Лисица спринтьор измина над 4 000 км за четири месеца в Арктика
Норвежки откриватели настояват, че са били шокирани, когато научили, че дребна лисица е съумяла да пресече хиляди благи през Арктика единствено за няколко месеца предходната година, споделя Юронюз.
Група учени от норвежкия Полярен институт настояват, че Арктическата лисица - тип, който може да се срещне на всички места в Арктика, е пресякла целия път от Свалбард, норвежки архипелаг в Северния ледовит океан, северна Канада, с темпове, които в никакъв случай до момента не са документирани от откриватели.
Лисицата е била оборудвана с проследяващ нашийник от 2017 година като част от по-голямо изследване за местообитанията на животните.
Изследователите настояват, че " очите им са се разширили ", когато са изучавали сателитни данни, проследяващи придвижванията на животните, откакто напуснали Шпицберген, най-големият остров на Свалбард, на 26 март предходната година.
Само за три седмици тя е минала 940 благи (1448 км) по морския лед, с цел да дойде в Гренландия на 16 април.
„ Не можехме да повярваме в това, което виждахме ”, съобщи откривателят Ева Фуглей от норвежкия Полярен институт в уеб страницата на организацията.
Тя сподели, че те разгледали всички вероятни сюжети. Първо, считали, че лисицата може да е мъртва, нашийникът да е свален и по-късно взета с лодка. Но тогава, споделя Фуглей, те осъзнали, че няма лодки, които да навлизат толкоз във вътрешността в леда.
" Така че трябваше просто да я проследим и да забележим каква ще бъде идната й стъъпка ", сподели тя, представена от БГНЕС.
Лисицата траяла да изненадва откривателите: не приключила пътуването си в Гренландия, а траяла похода си до остров Елсмир в далечния север на Канада.
Изследователите настояват, че дистанцията сред Шпицберген в Норвегия и там, където е стигнала в Канада, е 1 112 благи (1 780 км) по права линия, само че включвайки и дистанцията от седмиците преди да напусне Шпицберген, тя е минала общо 2743 благи (4 414 км) за четири месеца.
Те открили, че лисицата е ходела по дълги сектори морски лед в Северния ледовит океан и ледниците на Гренландия със междинна скорост от 28,5 благи (около 45 км) дневно.
В един от секторите тя е минала 154 км за ден, което откривателите настояват, че е най-бързото придвижване, записано в миналото за този тип.
Животното също е имало добра междинна скорост, до момента в който е на морския лед, споделят откривателите, което може да значи, че е употребило леда като " транспортно средство ".
Изследователите споделят, че проследяващият нашийник на лисицата е спрял да работи през февруари и не знаят къде е тя в този момент.
Те предизвестяват, че ледът, както на сушата, по този начин и в морето, е от решаващо значение за решението на лисицата да предприеме своето дълго пътешестване, само че затоплящият се световен климат е свил морския лед в Арктика, което може да има съществени последствия за дивата природа.
" Ако морският лед изчезне, арктическата лисица в Свалбард ще се изолира, " споделя Фуглей, добавяйки, че това може да наруши естествения й хабитат.
Група учени от норвежкия Полярен институт настояват, че Арктическата лисица - тип, който може да се срещне на всички места в Арктика, е пресякла целия път от Свалбард, норвежки архипелаг в Северния ледовит океан, северна Канада, с темпове, които в никакъв случай до момента не са документирани от откриватели.
Лисицата е била оборудвана с проследяващ нашийник от 2017 година като част от по-голямо изследване за местообитанията на животните.
Изследователите настояват, че " очите им са се разширили ", когато са изучавали сателитни данни, проследяващи придвижванията на животните, откакто напуснали Шпицберген, най-големият остров на Свалбард, на 26 март предходната година.
Само за три седмици тя е минала 940 благи (1448 км) по морския лед, с цел да дойде в Гренландия на 16 април.
„ Не можехме да повярваме в това, което виждахме ”, съобщи откривателят Ева Фуглей от норвежкия Полярен институт в уеб страницата на организацията.
Тя сподели, че те разгледали всички вероятни сюжети. Първо, считали, че лисицата може да е мъртва, нашийникът да е свален и по-късно взета с лодка. Но тогава, споделя Фуглей, те осъзнали, че няма лодки, които да навлизат толкоз във вътрешността в леда.
" Така че трябваше просто да я проследим и да забележим каква ще бъде идната й стъъпка ", сподели тя, представена от БГНЕС.
Лисицата траяла да изненадва откривателите: не приключила пътуването си в Гренландия, а траяла похода си до остров Елсмир в далечния север на Канада.
Изследователите настояват, че дистанцията сред Шпицберген в Норвегия и там, където е стигнала в Канада, е 1 112 благи (1 780 км) по права линия, само че включвайки и дистанцията от седмиците преди да напусне Шпицберген, тя е минала общо 2743 благи (4 414 км) за четири месеца.
Те открили, че лисицата е ходела по дълги сектори морски лед в Северния ледовит океан и ледниците на Гренландия със междинна скорост от 28,5 благи (около 45 км) дневно.
В един от секторите тя е минала 154 км за ден, което откривателите настояват, че е най-бързото придвижване, записано в миналото за този тип.
Животното също е имало добра междинна скорост, до момента в който е на морския лед, споделят откривателите, което може да значи, че е употребило леда като " транспортно средство ".
Изследователите споделят, че проследяващият нашийник на лисицата е спрял да работи през февруари и не знаят къде е тя в този момент.
Те предизвестяват, че ледът, както на сушата, по този начин и в морето, е от решаващо значение за решението на лисицата да предприеме своето дълго пътешестване, само че затоплящият се световен климат е свил морския лед в Арктика, което може да има съществени последствия за дивата природа.
" Ако морският лед изчезне, арктическата лисица в Свалбард ще се изолира, " споделя Фуглей, добавяйки, че това може да наруши естествения й хабитат.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ