Легендата за нос Калиакра
Нос Калиакра e каменист полуостров, който е публикуван във вътрешността в морето. Той отдалеко притегля погледа на туристите със своя необикновен контур. По него има доста естествени пещери, които наподобяват на стаи. От последната „ стая “ в скалата се открива корубест прозорец над шеметна бездна, в която вълните на Черно море с гръмък плисък се разрушават към балваните, насъбрани под най-тесния издатък на планинския нос. Тази част е наречена „ вратата на четиридесетте моми “.
Преди епохи, по време на османското настъпление, нападателите съумели да завладеят крайморските селища. Те ограбили и плячкосали всичко, което срещнали по пътя. Взели в плен четиридесет девойки. Избрали най-красивите, които срещнали. Отвели пленничките на връх нос Калиакра и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, която да ги пази откъм входа. Очаквали настъпването на вечерта, с цел да напалят буйни огньове и да предадат хубавиците на най-изявените войни, като премия за храбростта им.
Легендата за Странджа планина
Легендата за Родопа и Орфей
Девойките, събрани от разнообразни села,не се познавали, само че общата зла орис ги сближила като сестри. Нито една от тях не желала да бъде обезчестена от нападателите. Цял ден търсили метод да се спасят от участта, която ги очаквала. Най-смелата от тях им разкрила пътя, посредством който да спасят достойнството си, като показала прозореца и споделила: натам е спасението; натам, морето ще ни прибере! Някои от девойките се изплашили и почнали да вият на глас. Но множеството от тях се окопитили и утешавали другарките си: няма живот за нас, по-добре чисти да умрем в морските води, в сравнение с да попаднем в ръцете на бойците.
Дълго време се уговаряли девойките, но към момента някои треперели от боязън – млади били, желало им се да живеят и да се радват на света. Но по-голямата част от девойките самоуверено решили ориста си – по-добре гибел, в сравнение с подигравка с младостта им. Решили, с цел да не се откаже някоя от тях, да заплетат плитките си една за друга. Когато слънцето почнало да клони на запад, те се изправили. В средата била най-смелата и най-красива госпожица. Тя направила крачка към прозореца и двете редици като крила трепнали от двете й страни. Когато бойците ги видели, те били като ято жерави, с развени облекла и разперени ръце се носели към морето. Замаяни от гледката, никой не се сетил да се спусне след тях и да се опита да ги избави. Паднали четирисетте девойки в морето и починали в аленеещите се от залеза води, запазили чисто своето име и моминска чест.
Втората легенда за нос Калиакра е обвързвана със Св. Никола, настойникът на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земята под краката му, с цел да успее да избяга. Така се е образувал носът. В последна сметка той бил хванат и посечен. Сега там има построен параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското господство е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Тук се е разразила най-голямата морска борба. Руската ескадра, водена от контраадмирал Ушаков разрушава турската армада и с тази победа приключва Руско-Турската война от 1787-1791 година Кръвта на бранителите на крепостта се пропила в скалите и по тази причина те са с пурпурно-червен цвят. Археологически остатъци от крепостта Калиакра могат да се видят и в този момент на полуострова.
Калиакра (произнася се Калиа̀кра, на гръцки Калѝ А̀кра) е дълъг и стеснен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се покрай селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североизточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км във вътрешността в морето и прилича полуостров, съставлява естествен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.
Инфо: www.bulgarianhistory.ogr
