Нов български университет, издателствата Жанет 45 и Кралица Маб, Литературен

...
Нов български университет, издателствата Жанет 45 и Кралица Маб, Литературен
Коментари Харесай

Три издания отбелязват 80-годишнината на поета Иван Цанев

Нов български университет, издателствата " Жанет 45 " и " Кралица Маб ", " Литературен вестник " и Столичната библиотека провеждат юбилейни четения в чест на 80-годишнината на поета Иван Цанев. Те ще се състоят на 30 ноември, вторник, от 18 ч. в Американския център на Столичната библиотека.

Ще бъдат показани три издания: на антологичната книга " Археологически разкопки " от Иван Цанев (изд. " Жанет 45 " ); на брой 38/2021 година на " Литературен вестник " - под наслов, и на критическата книга " Изковаване на шедьовъра: Иван Цанев " от проф. Пламен Дойнов (изд. " Кралица Маб ", Департамент " Нова българистика " на НБУ). В четенията ще вземат присъединяване известни създатели, литературоведи, журналисти.

" Дневник препубликува от вид от предговора на " Изковаване на шедьовъра: Иван Цанев " от проф. Пламен Дойнов.

Големият стихотворец е измежду нас: Иван Цанев на 80

В едно късно писмо от януари 1994 година Здравко Недков, който е измежду най-проникновените критици на Иван-Цаневата лирика, само че по това време към този момент е направил противоположна миграция към село, признава на своя другар:

" Навремето, когато в сп. " Пламък " излезе прелестното ти стихотворение " Паметна плоча ", аз го възприех освен като отричане на насаждания тогава модел на героизма, само че и като стихотворение за пътя, по който се става незабелязано огромен стихотворец. Винаги съм го смятал за едно от най-автобиографичните ти стихотворения. " [1]

Старият другар е забелязал и признал нещо, за което от време на време се приказва спорадично, с прекъсвания, сред два диалога измежду познати: в българската литература има такова значимо наличие, за чието търпеливо и незабелязано открояване през годините занапред би трябвало да се търсят точни думи.

Днес това е напълно явно. Постепенно, само че изрично Иван Цанев (р. 30 ноември 1941) става един от най-големите поети на България. В литературноисторически аспект смисъла му аналогично може да се съизмери със стореното от Атанас Далчев.

Ако Далчев със своята " определеност " преодолява символизма, с цел да открие нов поетически, езиков и ценностен свят в българската лирика след войните от началото на ХХ век, Иван Цанев в друго време - на тоталитарната Народна република - насочва предизвикването лирически да се опълчи на социалистическия натурализъм (в това число на неговия реформиран " априлски " вариант) и да предложи " нова определеност ", която през днешния ден се откроява като многосъставна различна традиция, продължена от нови поети след 1989 година

 Археологически разкопкиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

*
Иван Цанев е измежду най-тълкуваните и най-обичаните поети след средата на ХХ век. На него са отдадени стотици публикации, рецензии, бележки, книги, дисертации. Но и стихотворения. Затова всяко писане за творчеството му би трябвало да помни това богато завещание от тълкования и посвещения. Появата на тази книга се дължи на доста критици и откриватели, които през годините са добавяли значими линии към облика на неговата лирика и литературна персона.

В началото стоят мнения, публикации и портрети от Симеон Янев, Любомир Стаматов, Минко Бенчев, Петър Караангов, Иван Цветков, Здравко Чолаков, Атанас Лазовски, Панко Анчев, Здравко Недков, Румяна Узунова, Светлозар Игов, Божидар Кунчев, Иван Радев, Марин Георгиев, Христо Трендафилов и толкоз още критици и литератори Веднага след началото на ХХІ век стартират да излизат книгите за поета: първата - " Поезията на Иван Цанев " (2001) от Светлозар Игов и другата - " Четирисезонни кодировки. Поезията за деца на Иван Цанев " (2005) от Димитър Костадинов.

През 90-те и при започване на новия век не секват критическите рецензии, есета, студии - от Иван Методиев, Катя Зографова, Розалия Ликова, Антоанета Алипиева, Юлиан Жилиев, Михаил Неделчев, Вихрен Чернокожев, Едвин Сугарев, Никола Иванов, Милена Кирова, Марин Бодаков, Пламен Антов, Митко Новков, Светлана Стойчева...

През последните десетина години идват още няколко основни критически и научни книги, в които Иван-Цаневото творчество получава богати тълкования и изцяло осмисляне: сборникът с проучвания, публикации и есета " Иван Цанев в българската литература и просвета " (2012), дисертацията на Пламен Пенев, въплътена в " Два тома за Иван Цанев " (2014), разножанровият алманах " Между два диалога с И. Ц. Признания и мнения, слова и посвещения " (2017), с цел да стигнем до формираното от Симеон Янев издание със остарели и нови прочити " Поетическото полувековие на Иван Цанев " (2021).

Няма спор, че Иван-Цаневото творчество има сериозна критическа и към този момент литературноисторическа традиция. Не е допустимо да се каже нова дума за него, в случай че написаното за поета не бъде опознато и най-малко частично коментирано, с приемане или отменяне, само че сигурно - с търсене на скритите находища в планината от тълкувания.

 33 стихотворенияС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

*
Често се приказва за уроците на Атанас Далчев, които Иван Цанев следва, премисля и развива по собствен метод. Съвпаденията и разминаванията сред двамата могат да бъдат всевъзможни. Но всеки от тях споделя едно същностно обръщение: Да мислим поезията. И при двамата рефлексиите върху творчеството, върху изработката и тайните на стиха доближават лимита на саморазбирането.

Можем да съжаляваме, че Иван Цанев не е написал свои фрагменти, сходни на Далчевите. Но това е въпрос на персонален жанр и натюрел, на характер и даже на жанрово съзнание у всеки създател. И без специфични фрагменти обаче Иван Цанев мисли поезията - в личните си стихотворения и в техните разнообразни версии. Той демонстрира образно, посредством съответни лирически текстове и пренаписвания, посредством препратки към други поети и в разговори с тях, по какъв начин поезията мисли самата себе си.

Дава на всеки четец ключ, с който да отвори неизброими порти към разклоняващите смисли на облик и метафора, на фраза и стих. Защото зад това съзнание на поезията стои търпеливият блян на Иван Цанев към реализиране на съвършения изказ - оня мирен успех на езика, в който припламва човешка наслада от самото сполучено изричане и записване: Поезията е тук и Поетът измежду нас е нейният оракул.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР