Шанжмон, драга ми Дунав
" Нивото на река Дунав в сантиметри ". Поколения българи са израснали с монотонното и ритмично изброяване на градове по брега на реката и равнището на водата край тях тъкмо в 15 часа. Както евентуално сте осъзнали в някакъв миг в живота си, в случай че не попадате в една много тясна категория хора, тази информация не е ориентирана към вас.
Българското национално радио е задължено по интернационална спогодба от 1948 година да оповестява какъв брой високо е дунавското равнище, с цел да могат да се ориентират корабите по реката. Затова прочее това известие върви на съветски и френски (официалните езици на учредената тогава Дунавска комисия).
От тези монотонни известия едва ли сте разбрали, че в действителност зад числата се крие огромен проблем. Изненадващо, само че последното, което може да се каже за българската част на Дунав, е, че е
Сан шанжмон*
Българско-румънската част на най-голямата европейска река е единствената, в която Дунав тече изцяло свободно. Това значи, че съвсем на никое място няма брегоукрепване, няма и нито едно шлюзово оборудване, което да контролира равнището на реката (последното такова е " Железни врата " в Сърбия). Така Долни Дунав, както се назовава тази част, е извънредно любвеобвилна към риболовците и птиците, само че много тежка за мореплаване.
Има дни, в които равнището на водата се мърда нагоре или надолу с метър. Това е доста за река, в която 15% от годината фарватерът пада под 2.5 м. Тези 250 см прочее са другото обвързване на България по тази спогодба от 1948 година. Тя би трябвало да поддържа отворен за мореплаване сектора сред Сомовит и Силистра (другото е обвързване на румънците). За да се случи това, фарватерът не би трябвало да е под тези вълшебен сантиметри.
Това е изключително сложна задача освен поради описаната нагоре обстановка в Долни Дунав, само че и тъй като българският сектор има много рискови места - да вземем за пример сред островите Батин и Белене, където в продължение на 50 километра има доста ръкави и острови, които натрупат пясък и вършат прагове. През януари 2020 година да вземем за пример в еднакъв ден на едно и също място засядат два кораба един след различен и блокират канала. За да ви стане ясно какво значи това, си спомнете какво се случи със международната стопанска система, когато транспортен съд запуши Суецкия канал тази година. Не чак в такива размери, несъмнено.
Градове Русе Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.
Що-годе единственото действително решение за това в месеците, в които пясъкът затлачва каналите, е драгирането. Драгирането, най-общо казано, съставлява копаене на дъното. За него кардинално би трябвало да дава отговор Изпълнителната организация за изследване и поддържане на река Дунав (ИАППД). Принципно, тъй като,
с цел да копаеш, е хубаво да имаш с какво
А ИАППД няма. Корекция, нямаШЕ.
На 30 март тази година едно удивително събитие се случи на пристанището в Русе. Не прекалено много хора схванаха за него, само че от време на време с тези събития е по този начин.
Българското национално радио е задължено по интернационална спогодба от 1948 година да оповестява какъв брой високо е дунавското равнище, с цел да могат да се ориентират корабите по реката. Затова прочее това известие върви на съветски и френски (официалните езици на учредената тогава Дунавска комисия).
От тези монотонни известия едва ли сте разбрали, че в действителност зад числата се крие огромен проблем. Изненадващо, само че последното, което може да се каже за българската част на Дунав, е, че е
Сан шанжмон*
Българско-румънската част на най-голямата европейска река е единствената, в която Дунав тече изцяло свободно. Това значи, че съвсем на никое място няма брегоукрепване, няма и нито едно шлюзово оборудване, което да контролира равнището на реката (последното такова е " Железни врата " в Сърбия). Така Долни Дунав, както се назовава тази част, е извънредно любвеобвилна към риболовците и птиците, само че много тежка за мореплаване.
Има дни, в които равнището на водата се мърда нагоре или надолу с метър. Това е доста за река, в която 15% от годината фарватерът пада под 2.5 м. Тези 250 см прочее са другото обвързване на България по тази спогодба от 1948 година. Тя би трябвало да поддържа отворен за мореплаване сектора сред Сомовит и Силистра (другото е обвързване на румънците). За да се случи това, фарватерът не би трябвало да е под тези вълшебен сантиметри.
Това е изключително сложна задача освен поради описаната нагоре обстановка в Долни Дунав, само че и тъй като българският сектор има много рискови места - да вземем за пример сред островите Батин и Белене, където в продължение на 50 километра има доста ръкави и острови, които натрупат пясък и вършат прагове. През януари 2020 година да вземем за пример в еднакъв ден на едно и също място засядат два кораба един след различен и блокират канала. За да ви стане ясно какво значи това, си спомнете какво се случи със международната стопанска система, когато транспортен съд запуши Суецкия канал тази година. Не чак в такива размери, несъмнено.
Градове Русе Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.
Що-годе единственото действително решение за това в месеците, в които пясъкът затлачва каналите, е драгирането. Драгирането, най-общо казано, съставлява копаене на дъното. За него кардинално би трябвало да дава отговор Изпълнителната организация за изследване и поддържане на река Дунав (ИАППД). Принципно, тъй като,
с цел да копаеш, е хубаво да имаш с какво
А ИАППД няма. Корекция, нямаШЕ.
На 30 март тази година едно удивително събитие се случи на пристанището в Русе. Не прекалено много хора схванаха за него, само че от време на време с тези събития е по този начин.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ