Създаваме първата радиоастрономическа обсерватория у нас
Нова научна инфраструктура ще оказва помощ на българските астрономи да изследват галактическите обекти с неповторими радионаблюдения , оповестяват от Българска академия на науките.
Проект RACIO за първата българска радиоастрономическа обсерватория, препоръчан от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките, беше утвърден за включване в обновената Пътна карта на България при започване на годината.
Новият план е с акроним LOFAR-BG и планува в рамките на 10 години да се построи и развие българска наблюдателна станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR, както и висок човешки теоретичен капацитет за осъществяване на профилирани астрофизични и геофизични проучвания с българската станция и LOFAR телескоп.
LOFAR-BG станцията ще нарежда България на челно място по радиоастрономически наблюдателни благоприятни условия в Югоизточна Европа , показват от Българската академия на науките. Поддръжката й ще спомогне развиването на радиоинженерни и научни тематики в областта на осведомителните и информационни технологии (обработка на сигнали в действително време, разбор на времеви редове и изображения с машинно самообразование, клъстеризиране и предпазване на данни) и трансфер на теоретичен и софтуерен ноу-хау от интернационалното LOFAR съдействие.
Източник:
От Българска академия на науките разясняват, че LOFAR e многофункционален, високоиновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп (10-250 MHz), създаден от нидерландския Институт по радио астрономия (ASTRON) за проучване на ранната и далечна Вселената, слънчевата интензивност и земната атмосфера. LOFAR се състои от огромен брой наблюдателни станции с антени вид фазирана решетка из цяла Нидерландия и част от Европа, свързани с оптична високоскоростна връзка. В Южна и Източна Европа към момента няма LOFAR станции.
Телескопът е неповторим със способността си да следи огромна част от небето и да се употребява за проучване на доста разнообразни феномени, допълвайки обичайните оптични телескопи. Друга специфичност на LOFAR наблюденията са голямото количество генерирани данни - към 3 Gb/s на станция. В момента в Нидерландия има общо 40 LOFAR станции, а в Европа - още 13 станции. Започнат е градеж на още две нови станции - в Латвия и в Италия.
LOFAR-BG ще е първата станция в Югоизточна Европа.
Основните астрофизични и геофизични области на работа на LOFAR са: проучване епохата на рейонизация на Вселената от най-първите звезди; изследвания на звездното небе за нови радио източници в слабоизследвания нискочестотен диапазон; наблюдения на динамични краткотрайни източници като свръхмасивни черни дупки и бързовъртящи неутронни звезди; проучване на структурата на галактичните магнитни полета; следене на слънчеви изригвания и галактическото време; диагностика на земната йоносфера и магнитосфера; сеизмични проучвания на земните пластове; проучване динамичността на мълнии.
Проект RACIO за първата българска радиоастрономическа обсерватория, препоръчан от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките, беше утвърден за включване в обновената Пътна карта на България при започване на годината.
Новият план е с акроним LOFAR-BG и планува в рамките на 10 години да се построи и развие българска наблюдателна станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR, както и висок човешки теоретичен капацитет за осъществяване на профилирани астрофизични и геофизични проучвания с българската станция и LOFAR телескоп.
LOFAR-BG станцията ще нарежда България на челно място по радиоастрономически наблюдателни благоприятни условия в Югоизточна Европа , показват от Българската академия на науките. Поддръжката й ще спомогне развиването на радиоинженерни и научни тематики в областта на осведомителните и информационни технологии (обработка на сигнали в действително време, разбор на времеви редове и изображения с машинно самообразование, клъстеризиране и предпазване на данни) и трансфер на теоретичен и софтуерен ноу-хау от интернационалното LOFAR съдействие.
Източник:
От Българска академия на науките разясняват, че LOFAR e многофункционален, високоиновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп (10-250 MHz), създаден от нидерландския Институт по радио астрономия (ASTRON) за проучване на ранната и далечна Вселената, слънчевата интензивност и земната атмосфера. LOFAR се състои от огромен брой наблюдателни станции с антени вид фазирана решетка из цяла Нидерландия и част от Европа, свързани с оптична високоскоростна връзка. В Южна и Източна Европа към момента няма LOFAR станции.
Телескопът е неповторим със способността си да следи огромна част от небето и да се употребява за проучване на доста разнообразни феномени, допълвайки обичайните оптични телескопи. Друга специфичност на LOFAR наблюденията са голямото количество генерирани данни - към 3 Gb/s на станция. В момента в Нидерландия има общо 40 LOFAR станции, а в Европа - още 13 станции. Започнат е градеж на още две нови станции - в Латвия и в Италия.
LOFAR-BG ще е първата станция в Югоизточна Европа.
Основните астрофизични и геофизични области на работа на LOFAR са: проучване епохата на рейонизация на Вселената от най-първите звезди; изследвания на звездното небе за нови радио източници в слабоизследвания нискочестотен диапазон; наблюдения на динамични краткотрайни източници като свръхмасивни черни дупки и бързовъртящи неутронни звезди; проучване на структурата на галактичните магнитни полета; следене на слънчеви изригвания и галактическото време; диагностика на земната йоносфера и магнитосфера; сеизмични проучвания на земните пластове; проучване динамичността на мълнии.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ