Носителката на „Аскеер“ Емилия Ованесян и Искра Йосифова от Родопския

Носителката на „ Аскеер “ Емилия Ованесян и Искра Йосифова от Родопския трагичен спектакъл приготвят емблематична пиеса за своят 40-годишен празник на сцена – „ Театър, обич моя “ от Валери Петров.
Премиерата ще бъде на 27 март – Международния ден на театъра , разгласи Румен Бечев - шеф на РДТ „ Николай Хайтов “ - Смолян.
Пиесата е писана особено за две актриси от близкото минало – Таня Масалитинова и Славка Славова, и е основан на техни персонални истории и прекарвания.
Режисьор на представлението е Емилия Ованесян, сценограф е Петя Караджова – щерка на починалия шеф на театъра в Смолян Иван Караджов, а композитор – Петър Радевски.
„ Таня Масалитинова и Славка Славова бяха най-големите фъртуни в театъра. Пиесата се занимава с безконечните проблеми – живота на нас театралите в театъра и отвън него, на хората, които обичаме и сме се отдали на това изкуство. Спектакълът е сред смешното и тъжното, в двете крайности “, изясни Ованесян.
„ Театър, обич моя “ – самото заглавие носи посланието. Спектакълът е тежък, само че е необикновено наслаждение да работя с Емилия, Петьо, Петя. Надявам се сполучливо да износим това малко създание –представлението, и то да стане грандиозно за публиката “, показа Искра Йосифова.

Please wait while image is uploading...
Ето по какъв начин дадоха отговор двете актриси на въпроса какво им даде и какво им лиши театърът:
„ Давам си сметка дали си е коствало персоналните жертви, които направих за Негово величество Театъра, тъй като поради него съм се лишила от семейство и деца. Моят професор нееднократно споделяше: „ Театърът не търпи противници! “ и се оказа прав “, отговори Емилия Ованесян.
„ Театърът е моята огромна обич. И у дома пребивавам с господин Театър, това е моят брачен партньор “, отговори Искра Йосифова.
„ Не желая да опълчвам генерации, само че ние губим едно потомство, което идващото няма по какъв начин да смени, тъй като то има друг бекграунд, друго отношение към театъра. Откак се помня, познавам тези хора – артисти и личен състав, които не са тук. Сега времето е друго, всичко е друго и е нужна битка “, разяснява Петя Караджова.
Тя сподели, че им е елементарно да работят в екип, тъй като не е нужно празнословие, а се схващат без думи.
Равносметка за работата на театъра в Смолян през петте години, откак бе възобновен, направи шефът му.
„ За тези години направихме доста представления, с четири огромни заглавия и към 20 детски пиеси. Това е удивително, имайки поради че сме най-малкият спектакъл в България. Винаги в сезона гледаме да има и едно зрелище с родопска тема, защото театърът е родопски, а и негов патрон е писателят Николай Хайтов “, уточни той.
На журналистически въпрос за оцеляване ли работят, Бечев отговори, че за оцеляване и през разум не му минава. „ Тук става въпрос театърът да си стъпи на краката, тъй като него ще го има и без нас. Ако ние не можем да се оправим, други ще дойдат “, акцентира той.
С болежка той показа, че изкуството им наподобява от ден на ден на бизнес, само че той е уверен, че не може да се оцени това, което става в душата на артиста.
По думите му откакто е обновен театърът е трябвало той да си потърси място на пазара, който е бил ангажиран в затишието. „ Смолян е пренаситен от спектакъл – 8 представления на месец е неповторимо за нашия град. Всичко би трябвало да го опипаме, ние би трябвало да си намерим мястото, само че се желае време, с цел да успеем “, добави Бечев.
Той е признателен на община Смолян, която с решение на локалния парламент предходната година отпусна 20 000 лева на театъра, с които били направени две представления. За тази година утвърдените средства са по-малко – 15 000 лв.. „ Но ние ги разбираме, тъй като тази година следва съборът на Рожен. На всяка подадена ръка сме признателни “, означи той.