преди Ани да успее да си дръпне таблета, Джордж написа „ Кой си ти? “.

„ Ти зн – пристигна отговорът единствено секунди по-късно. – Ти зн и те е боязън от нас, щотси слаба и тъпа и те ненавиждаме. “

„ Защо не млъкнеш, грозна мутро? “, литнаха ярост­но пръстите на Джордж.

„ Грозна, лол! Ти щот не си най-грозна­та на Земята “, гласеше отговорът.

– Престани! – изсъска ядосана Ани. – Като връ­щаш известията, единствено става по-лошо!

– Казала ли си на майка си и татко си за това? – попита Джордж.

– Няма метод! – кресна Ани. – Ще си помислят, че аз съм отговорна!

– Защо да си помислят? – продължи Джордж. Беше толкоз погнусен от известията, че се дърпаше от екрана, като че ли го пареше. – Не разбирам.

– И аз не разбирам – рече Ани нещастно. – Мис­лех, че съм другарка с всички.

Отначало й беше мъчно да изясни, само че след това думи­те се изсипаха.

– Тази група девойки внезапно стартира да шу­шука за мен. Щом влезех в стаята, всички те започва­ха да мърморят нещо, като си криеха устите с длани, а като ги попитах за какво, просто ми се изсмяха в лицето и споделиха, че изобщо не си шушукали за мен и очевидно доста съм си вирнала носа, с цел да си мисля, че си го­ворят за мен. Но щом излезех от стаята, те спираха.

– Каза ли на учителя?

– Тя даде обещание, че ще види защо става дума, и че ще помогне, в случай че мога да посоча водачите на групич­ката, само че аз не мога. Най-доброто, което бих могла да направя, е да се държа задоволително зряло и да не реа­гирам, защото, в случай че не обръщаш внимание на тези, дето те тормозят, те ще спрат. Ако не го направя, те ще продължат. Реших, че това значи, че аз съм ви­новна, задето им обръщам внимание.

– Това е неуместно! – възропта Джордж. – Няма да спрат да те тормозят единствено тъй като ги игнорираш!

– После започнаха да ме изключват от всичко – сподели Ани. – Примерно всички ще вървят на обяд след учебно заведение, а аз съм единствената, която не е поканена. Ако се пробвах да седна до някого от класа ми, той ста­ваше и се махаше, а всички останали се смееха.

– Но за какво? – учуди се Джордж. – Не възприемам.

Ани беше най-готиният човек, който в миналото беше срещал, и не можеше да си показа, че някой би имал друго мнение.

– И аз – кимна тя.

– Това е толкоз неразбираемо и необичайно! – възклик­на Джордж.

– Или да вземем за пример из учебно заведение се носят какви ли не истории за мен – сподели Ани сепнато. – Чух по какъв начин едни девойки разправят, че всички знаели, че съм била в действителност тъпа, само че татко ми пишел домашните и по тази причина съм с най-голям триумф в класа.

– Е, това пък напълно не е правилно! – махна Джордж. – Сигурно просто завиждат. Знаеш ли кой праща тези известия?

– Една от тях е – сподели Ани. – Вероятно. Но не знам коя.

Тя обгърна коленете си с ръце и зарови лице в тях по този начин, че Джордж виждаше единствено русата корона от коса над тресящите се плещи.

– Вече ми останаха единствено една-две приятелки и даже те не смеят да седят много-много с мен.

– Значи по тази причина в последно време нищо не ти се праве­ше – рече настоятелно Джордж. Всеки път, когато той молеше Ани да отидат двамата в скейт парка или на кино, тя се измъкваше с някакво явно напълно не­скопосано опрощение. – За да не се засечеш с някое от тези девойки?

– Мда – отвърна Ани приглушено. – Само щеше да стане по-лошо – разхълца се тя, като че ли плачеше.

Ани преглътна и продължи яростно:

– Нищо не желая да върша и на никое място не желая да вървя – тръсна глава тя. – Освен в Космоса. Все още желая да отида в Космоса.