Носителят на Нобелова награда за литература – датчанинът Карл Гелеруп

Носителят на Нобелова премия за литература – датчанинът Карл Гелеруп към този момент притегля вниманието и на българския четец. След романа „ Мелницата “, който се смята за най-голямото му достижение в жанра на реалистичния психически разказ, в превод на български в поредицата „ Световна класика “ на ИК „ Персей “ излиза и романът му „ Мина “. Тук още веднъж на напред във времето е претекстът за пагубната мощ на буйната обич. Авторът преплита автобиографични обстоятелства (живота си в Дрезден, дълбоката обич към омъжена жена) и фикционални моменти, а също по този начин разкрива в цялостна степен възхищението си от немската просвета и литература – в текста се виждат безчет позовавания и директни цитирания на стихове от Шилер, Гьоте и други огромни немски писатели, неведнъж упоменати са концепциите на Кант, особено място е отделено на оперите на Вебер и Вагнер.
Сюжетът е концентриран върху вътрешния прочувствен свят на двама влюбени. Харалд Фенгер е безвъзмезден и сантиментален датски студент, идващ в Дрезден. По време на почивката си в дребното китно селце Ратен той се среща с красивата Мина, чиято буйна психика и интелектуална извисеност незабавно го превземат и слагат началото на една дълбока и всеобхватна обич. И макар че двамата млади стартират да кроят щастливи проекти за взаимното си бъдеще, над тях непрекъснато тегне сянката на мрачното минало на Мина – първата й обич, която оставя незабравим отпечатък върху душата и спомените й, тежкото й детство, прекарано в мизерия и морално забвение, както и болката от безразличието на личния й татко. В последна сметка тази непреодолима психическа обремененост на младата госпожица и терзанията на съвестта й я разделят от нейния обичан и водят до един драматичен край.
Романът „ Мина “ би могъл да се преглежда като едно проучване на женската логика на психиката и природа. Любовта е показана не просто като възприятие, а като отражение на вътрешната същина, схващане и даже морал. Затова тя може както да извиси до най-чистия блян, по този начин и да срине човешкото създание до най-принизените дълбини. Тя може да даде вяра и живот, само че и да аргументи най-жестоката гибел.
Носителят на Нобелова премия за литература Карл Гелеруп принадлежи към огромните датски писатели. Роден е през 1857 година в Южна Зеландия, Рохолт, в фамилията на лутерански духовник. Когато е тригодишен, татко му умира и с майка му се реалокират в Копенхаген при братовчед й, който е духовник, теолог и стихотворец. Първоначално Карл Гелеруп учи теологически науки в университета, само че по-късно се среща с книгите на Дарвин и стартира да посещава лекциите на огромния датски критик, литературовед и теоретик на натурализма Георг Брандес. Гелеруп престава да има вяра в Бог и макар богословската си тапия излиза от университета като безбожник. През студентските му години най-силно въздействие му оказват такива класици на немската литература като Гьоте, Кант и изключително Шилер, чиито стихове са пример за него. По същото време има връзка с омъжена жена – Евгения Хойзингер, която не след дълго се развежда и двамата се оженват. Тя е германка и скоро по-късно се реалокират да живеят в Дрезден, където Гелеруп остава до гибелта си. Започва да написа книгите си на немски език, а по-късно самичък ги превежда на датски. Затова в не по-малка степен творчеството му принадлежи и към немската просвета. Първият му разказ „ Идеалист “ излиза, когато е 21-годишен. Освен романи написа стихове, драми и пътеписи.