22 юли в историята
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 На 22 юли 1877 година по време на Руско-турската война Девети Кавказки драгунски полк влиза в Стара Загора. Опозицията изпраща писмо до премиера Васил Радославов, с предложение за привикване на изключителна сесия на Седемнадесетото Обикновено Народно заседание, през 1917 година През 1959 година България насочва предложение към Гърция за подписване на пакт за ненападение сред двете страни за 20-годишен период.
По света: Унгарският воевода Янош Хуняди нанася проваляне на обсадилите Белград турци през 1456 година Томас Джеферсън е определен за първи министър на външните работи на Съединени американски щати през 1789 година През 1793 година британският откривател Маккензи става първият европеец, прекосил Канада от изток към Тихия океан. Между Париж и Руан се организира първото автомобилно съревнование през 1894 година Алфред Драйфус, упрекнат през 1894 година в държавна измяна и наказан на пожизнен затвор във Френска Гвиана, изцяло оправдан през 1906 година Американският летец Уили Поуст първи в историята на въздухоплаването обикаля самичък света за седем дни, 18 часа и 49 минути през 1933 година Банковият обирджия Джон Дилинджър е убит от федерални сътрудници в Чикаго година по-късно. Американски бомбардировачи реализират първата си офанзива против демилитаризираната зона сред Северен и Южен Виетнам през 1966 година Мехмед Али Агджа е наказан в Рим на пожизнен затвор за атентата против папа Йоан-Павел Втори през 1981 година През 1992 година провеждат бягството от пандиза на колумбийския наркобарон Пабло Емилио Ескобар Гавирия.
На 22 юли са родени: Филип ІV Хубави, крал на Кастилия (1784), генерал-майор Георги Киров, участник в Руско-Турската, Балканските войни и Първата международна война (1859), съветският конструктор на самолети Павел Осипович Сухой (1895), оперната певица Мими Балканска (1902)...
2014 година
С Указ на президента на Русия се фиксират 11 часови зони за страната и се издава възбрана за сезонен преход.
2013 година
В северозападната провинция на Китай - Гансу умират 95 индивида. Ранени са още 1000 в следствие от земетресение с магнитуд 6.6 по скалата на Рихтер.
2012 година
За президент на Индия е определен Пранаб Кумар Мукерджи, който преди този момент заема длъжността министър на защитата.
2011 година
При гърмеж до 17 етажното здание на норвежкото държавно управление в Осло загинват осем индивида, а още десетки други са ранени. Получена е опасност от страна на Молла Крекар, създател на кюрдската ислямистка група Ансар ал Ислам, за бомбена офанзива при положение на неговото депортиране от страната. По мотив карикатурите на пророка Мохамед през 2006 година той декларира, че това значи „ оповестяване на война на нашата вяра и цивилизация ". Тогава шейх Юсеф ел Кардауи, началник на Международния съюз на мюсюлманските улеми, декларира: „ Нека петък да бъде интернационален ден на гнева за Бог и неговия оракул ". Норвежки прокурори повдигат обвинявания в тероризъм против Молла Крекар, заради което той заплашва, че „ Норвегия ще заплати тежка цена за неговата гибел ". Малко след гърмежа 32-годишният норвежец Андерс Беринг Брайвик, облечен в полицейска униформа, открива безразборна пукотевица на младежко събиране на Норвежката работническа партия на премиера Йенс Столтенберг близо до Осло. При случая жертва стават повече от деветдесет индивида, измежду които броя на децата на възраст сред 15 и 16 години е най-голяма. Групировката Ансар ал Джихад ал Алами („ Привържениците на световния джихад " ) поема отговорност за атентатите. Според самия Андерс Брайвик претекстовете му са свързани с готовност за радикални промени в норвежкото общество. Няколко часа преди да извърши двойния атентат той разгласява в интернет 1518 странична „ Декларация за независимостта на Европа ", в която твърди, че културният марксизъм на франкфуртската школа е доста по-страшен от икономическия марксизъм, погубил Русия. Брайвик е член на масонската ложа в Осло, както и на младежката демократична партия на напредъка, съгласно която е неприемливо държавните управления да злоупотребяват с властта си, намесвайки се в икономическия живот на обществото с най-употребявания слоган „ моята независимост свършва там, откъдето стартира твоята ".
2010 година
На 76-годишна възраст умира писателят Дончо Цончев (1933 - 2010). Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 година в град Левски. Завършва геология в Софийски университет " Климент Охридски " през 1959 година От 1951 година до 1953 година работи като зидар. В интервала сред 1959 година и 1963 година е геолог в Родопите и Странджа. Учител е в София (1963 - 1966), геолог в Министерството на горите (1966 - 1968), завеждащ редакция в издателство " Народна юноша ", заместник-главен редактор е на " Профиздат ", завеждащ отдел " Българска литература " (1973 - 1989) в сп. " Съвременник ", шеф на списание " Лов и лов на риба ", създател и шеф на вестник " Наслука ". Публикува в периодиката от 1956 година Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска прозаичност. Автор е на разкази, новели, повести, драми - " Мъже без вратовръзки " (1966), " Роман на колелета " (1970; 1974), " Червени слонове " (1970), " Опасни видове " (1971), " Почти любовна история " (1972), " Принцовете " (1976; 1991), " Ако можехме да ги чуем " (1977), " Звезден прахуляк " (1981), " Къщата на песните " (1985), романовата трилогия " Жълтата къща " (1982 - 1986), " Дневникът на един геолог " (1989), " Циганинът " (1991), " Ние, децата на огромната неистина " (1992 г.). Бил е депутат в 40-ото Народно заседание 2005 - 2009 година Носител на медал " Стара планина " първа степен за заслуги към българската литература и по случай неговата 7-годишнина. Умира на 22 юли 2010 година в София.
По света: Унгарският воевода Янош Хуняди нанася проваляне на обсадилите Белград турци през 1456 година Томас Джеферсън е определен за първи министър на външните работи на Съединени американски щати през 1789 година През 1793 година британският откривател Маккензи става първият европеец, прекосил Канада от изток към Тихия океан. Между Париж и Руан се организира първото автомобилно съревнование през 1894 година Алфред Драйфус, упрекнат през 1894 година в държавна измяна и наказан на пожизнен затвор във Френска Гвиана, изцяло оправдан през 1906 година Американският летец Уили Поуст първи в историята на въздухоплаването обикаля самичък света за седем дни, 18 часа и 49 минути през 1933 година Банковият обирджия Джон Дилинджър е убит от федерални сътрудници в Чикаго година по-късно. Американски бомбардировачи реализират първата си офанзива против демилитаризираната зона сред Северен и Южен Виетнам през 1966 година Мехмед Али Агджа е наказан в Рим на пожизнен затвор за атентата против папа Йоан-Павел Втори през 1981 година През 1992 година провеждат бягството от пандиза на колумбийския наркобарон Пабло Емилио Ескобар Гавирия.
На 22 юли са родени: Филип ІV Хубави, крал на Кастилия (1784), генерал-майор Георги Киров, участник в Руско-Турската, Балканските войни и Първата международна война (1859), съветският конструктор на самолети Павел Осипович Сухой (1895), оперната певица Мими Балканска (1902)...
2014 година
С Указ на президента на Русия се фиксират 11 часови зони за страната и се издава възбрана за сезонен преход.
2013 година
В северозападната провинция на Китай - Гансу умират 95 индивида. Ранени са още 1000 в следствие от земетресение с магнитуд 6.6 по скалата на Рихтер.
2012 година
За президент на Индия е определен Пранаб Кумар Мукерджи, който преди този момент заема длъжността министър на защитата.
2011 година
При гърмеж до 17 етажното здание на норвежкото държавно управление в Осло загинват осем индивида, а още десетки други са ранени. Получена е опасност от страна на Молла Крекар, създател на кюрдската ислямистка група Ансар ал Ислам, за бомбена офанзива при положение на неговото депортиране от страната. По мотив карикатурите на пророка Мохамед през 2006 година той декларира, че това значи „ оповестяване на война на нашата вяра и цивилизация ". Тогава шейх Юсеф ел Кардауи, началник на Международния съюз на мюсюлманските улеми, декларира: „ Нека петък да бъде интернационален ден на гнева за Бог и неговия оракул ". Норвежки прокурори повдигат обвинявания в тероризъм против Молла Крекар, заради което той заплашва, че „ Норвегия ще заплати тежка цена за неговата гибел ". Малко след гърмежа 32-годишният норвежец Андерс Беринг Брайвик, облечен в полицейска униформа, открива безразборна пукотевица на младежко събиране на Норвежката работническа партия на премиера Йенс Столтенберг близо до Осло. При случая жертва стават повече от деветдесет индивида, измежду които броя на децата на възраст сред 15 и 16 години е най-голяма. Групировката Ансар ал Джихад ал Алами („ Привържениците на световния джихад " ) поема отговорност за атентатите. Според самия Андерс Брайвик претекстовете му са свързани с готовност за радикални промени в норвежкото общество. Няколко часа преди да извърши двойния атентат той разгласява в интернет 1518 странична „ Декларация за независимостта на Европа ", в която твърди, че културният марксизъм на франкфуртската школа е доста по-страшен от икономическия марксизъм, погубил Русия. Брайвик е член на масонската ложа в Осло, както и на младежката демократична партия на напредъка, съгласно която е неприемливо държавните управления да злоупотребяват с властта си, намесвайки се в икономическия живот на обществото с най-употребявания слоган „ моята независимост свършва там, откъдето стартира твоята ".
2010 година
На 76-годишна възраст умира писателят Дончо Цончев (1933 - 2010). Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 година в град Левски. Завършва геология в Софийски университет " Климент Охридски " през 1959 година От 1951 година до 1953 година работи като зидар. В интервала сред 1959 година и 1963 година е геолог в Родопите и Странджа. Учител е в София (1963 - 1966), геолог в Министерството на горите (1966 - 1968), завеждащ редакция в издателство " Народна юноша ", заместник-главен редактор е на " Профиздат ", завеждащ отдел " Българска литература " (1973 - 1989) в сп. " Съвременник ", шеф на списание " Лов и лов на риба ", създател и шеф на вестник " Наслука ". Публикува в периодиката от 1956 година Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска прозаичност. Автор е на разкази, новели, повести, драми - " Мъже без вратовръзки " (1966), " Роман на колелета " (1970; 1974), " Червени слонове " (1970), " Опасни видове " (1971), " Почти любовна история " (1972), " Принцовете " (1976; 1991), " Ако можехме да ги чуем " (1977), " Звезден прахуляк " (1981), " Къщата на песните " (1985), романовата трилогия " Жълтата къща " (1982 - 1986), " Дневникът на един геолог " (1989), " Циганинът " (1991), " Ние, децата на огромната неистина " (1992 г.). Бил е депутат в 40-ото Народно заседание 2005 - 2009 година Носител на медал " Стара планина " първа степен за заслуги към българската литература и по случай неговата 7-годишнина. Умира на 22 юли 2010 година в София.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ