Нова статия изследва дали привлекателната храна може да изглежда по-здравословна

Нова публикация изследва дали привлекателната храна може да наподобява по-здравословна за потребителите.

Предстоящото изследване в Journal of Marketing е озаглавено " Здравословна храна : по какъв начин и по кое време естетиката залъгва окото " Потребителите виждат съвсем 7000 реклами на храни и заведения за хранене годишно, като по-голямата част популяризират бързите храни.

В маркетинговите материали храна та е добре завършена, с цел да наподобява изключително красива. Представете си красивата пица, която може да видите на билборд - съвършен кръг с безупречно разпределени пеперони и топено сирене. Рекламодателите очевидно се стремят да създадат храна та по-апетитна. Но имат ли красивата хармония други, евентуално проблематични резултати върху впечатленията ни от храна та?

От една страна, красивата хармония е тясно обвързвана с удоволствието и снизхождението. Разглеждането на красивото изкуство у хората се задейства мозъчния център за заплащане и наблюдението на хубостта. Тази връзка с удоволствието може да направи хубавата храна да наподобява нездравословна, тъй като хората са склонни да гледат на удоволствието и полезността като взаимно изключващи се. Например, доста хора имат общата вътрешен глас, че храна та е или вкусна, или здравословна, само че не и двете.

От друга страна, характерен вид хармония, наречена " класическа ", се характеризира с идеалните модели, открити в природата. Например, основна класическа естетическа характерност е симетрията, която също е извънредно публикувана в природата. Друга видна класическа естетическа линия включва ред и систематични модели, които още веднъж са повсеместни по своята същина.

На собствен ред, изглеждайки по-естествена, храна та може да наподобява по-здравословна, тъй като хората са склонни да считат естествените неща (например органична храна ) за по-здравословни от неестествените неща (например мощно модифицирана храна или синтетични химикали). Така че, по силата на отразяването на природата, същата храна може да наподобява по-здравословна, когато е хубава (в съпоставяне с това, когато е грозна).

В поредност от опити откривателят тества дали една и съща храна се възприема като по-здравословна, когато наподобява красива, следвайки класическите естетически правила (т.е. симетричност, ред и систематични модели) спрямо това, когато не. 

Например, в един опит участниците оценили тост с авокадо. Всички отчели идентична информация за съставките и цените, само че хората били разпределени на инцидентен принцип да видят или прекрасен тост от авокадо, или противен тост от авокадо. Въпреки идентичната информация за храна та, едните оценили тоста с авокадо като цяло по-здравословен (например по-здравословен, по-хранителен, по-малко калории) и по-естествен (например по-чист, по-малко обработен), когато видяли красивата версия спрямо грозната версия.

В друго изследване, даже когато хората са имали финансови тласъци да разпознават вярно коя от двете храни съдържа по-малко калории, те са по-склонни да разгласят целевата храна за вид с по-ниско наличие на калории, когато е хубава, в сравнение с когато е грозна.