Мария Корина Мачадо спечели Нобелова награда за мир 2025 г.
Норвежкият Нобелов комитет реши да удостои Мария Корина Мачадо с Нобеловата премия за мир за 2025 година
Тя получава оценката за своята неуморна работа в отбрана на демократичните права на народа на Венецуела и за битката си за обективен и кротичък преход от тирания към народна власт.
Като водач на демократичното придвижване във Венецуела, Мария Корина Мачадо е един от най-забележителните образци за гражданска храброст в Латинска Америка през последните години.
Г-жа Мачадо е основна, сплотяваща фигура в политическата съпротива, която дълго време беше надълбоко разграничена. Под нейно управление опозиционните сили откриха общ език в настояването за свободни избори и представително ръководство. Именно това е в основата на демокрацията – споделената подготвеност да пазиме правилата на националното ръководство, даже когато не сме съгласни. Във време, когато демокрацията е под опасност, е по-важно от всеки път да съхраним този общ език.
Венецуела е минала от релативно демократична и просперираща страна към жесток властнически режим, който през днешния ден е изправен пред тежка филантропична и икономическа рецесия. Повечето венецуелци живеят в дълбока беднотия, до момента в който малко на брой се обогатяват. Насилственият уред на страната е ориентиран против личните ѝ жители, а близо 8 милиона души са напуснали страната. Опозицията е систематично потискана посредством изборни операции, правосъдни преследвания и отнемане от независимост.
В сходна среда политическата активност е извънредно сложна. Като създател на организацията „ Сумате “, отдадена на демократичното развиване, госпожа Мачадо се застъпва за свободни и почтени избори още преди повече от 20 години. Както самата тя е споделила: „ Това беше избор сред бюлетини и патрони. “ Оттогава тя поредно пази независимостта на правосъдната власт, правата на индивида и националното посланичество.
Преди изборите през 2024 година госпожа Мачадо беше претендент на опозицията за президент, само че режимът блокира кандидатурата ѝ. След това тя поддържа Едмундо Гонсалес Урутия, претендент на друга партия. Стотици хиляди доброволци се активизираха, без значение от политическите си разлики, и се включиха като наблюдаващи, с цел да подсигуряват прозрачността на вота. Въпреки риска от тормоз, арести и мъчения, жителите следиха изборните секции и документираха преброяването на бюлетините, преди управляващите да съумеят да ги унищожат и да манипулират резултатите.
Усилията на груповата съпротива, както преди, по този начин и по време на изборите, бяха реформаторски, смели и напълно мирни. Международната общественост поддържа опозицията, откакто тя разгласява действителните резултати от преброяването, доказващи победа с ясна преднина. Режимът обаче отхвърли да признае изборния резултат и резервира властта си.
Демокрацията е причина за дълготраен мир. Днес живеем в свят, в който демокрацията е в оттегляне, а властническите режими все по-често оспорват главните правила и прибягват до принуждение. Твърдият надзор на венецуелския режим и репресиите против популацията му не са изолирано събитие. В международен мащаб се следят сходни трендове – корист с върховенството на закона, угнетяване на свободните медии, затваряне на критици и подтикване на обществата към авторитаризъм и милитаризация. През 2024 година бяха извършени повече избори от всеки път, само че все по-малко от тях могат да се нарекат свободни и почтени.
В дългата си история Норвежкият Нобелов комитет е отличавал смели дами и мъже, които са се изправяли против репресиите и са донесли вяра за независимост – в затворническите килии, по улиците и площадите. През последната година госпожа Мачадо е била принудена да живее в незнание, само че макар сериозните закани за живота си е останала в страната – избор, който е въодушевил милиони.
Когато властническите водачи завземат властта, е изключително значимо да бъдат приети смелите бранители на свободата, които се изправят и се съпротивляват. Демокрацията зависи от хора, които отхвърлят да мълчат, които имат куража да създадат крачка напред макар риска и които ни припомнят, че свободата в никакъв случай не би трябвало да се приема за даденост, а постоянно би трябвало да се пази – с думи, със храброст и с увереност.
Мария Корина Мачадо изцяло дава отговор на трите критерия, посочени в наследството на Алфред Нобел за избор на лауреат на премията за мир. Тя сплоти опозицията в страната си, поредно се опълчва на милитаризацията на венецуелското общество и праволинейно поддържа мирния преход към народна власт.
Мария Корина Мачадо сподели, че инструментите на демокрацията са и инструментите на мира. Тя въплъщава вярата за друго бъдеще – такова, в което главните права на жителите са предпазени и гласовете им се чуват. В това бъдеще хората ще могат да живеят свободни и в мир.
Тя получава оценката за своята неуморна работа в отбрана на демократичните права на народа на Венецуела и за битката си за обективен и кротичък преход от тирания към народна власт.
Като водач на демократичното придвижване във Венецуела, Мария Корина Мачадо е един от най-забележителните образци за гражданска храброст в Латинска Америка през последните години.
Г-жа Мачадо е основна, сплотяваща фигура в политическата съпротива, която дълго време беше надълбоко разграничена. Под нейно управление опозиционните сили откриха общ език в настояването за свободни избори и представително ръководство. Именно това е в основата на демокрацията – споделената подготвеност да пазиме правилата на националното ръководство, даже когато не сме съгласни. Във време, когато демокрацията е под опасност, е по-важно от всеки път да съхраним този общ език.
Венецуела е минала от релативно демократична и просперираща страна към жесток властнически режим, който през днешния ден е изправен пред тежка филантропична и икономическа рецесия. Повечето венецуелци живеят в дълбока беднотия, до момента в който малко на брой се обогатяват. Насилственият уред на страната е ориентиран против личните ѝ жители, а близо 8 милиона души са напуснали страната. Опозицията е систематично потискана посредством изборни операции, правосъдни преследвания и отнемане от независимост.
В сходна среда политическата активност е извънредно сложна. Като създател на организацията „ Сумате “, отдадена на демократичното развиване, госпожа Мачадо се застъпва за свободни и почтени избори още преди повече от 20 години. Както самата тя е споделила: „ Това беше избор сред бюлетини и патрони. “ Оттогава тя поредно пази независимостта на правосъдната власт, правата на индивида и националното посланичество.
Преди изборите през 2024 година госпожа Мачадо беше претендент на опозицията за президент, само че режимът блокира кандидатурата ѝ. След това тя поддържа Едмундо Гонсалес Урутия, претендент на друга партия. Стотици хиляди доброволци се активизираха, без значение от политическите си разлики, и се включиха като наблюдаващи, с цел да подсигуряват прозрачността на вота. Въпреки риска от тормоз, арести и мъчения, жителите следиха изборните секции и документираха преброяването на бюлетините, преди управляващите да съумеят да ги унищожат и да манипулират резултатите.
Усилията на груповата съпротива, както преди, по този начин и по време на изборите, бяха реформаторски, смели и напълно мирни. Международната общественост поддържа опозицията, откакто тя разгласява действителните резултати от преброяването, доказващи победа с ясна преднина. Режимът обаче отхвърли да признае изборния резултат и резервира властта си.
Демокрацията е причина за дълготраен мир. Днес живеем в свят, в който демокрацията е в оттегляне, а властническите режими все по-често оспорват главните правила и прибягват до принуждение. Твърдият надзор на венецуелския режим и репресиите против популацията му не са изолирано събитие. В международен мащаб се следят сходни трендове – корист с върховенството на закона, угнетяване на свободните медии, затваряне на критици и подтикване на обществата към авторитаризъм и милитаризация. През 2024 година бяха извършени повече избори от всеки път, само че все по-малко от тях могат да се нарекат свободни и почтени.
В дългата си история Норвежкият Нобелов комитет е отличавал смели дами и мъже, които са се изправяли против репресиите и са донесли вяра за независимост – в затворническите килии, по улиците и площадите. През последната година госпожа Мачадо е била принудена да живее в незнание, само че макар сериозните закани за живота си е останала в страната – избор, който е въодушевил милиони.
Когато властническите водачи завземат властта, е изключително значимо да бъдат приети смелите бранители на свободата, които се изправят и се съпротивляват. Демокрацията зависи от хора, които отхвърлят да мълчат, които имат куража да създадат крачка напред макар риска и които ни припомнят, че свободата в никакъв случай не би трябвало да се приема за даденост, а постоянно би трябвало да се пази – с думи, със храброст и с увереност.
Мария Корина Мачадо изцяло дава отговор на трите критерия, посочени в наследството на Алфред Нобел за избор на лауреат на премията за мир. Тя сплоти опозицията в страната си, поредно се опълчва на милитаризацията на венецуелското общество и праволинейно поддържа мирния преход към народна власт.
Мария Корина Мачадо сподели, че инструментите на демокрацията са и инструментите на мира. Тя въплъщава вярата за друго бъдеще – такова, в което главните права на жителите са предпазени и гласовете им се чуват. В това бъдеще хората ще могат да живеят свободни и в мир.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ